Бог чу молитвите ми

Не знам кой е авторът на текста по-долу, но съм благодарна, че го е написал – и  мога да го споделя с вас:

„Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: „Не“.
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори „Не“.
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: „Не“.
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори „Не“.
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: „Не“.
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: „Не“.
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: „Не“.
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: „Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш…“

Молих Бог да ми даде сили
и Той ми прати изпитание,
за да ме закали.

Молих Бог да ми даде мъдрост
и Той ми прати проблеми,
за които се налага да мисля ден и нощ.

Молих Бог да ми даде мъжество
и Той ми изпрати опасности.

Молих Бог да ми даде любов
и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

Молих Бог да ми даде благоденствие
и Той ми прати възможност.

Нищо от това, за което Го молих,
аз не получих даром.
Но получих всичко, от което имах нужда.
Бог чу молитвите ми.“