Давай щедро любовта си

Всеки иска да бъде обичан, а това е погрешно начало.

Всичко това започва, защото малкото дете не може да обича, не може да каже нищо, не може да направи нищо, не може да даде нищо; може само да получи. Опитът на малкото дете от любовта е този на получаването; получаване от майката; получаване от бащата; получаване от братята и сестрите; получаване от гостите или от непознатите – но винаги получаване. Така че първото преживяване, което се установява дълбоко в подсъзнанието, е, че то трябва да получи любов.

Но проблемът възниква, защото всеки е бил дете и всеки има този подтик да получи любов; никой не се е родил по другия начин. Така че всички казват: “Дай ми любов”, но няма кой да им я даде, защото другият човек също е отрасъл по същия начин. Човек трябва да бъде буден  и осъзнат за това, че простият факт на раждането не трябва да остава доминиращо състояние на твоя ум.

Вместо да искаш “Дай ми любов”, започни сам да даваш любов. Забрави за получаването, просто давай. И аз ти гарантирам, че ти ще получиш много.

Но не трябва да мислиш за получаването изобщо – дори и индиректно, скришно да наблюдаваш дали получаваш или не. Просто давай, защото да даваш любов е толкова красиво, че получаването на любов не изглежда толкова страхотно. Това е една от тайните. Да даваш любов е наистина красив опит, защото ти си император. Да получаваш любов е много малък опит, това е опита на просяка. Не бъди просяк. Що се отнася до любовта, бъди император, защото това е неизчерпаемо качество у теб. Можеш да даваш толкова, колкото си поискаш. Не се тревожи, че ще бъдеш изтощен, че един ден изведнъж ще откриеш, “О, Боже мой! Не ми е останала никаква любов повече да давам!”

Любовта е въпрос на качество, а не на количество; тя е качество, и е качество от специална категория, която нараства чрез даването и умира, ако я задържаш.

Ако си стиснат за нея, тя умира. Така че наистина бъди прахосник с любовта. Не се безпокой на кой я даваш – това наистина е идея на скъперническия ум: „Аз ще давам любов само на определени хора със специални качества.“ Ти не разбираш, че ти имаш толкова много… ти си като дъждовен облак. На дъждовния облак не му пука къде ще вали – върху скали, върху градини, в океана – наистина за него няма значение. Той иска да се освободи от товара. И това освобождаване носи огромно облекчение. Така че първата тайна е: Не искай да ти се даде любов и не чакай да даваш любов само, ако някой ти я поиска. Давай я!

Просто давай любов на всеки – и на непознатия. Не става дума да даваш нещо много ценно, просто една протегната ръка е достатъчна.

За 24 часа каквото и да направиш, ако го правиш с любов, болката от твоето сърце ще изчезне.

И защото си толкова любящ, хората ще те обичат. Това е естествен закон. Ти получаваш това, което даваш. Всъщност, ти получаваш повече, отколкото даваш.“

Ошо

Какъв хубав урок – бъди крал в любовта си и давай щедро, защото имаш в изобилие! А колкото повече даваш, толкова повече ще ти се даде.

Проблемът тук е, че на нивото на емпиричното аз/егото, монетата има две страни. Ако няма баланс между даването и получаването, човек се изчерпва. Изтощението идва, ако той или има трудност да получава, или дава с нагласата, че неговото даване е безусловно, а всъщност скрито има очаквания да получи.

Затова е добре да се разграничат двете нива на Аза – земното Аз и висшето Аз (архетипът, от който то идва). По-горната мисъл се отнася до второто. На нивото на безкрайния Източник, който често наричат Дух, правилото на обмена наистина е „колкото повече – толкова повече„. За да можем да даваме от това ниво, обаче преди това трябва да изградим здраво его, т.е. да обединим противоположностите в себе си.

Ако горната мисъл идва сега при вас, изследвайте дали не е, за да ви обърне внимание на това, че вие всъщност имате много. Истинската щедрост се ражда от чувството за вътрешно изобилие и точно това е посланието на „игрите за синхроничност“ за вас сега.

Камелия Хаджийска