Петата част от книгата на Лиз Грийн „Астрологичният Нептун и търсенето на изкупление„ се казва „Психоаналитичният Нептун„. В нея можете да прочетете как се проявяват негативните форми на нептуновия копнеж за сливане с Първоизточника през призмата на психоаналитичната интерпретация на хистерията – доминиращата психична болест по времето, когато възниква психоанализата на Фройд (и която в най-голяма степен повлиява върху изграждането на нейната теория за несъзнаваното и как то взаимодейства със съзнанието).
Особено ценно това е за хората, които имат повече „Нептун“ в себе си. По правило това са свръхчувствителни индивиди, които имат огромен капацитет за емпатия и състрадание. Но както всичко в света на дуалността и материята, и тази дарба има своето тъмно лице. Попадала съм на публикации, които описват емпатите като невинни жертви на безскрупулни хора, които злоупотребяват с тяхната добрина. Това обаче не е точно така.
В психотерапията е добре известно, че ролите на жертва и насилник са тясно свързани една с друга, защото взаимно се дефинират. Връзката между тях е връзка между противоположности и в този смисъл те скрито са тъждествени. Ако човек не успее да обедини противоположностите в себе си, тогава някой друг от външния свят ще изиграе отхвърлената част, и рано или късно срещата между двамата ще разкрие истината за „безкористната саможертва“ на даващия. Ако той не е достатъчно почтен и честен със себе си, неговата съпротива към ограниченията ще започне да се проявява чрез прикрита ярост и различни форми на манипулация – включително и като стане инвалид и се разболее. Безотносително дали това ще бъде психогенно заболяване (каквато е хистерията) или органично заболяване (включително рак), всяка болест може да бъде подозирана като несъзнавано средство за извличане на “вторична печалба”.
Ако не осъзнаем противоречието вътре в себе си, вместо изстрадване на болката от ограниченията и несъвършенствата, имаме невротично страдание и вторични чувства (виж статията „Първични и вторични чувства„). Вместо решения на проблема, имаме мисли на обвинение и самообвинение, които го поддържат. Тези мисли са истинската основа за „страданието безкрай“ и основен вдъхновител на драмата в сапунените сериали.
Огромният потенциал за саможертва, с който емпатите са надарени, може да се реализира само ако развият силен Аз със здрави граници. Не можем да жертваме нещо, което което нямаме, но точно това е нещото, което по-голямата част от т.нар. емпати нямат, а именно оформено, здраво, его. Зрелите форми на емпатия изискват висока степен на диференциация, т.е. високи нива на психично здраве. Тези нива на психично здраве обаче са много редки (виж статията Скала за психичното здраве).
И тъй като знанието помага да се придвижваме към по-високи нива на психично здраве, с желание споделям откъс от написаното от Лиз Грийн за „психоаналитичния Нептун“. Вярвам, че то ще помогне за по-доброто опознаване на позитивните и негативните проявления на този архетип.
„До края на XIX век натрупването на медицински и психиатрични изследвания установява важни връзки между състоянията на изключителна податливост на внушение и хистеричната нагласа. Оформи се образа за съществуването на личностна структура, в която съществуват неразвити „джобове“ в психиката, независими от съзнанието. Тези „джобове“ съдържат чувства и спомени, неприемливи за съзнателното его, властващи тиранично върху живота на индивида чрез различни физически и емоционални симптоми, които изразяват конфликта чрез символни форми. В този конфликт можем да разпознаем сблъсъка между „грешните“ пориви и нуждата от изкупление, толкова характерна за Нептун — въпреки че акцентът на психоаналитичната работа е върху личностната и патологичната, а не върху архетипната и телеологичната природа на емоционалните трудности. Тези теории за хистерията формират крайъгълния камък на това, което по-късно става класическа психоаналитична теория. Ядрото на митичните образи, които вече сме изследвали, ни предлага както вътрешния пейзаж на комплекса, така и поглед към по-широкото му значение.
В основата на тази специфично нептунова форма на страдание лежат чувства и фантазии, които са останали в инфантилно състояние. Докато тялото расте и интелектът се развива, емоционалното състояние остава на ниво блажено сливане с любвеобвилното, покровителствено родителско божество. Това сливане е толкова еротично, колкото и мистично. В света на бебетата чувственото измерение е толкова доминиращо, колкото и психичното преживяване на единение, тъй като на този етап на съществуване тялото и чувствата са неразличими. Поради факторите на средата, както и конституционни причини, детето, вече възрастен, не може или няма да иска да се изправи пред необходимите преживявания на психологическата раздяла, които формират мост между архетипния свят на Рая и човешкия свят на взаимоотношения и въплъщение в тялото. Егото, центърът на индивидуалната личност, не се обединява напълно, а архетипната област на морските божества периодично или постоянно нахлува в обикновения живот, понякога по много разрушителен начин. Тогава вратите на Рая не се отварят към живот, оплоден от чувство за единство и смисъл. Те изобщо не се отварят и ядрото на индивидуалността остава затворено зад стените на Райската градина.
Докато останалата част от личността съзрява около него, този таен вътрешен Рай с дървото на безсмъртието и неговите води на вечно подхранване продължава да оказва изключително силно влияние върху много от привидно свободните избори и действия на индивида. Но тъй като става дума за кръвосмесителна връзка, в нея винаги има дълбоко чувство за греховност.
Когато индивидът е застрашен от предизвикателствата на външния свят, ужасът и яростта се проявяват чрез симптоми, които се опитват да манипулират околната среда, за да премахне заплахата, както и да накаже греха. Това е динамиката на това, което ранните психоаналитици наричат хистерия. Това е и динамиката на Нептун, който се намира в състояние на амок. От астрологична гледна точка мощният Нептун, който съвпада с ъгъл или образува важни аспекти с други важни точки в рождената карта, като Слънцето или Луната, описва вродена склонност да се задържаме твърде дълго в Рая. Дали това е „добро“ или „лошо“, зависи от това дали човек може да изрази и останалите части на хороскопа. Водите на Рая могат да оплодят необикновени творчески дарби и да породят изострена чувствителност към човешкото страдание. Не всеки човек със силен Нептун е хистерик – освен ако не разширим определението за хистерия, за да обхванем всички манипулативни психологически тактики, насочени към сливане. Те се срещат във всяко човешко същество и са в основата както на изкуството и религията, така и на хистеричната симптоматика.“
Лиз Грийн
Прочети повече от тази част тук: Бройер, Фройд и изследванията върху хистерията, превод Радостина Аврамова
