„Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат много мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.“ Елиф Шафак
Това е едно от правилата на любовта от книгата на Елиф Шафак „Любов„.
Ако то днес идва при вас по принципа на синхроничността от Уроците на любовта, може би идва да ви каже, че в момента се усъвършенствате в изкуството на любовта по най-дълбокия и истински начин – чрез страданието.
Ако е истина, че в момента се намирате в период на раждането на новото по-любящо Аз, вероятно тази мисъл идва при вас да ви помогне да погледнете по един друг начин на тази родилна болка.
Ако най-висшата форма на любов е съ-страданието, то не е възможно да се получи, ако преди това не е имало страдание.
Това е много проста сметка, нали? Как би могъл да разбереш нечия чужда болка, слабост или страх, ако преди това не си ги преживял лично в една или друга форма? Ако го няма опита, ще кимаш с разбиране главата си, но сърцето ти ще остава безучастно. А точно там се намира любовта.
