По-долу споделям цитат от един християнски мистик – Бо Ин Ра, в книгата му „Живия Бог„.
Езикът, на който той пише, носи отчетливия патос на архетипите, и това е причината досега да съм се въздържала да го цитирам тук. Но именно за неговите думи си мислех, докато работехме с темата на една от участничките в групата „Между стимула и реакцията“ този уикенд.
„В своите мисли ти си представяш душата си като една светла обвивка и вярваш, че в нея можеш да намериш само себе си… Но твоята душа е като море от безброй водни капки, изпълнени с латентна сила – или като жив облак, образуван от безброй изпълнени с енергия същества и ти трябва да станеш господар и повелител на всички тези същества. Ако те не познаят в твое лице своя сигурен заповедник, ти, замаян от тяхната вдъхваща страх у тебе сила, ще се превърнеш в техен роб… Те са принудени да ти служат, ако си ги овладял – но винаги ще те водят за носа с невероятните си жонглъорства, ако се преклониш пред тях с фалшиво смирение. Те се нуждаят от една силна воля, за да се обединят в нея… Докато не си ги обединил в една воля, ти никога няма да намериш в душата си оня покой, който единствено може да предизвика разцъфтяването на свещения „Лотос“. Поради това, стреми се да търсиш, о Търсещи, преди всичко останало една ясна, непоколебима воля към самия себе си…“
Бо Ин Ра, „Книга за живия Бог“
Много често се оплакваме от скука. Чувстваме се хванати натясно, ограничени от досадни външни обстоятелства. И пропускаме да видим, че морето, чиито вълни копнеем да порим със своя устрем, е вътре, а не вън от нас. Тази жена страдаше от чувство за застой в живота си и копнееше за вълнуващи събития и далечни морски пътешествия. А се оказа, че вътрешният й живот е толкова богат и динамичен, че прилича точно на капките в морето, за което говори Бо Ин Ра.
За нас беше много впечатляваща огромната й бликаща енергия, виждаше се, че именно това я правеше толкова неспокойна и неудовлетворена. Ако можете да си представите бурно море и акостирал на брега му кораб, ще разберете как изглеждаха нейните преживявания в този момент от живота й. Имах състрадание към нея, защото знам колко мъчително може да е преживяването на застой и ограничение. Същевременно знаех, че именно това ограничение беше условието да се научи да бъде пълновластен Господар на вътрешните си импулси и желания.
Както обикновено, проблемът е решението. Като буйна и пълноводна река, която има нужда от дълбоко корито, за да не се разлее извън бреговете си, или като младо вино, което ферментира и има нужда от дъските на бъчвата, за да не прелее, така и нейните вътрешни процеси имаха нуждата от ограниченията на външния свят, които да канализират силната й енергия, докато нейните желания съзреят.
Все по-отчетливо започвам да виждам, че най-трудните битки не са битките, които водим във външния свят. Най-трудните битки са вътрешните битки. Тяхната трудност е в това, че врагът е скрит вътре в нас, не го виждаме и не подозираме, че той е нещото, на което трябва да се противопоставим. Вместо това го слушаме и му вярваме – той говори така, сякаш има само една единствена истина – неговата. Дори не се досещаме, че имаме избор и той е и да не го послушаме.
„Преди всичко трябва да се научиш да задържаш на едно място блуждаещите си мисли и да ги заставиш да се съсредоточават всеки момент в една определена точка… Когато и при най-шумна обстановка се научиш да оставаш съсредоточен в себе си, когато можеш с абсолютна сигурност да заповядваш на своите мисли и воля, когато желанията ти идват и си отиват, както ти им повеляваш – едва тогава започни първия си опит да обединиш в себе си силите на своята душа. Но дори и тогава ще се натъкваш в себе си не на една пречка…“
Бо Ин Ра
Докато дойде този ден обаче, остава да ни води само „ясната непоколебима воля към самия себе си„.
С благодарност към участниците в групата „Между стимула и реакцията“ за споделените преживявания!
Камелия
