„А истината е, че с нарастването на истинската сила на един човек и с разширяване на познанието му пътят пред него се стеснява. Най-накрая той започва да върши единствено и изцяло това, което трябва, без да избира.“
Урсула Ле Гуин, „Землемория“, с. 64
Това са думите, които Повелителят на призоваването отправя към Гед – главният герой на тази необикновена книга. За мен те значат много. Тълкувам ги по начина, по който Абрахам Линкълн е отговорил на един свой опонент: „Господине, това, което е важно за мен, не е дали Бог е на моя страна; това което най-много ме интересува, е аз да бъда на страната на Бог, защото Бог винаги е прав.“
Когато най-накрая изберем да сме на страната на Съществуванието и да потвърдим всички форми, в които Духът се проявява, вътрешните конфликти и недоволството отпадат. Тогава може да продължим напред, вършейки това, което трябва.
За развитието на личната сила и за това как тя да бъде отдадена на силата на Живота, за мъдростта и за постигането на вътрешната цялостност, както и за много други важни неща се говори в прекрасната книга на Урсула Ле Гуин „Землемория“. Жанрът е фентъзи и много хора биха я определили като приказка, но за мен тя е стопроцентова архетипна психология. Ако успеете да разпознаете в историите там символите на вашето развитие, това е книга, която ще подхрани духовните ви нужди по един много красив начин – начинът, по който само общуването с мита може да го направи.
В нея се разказва за първичния език, на който могат да говорят само драконите, от които хората са произлезли и който знаят също и магьосниците, изучаващи се впоследствие да откриват истинските имена на нещата. За някои хора тя може да се възприеме като просто още една книга за драконите, магьосниците и хората, но за други тя е книга, написана на езика, на който говорят драконите – най-вътрешната и инстинктивна част от нас, там, където са архетипите. Аз съм от вторите.
Препоръчвам ви тази книга – дори ако не сте любители на фентъзи-книгите, но сте ценители на силата на мита и знанието, което той носи!
Камелия
