от книгата „Силата на Кабала“, автор Йехуда Бърг
„Някога, много отдавна, преди дори да съществува представата за времето, имало само една проста реалност…
ЕНЕРГИЯТА.
Тази сила била изначална. Изпълвала вечността. Простирала се до безкрая. Нямало понятие като време, пространство и движение, защото според Кабала тази безпределна Енергия била единствената реалност. Нямало нищо друго. Нищичко. Само чиста, безкрайна, всепроникваща сила на покой….
В Кабала тази вечно разширяваща се Енергия на даването се нарича още Първопричина…
За да осъществи своята природа, безграничната сила на Енергията създала получател – в Кабала той се нарича Съсъд – с когото да сподели своята същност. Представете си чаша пълна с вода. Водата в чашата съответства на Енергията. Чашата е Съсъдът, който получава и съдържа Енергията. Съсъдът обаче не е физическо тяло, а по-скоро сила – интелигентна, нематериална есенция.
Природата на Съсъда е безкрайно желание да Получава. С други думи, за всеки вид осъществяване и радост, излъчени от Енергията, има съответно Желание за Получаване от Съсъда.
…Съсъдът (също така ) наследил естеството на своя Създател. Тази наследена природа е силата да постига осъществяване, да споделя осъществяването и да играе активна и непрекъсната роля в постоянния процес на Сътворение.
Тъй като Съсъдът наследил естеството на Светлината, в него се породило ново желание. Желание да изрази онова, което можем да наречем ДНК на Бога. По-точно, Съсъдът пожелал:
Да бъде причината на собственото си щастие
Да бъде създателят на собственото си осъществяване
Да споделя осъществяването
Да управлява делата си
Но тъй като Съсъдът не можел да даде пълен израз на „гените на Създателя“, той престанал да изпитва безкрайно удовлетворение. Едно-единствено желание останало незадоволено. А това било проблем. И то какъв!
… Срамен хляб е … древна кабалистична фраза, която изразява всички негативни емоции, придружаващи незаслужения успех. За неудачника, принуден да приема милостиня от другите, се казва, че яде Срамен хляб. Той има дълбоко желание да спечели пари, за да си купува сам хляб. Отчаяно желае да бъде в положение да се храни и издържа сам, без да зависи от чуждата щедрост.
… След като Съсъдът не правел нищо друго, освен да получава, той бил нещастен. И така, какво можел да направи той, за да премахне това ужасно чувство, наречено Срамен хляб?…
Какво било решението?
СЪСЪДЪТ
ПРЕСТАНАЛ
ДА ПРИЕМА СВЕТЛИНАТА!
Древните кабалисти наричат с думата Съпротива акта на отблъскването на Светлината от Съсъда… В момента, в който Съсъдът се възпротивил на това Светлината да го изпълва, Светлината се свила и създала вакуум – единична точка на тъмнина в Безкрайния свят. Безкрайното породило крайното.
Според Кабала, това е катаклизъм, породил понятието за пространство и време такива, каквито ние ги познаваме – събитие, което отеква до ден днешен.
Учените са открили космическото ехо на тази експлозия и са го нарекли… Големият взрив!
… Като любящ родител, който се отдръпва и оставя детето си да падне, за да се научи да ходи, Светлината се отдръпнала в момента, когато Съсъдът казал:
„Благодаря, но стига толкова. Искам да се науча сам да създавам и да споделям Светлина.“
Отдръпвайки излъчването си, за да създаде точка на празнота, Светлината дала на Съсъда време и място, където да развие собствената си божествена природа, откривайки Светлината.
Тази микроскопична точка на празнота, новообразуваната частица пространство и време, дадени на Съсъда, е нашата огромна, обсипана със звезди физическа вселена.“
