По-долу споделям цитат от един християнски мистик – Бо Ин Ра, от книгата му за „Живия Бог“. Езикът, на който той пише, носи отчетливия патос на архетипите, и това е причината досега да съм се въздържала да го цитирам тук, в сайта си. Но именно за неговите думи си мислех, когато работехме с темата на една от участничките в групата този уикенд „Между стимула и реакцията“.
„В своите мисли ти си представяш душата си като една светла обвивка и вярваш, че в нея можеш да намериш само себе си… Но твоята душа е като море от безброй водни капки, изпълнени с латентна сила – или като жив облак, образуван от безброй изпълнени с енергия същества и ти трябва да станеш господар и повелител на всички тези същества. Ако те не познаят в твое лице своя сигурен заповедник, ти, замаян от тяхната вдъхваща страх у тебе сила, ще се превърнеш в техен роб… Те са принудени да ти служат, ако си ги овладял – но винаги ще те водят за носа с невероятните си жонглъорства, ако се преклониш пред тях с фалшиво смирение. Те се нуждаят от една силна воля, за да се обединят в нея… Докато не си ги обединил в една воля, ти никога няма да намериш в душата си оня покой, който единствено може да предизвика разцъфтяването на свещения „Лотос“. Поради това, стреми се да търсиш, о Търсещи, преди всичко останало една ясна, непоколебима воля към самия себе си…“
Бо Ин Ра, „Книга за живия Бог“
Много често се оплакваме от скука, от това, че ни е тясно и ограничено от външните обстоятелства в живота ни. И пропускаме да видим, че морето, чиито вълни копнеем да порим с вътрешния си устрем, е вътре, а не вън от нас. Тази жена страдаше от скука и чувство на застой в живота си и копнееше за вълнуващи външни събития и далечни морски пътешествия, а се оказа, че вътрешният й живот е толкова богат и динамичен, че прилича точно на капките в морето, за което говори Бо Ин Ра. За всички нас беше видима силно бликащата вътре в нея енергия, но също така и че именно тази силна енергия е нещото, което я прави толкова неспокойна и неудовлетворена. Ако можете да си представите бурно море и акостирал на брега му кораб, ще разберете как изглеждаха нейните преживявания в този момент от живота й. Знам, колко мъчително може да е преживяването за застой и ограничение, но също така знам, че точно това беше необходимото преживяване за нея, което й даваше възможност да практикува умението да бъде пълновластен Господар на вътрешните си импулси, желания и гласове. Както обикновено, проблемът е решението. Като буйна и пълноводна река, която има нужда от дълбоко корито, за да не се разлее извън бреговете си, като младо вино, което ферментира и има нужда от дъските на бъчвата, за да не прелее, така и нейните вътрешни процеси имаха нуждата от ограниченията на външния свят, за да се канализира вътрешната й енергия и виното на силните й желания да ферментира и узрее.
Докато не развием способността си да управляваме различните вътрешни гласове, които ни тласкат в една или друга посока, да сме надарени със силна вътрешна енергия и желания, може да се окаже сериозно изпитание и мъчително бреме. Едва след като я овладеем и подчиним на волята си, тя се превръща като турбина във водна централа и поражда силна Светлина. Започвам да разбирам, че най-трудните битки не са битките, които имаме във външния свят – най-трудните битки са вътрешните битки. Тяхната трудност е в това, че вътрешните ни врагове не само нямат ясните очертания на нещата от външния свят, но и защото ни дърпат конците дори и без да се усетим, че го правят. Просто говорят с убедителността на вътрешен глас, който трябва да следваме и пропускаме да си спомним, че този вътрешен глас е само един от многото вътрешни гласове и наш е изборът дали да го послушаме или не.
„Преди всичко трябва да се научиш да задържаш на едно място блуждаещите си мисли и да ги заставиш да се съсредоточават всеки момент в една определена точка… Когато и при най-шумна обстановка се научиш да оставаш съсредоточен в себе си, когато можеш с абсолютна сигурност да заповядваш на своите мисли и воля, когато желанията ти идват и си отиват, както ти им повеляваш – тогава едва започни първия си опит да обединиш в себе си силите на своята душа. Но дори и тогава ще се натъкваш в себе си не на една пречка…“
Бо Ин Ра
Докато дойде този ден, остава да ни води само „ясната непоколебима воля към самия себе си„. Основната жизнена цел на тази жена, заради която сега публикувам този пост, беше развитие на качествата решителност и смелост. За тяхното развитие тя нямаше нужда от вълнуващи външни събития или далечни пътешествия. Точно обратното – едно просто обръщане на погледа навътре, към вътрешното море, й даваше предостатъчно възможности да практикува тези свои ценности. Това е основното за хората, пробудили се за измеренията на духовността – техните истински предизвикателства не са външни, а вътрешни, защото полето, на което водят житейските си битки, е душата – едно „море от безброй водни капки…“
Камелия,
с благодарност към участниците в групата „Между стимула и реакцията“ за споделените преживявания!
