„Само безалтернативното осъзнаване може да доведе до недвойственост, до помирение на противоположностите във всеобщо разбиране и пълна любов.
Ако обичате, можете да направите, каквото пожелаете. Но ако започнете да вършите това, което искате, или да вършите това, което не искате, в подчинение на някаква традиционна система или представи, идеали и забрани, вие никога няма да обичате. Освобождаващият процес трябва да започне с безалтернативното осъзнаване на това, което желаете, и на вашите реакции на системата от символи, която ви казва, че трябва или не трябва да желаете. Чрез това безалтернативно осъзнаване, което прониква през последователните слоеве на аза и подсъзнанието, ще дойдат любовта и разбирането, но от друг порядък, различен от този, с който обикновено сме запознати.
Това безалтернативно осъзнаване – във всеки момент и при всички обстоятелства в живота – е единствената ефективна медитация. Всички други форми на йога водят или до сляпо мислене, което е резултат на самодисциплина, или до някакъв вид самопричинен екстаз, някаква форма на фалшиво самадхи.“
Джиду Кришнамурти, „Първата и последна свобода“
Безалтернативното осъзнаване е средството, което води до истинската добродетелност, за която Кришнамурти пише на друго място. То е постоянният контакт с истината за различните аспекти на нашите психични реакции, колкото и неприятна да е тя. То е нагласата за приемане без осъждане, която единствено може да обедини противоположностите вътре в нас.
Това обединение е „любов и разбиране от друг порядък„.
