Досега не съм препоръчвала филм в сайта си, но вече го правя – филмът се нарича „Лабиринт“.
Изкушението да го направя е голямо, тъй като съвпадението между темите на последните публикации за Пътищата и този филм е огромно. Може съвсем спокойно да се каже, че Пътят на човека – това е пътуване в лабиринт. На нас ни е ясно какво търсим (във филма това е Замъкът на краля на таласъмите – в ролята, Дейвид Боуи), но докато стигнем до него минаваме през много препятствия, объркване, загубване, страх и прочие изпитания, които правят Пътешествието ни героично, и съответно – ние ставаме Герои. Естествено, когато сме загубени в Лабиринта последното нещо, което можем да помислим за себе си е, че сме Герои, но това не променя факта, че сме такива!
Това е филм-приказка. Не знам дали обичате филмите-приказки, но аз определено си падам по тях. За съжаление напоследък ги гледам не през очите на детето, което просто съ-преживява историята на екрана, а през очите на възрастния, който си казва: „Ами да – точно така! Това е една прекрасна метафора на всичко, което аз вече знам за духовното пътешествие на човека!“ Въпреки това рационалният ми ум не успя съвсем да убие удоволствието от гледането на филма, защото той е направен с много въображение и хубава музика.
Няма да преразказвам филма – още по-малко да коментирам метафорите за духовното пътешествие на човека в него. Това няма да е честно, ако решите да го гледате, а и на мен не си се прави точно това. Сега ще кажа, че филма започва с поканването на Злия Герой… Няма как без него! След което започва Пътуването в Лабиринта… А накрая, Главната героиня приключва това пътуване – променена:). Много ме бива да разказвам приказки, нали?
Камелия