Преминаването през крайни форми на безсилие и отчаяние е неизбежен етап от духовния процес на трансформация. И това е много важно да се знае, защото разбирането за този повратен момент помага интензивното страдание да се превърне в осъзнат акт на духовно предаване.
По-долу е историята на Мериън Уилямсън, авторка на бестселъра „Завръщането към любовта„, която превъзходно описва как това изглежда:
„В каквито и неприятности да се забърквах, винаги смятах, че ще мога да се измъкна. Бях достатъчно хубава или достатъчно хитра, или достатъчно талантлива, или достатъчно умна – и дори нищо друго да не свършеше работа, можех да се обадя на баща ми и да поискам пари. Но накрая се забърках в ужасна неприятност и разбрах, че ми трябва повече помощ, отколкото можех да намеря сама… Накрая страхът ми стана толкова голям, че не се срамувах да кажа: „Господи, моля те, помогни ми“.
Така стигнах до този величествен, драматичен момент, когато поканих Бог в живота си. Отначало изпитвах страх, но после някак свикнах с идеята. Мислех, че проблемите ми ще се разрешат. Като че ли животът ми беше къща и аз си въобразявах, че Бог ще я пребоядиса чудесно, ще постави нови капаци, ще монтира хубав портал и нов покрив. Обаче стана така, че щом дадох къщата си на Бог, Той я срина с гигантски багер. „Съжалявам мила, – сякаш ми каза Той – имаше пукнатини в основите, да не говорим за плъховете в спалнята. Мисля, че ще е най-добре да я започнем от начало…“
Това не ме отблъсна от Бог, а ме накара да уважавам Неговата интелигентност. Изглежда Той разбираше положението по-добре, отколкото бях очаквала. Ако бях на Негово място, и аз бих смазала себе си. Чувствах се повече благодарна, отколкото негодуваща. Отчаяно се нуждаех от помощ.
Необходимо е да сме достигнали определена степен на отчаяние, преди да бъдем готови за Бог. Аз не гледах сериозно на духовното предаване, докато не се озовах на колене… Докато не коленичите на земята, вие само си играете на живот и до известна степен се страхувате, защото знаете, че само играете. Мигът на предаването не започва тогава, когато свършва животът, а когато започва… За много хора нещата трябва да станат непоносими, преди да настъпи промяната.
Когато наистина се оттласнете от дъното, идва съживителното освобождаване. Осъзнавате съществуването на по-голяма от вас сила във Вселената, която може да направи за вас това, което сами не можете… каква ирония. Прекарвате целия си живот, отричайки, че има някой по-умен от вас, а после изведнъж с облекчение разбирате, че това е истина. И вече не сте прекалено горди, за да поискате помощ.
Ето това означава да се предадеш на Бог.“
От книгата „Завръщане към любовта“ на Мериън Уилямсън
