Това е продължение от предишните текстове от книгата „Силата на Кабала“ на Йехуда Бърг, в която става ясно защо сме избрали да ни е трудно, объркано и болезнено и как картината за Големия Взрив обяснява причината, за да го има всичко това.
„Имало едно време един мил възрастен майстор на пъзели, който притежавал магическа сила. Най-голямо удоволствие му доставяло да създава прелестни картинни пъзели за децата в квартала. Това не били обикновени пъзели. Били вълшебни – когато и последното парченце попадало на мястото си, от образа започвала да се излъчва светлина, изпълваща децата с радост. Трябвало само да гледат картината. Нищо повече. За децата това било по-хубаво, отколкото да изядат десет хиляди шоколадови бисквити и да изпият десет хиляди чаши мляко.
Един ден майсторът на пъзели наистина надминал себе си. Той нарисувал най-прекрасната си картина, с вълшебни бои от звезден прах и специални четки с обковани със злато дръжки. Майсторът бил толкова развълнуван от творението си, че решил да не разрязва картината на парченца като пъзел, за да могат децата веднага да изживеят цялото вълшебство.
Тъкмо свършил с опаковането на картината и в магазина влязло малко момченце, което се надявало да намери най-новото творение на майстора. Майсторът развълнувано му подал пакета. Грейналите в усмивка очи на момчето изведнъж помръкнали. Лицето му станало тъжно. „Какво има?“ – попитал майсторът. Детето обяснило, че сглобяването на пъзела всъщност било най-забавното от всичко. Майсторът на пъзели разбрал веднага. И със същата любов и внимание, с която нарисувал картината, я нарязал и разглобил. Пръснал с любов парченцата в кутията и дал на децата това, което наистина искали повече от всичко – удоволствието и удовлетворението сами да сглобяват вълшебния пъзел.
За да предостави на Съсъда възможност да създаде сам своето осъществяване, Безкрайният свят бил разглобен и превърнат в картинен пъзел. Като даваме на Съсъда възможност да сглоби отново картината на Сътворението, ние – Съсъдът – ставаме съзидатели на своето осъществяване и причина за радостта си. Така се изпълнява най-дълбокото ни желание, най-основната ни потребност. „
Ставаме причина за начина, по който се чувстваме, като използваме „формулата на преобразяването„.
