Досега не съм препоръчвала филм в сайта си, но вече го правя – филмът се нарича „Лабиринт“.
Изкушението да го направя е голямо, тъй като съвпадението между темите на последните публикации за Пътищата и този филм е впечатляващо. Може съвсем спокойно да се каже, че Пътят на човека – това е пътуване в лабиринт. На нас ни е ясно какво търсим (във филма това е Замъкът на краля на таласъмите – в ролята, Дейвид Боуи), но докато стигнем до него минаваме през много препятствия, объркване, загубване, страх и прочие изпитания, които правят Пътешествието ни героично, а ние ставаме Герои.
Естествено, когато сме загубени в Лабиринта, това е последното нещо, което мислим за себе си – че сме Герои.
Това е филм-приказка. Не знам дали обичате филмите-приказки, но аз определено си падам по тях. За съжаление напоследък ги гледам не през очите на детето, което просто съ-преживява историята на екрана, а през очите на възрастния, който си казва: „Ами да – точно така! Това е една прекрасна метафора на всичко, което аз вече знам за духовното пътешествие на човека!“ Въпреки това рационалният ми ум не успя съвсем да убие удоволствието от гледането на филма, който е направен с много въображение и прекрасна музика.
Няма да преразказвам филма и още по-малко да коментирам метафорите за духовното пътешествие на човека в него. Това няма да е честно, ако решите да го гледате, а и на мен не си се прави точно това. Сега само ще кажа, че филмът започва с поканването на Злия Герой (няма как без него), след което продължава с Пътуването в Лабиринта, и накрая Главната героиня приключва това пътуване – променена:). Много ме бива да разказвам приказки!
Камелия
