„Расли в гората много красиви и стройни дървета и сред тях едно криво, ниско, чепато и грозно. Всички дървета се присмивали на това дърво и то било много нещастно.
Един ден в гората дошли дървосекачи и започнали да секат наред. Всички дървета били отсечени, само малкото и кривото останало. Защото нямало какво да правят с него, то не служело за нищо.“
Понякога ние имаме нужда да бъдем точно като това дърво – наглед непотребни и невзрачни. Нашата чeпатост е това, което ни прави неудобни за другите, но и ни помага да бъдем верни на себе си.