Любов

   „Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.“

Елиф Шафак, „Любов“

Препоръчвам ви тази книга.  За всеки, който се интересува от темата за любовта, това може да се окаже ценно и обогатяващо преживяване.

В книгата се преплитат две различни сюжетни линии – едната е за приятелството между странстващия дервиш Шамс от Тебриз и средновековния духовник, мистик и поет Руми. Другата е за любовта между една жена на средна възраст, домакиня, с три деца и рецензент към литературна агенция и авторът на романа, с чиято редакция тя се е заела. Едната сюжетна линия представя духовната любов, другата – земната… само, за да ни покаже, че те двете всъщност не са нещо различно!

Книгата започва с историята на Ела (това е главната героиня), която си мисли за любовта като за едно сладко чувство, което идва, стои за кратко, и си отива. И тъй като не вярва в трайността на това чувство, тя стои в брака си с мъж, към който се чувства крайно отчуждена и дори не осъзнава колко дълбоко нещастна е всъщност. Докато не започва бавно да проумява, че животът й е всичко, което си е представяла, че иска, но няма само едно нещо – любов. И затова е празен. Трансформацията, през която тя преминава, е същата, през която преминава и суфи-мистикът Руми в приятелството си с дервиша Шамс. И двамата се отварят за любовта – Руми започва да пише стихове и от мюсюлмански книжник и прововедник се превръща в един от най-големите духовни поети за любовта, а тя… Ще разберете, след като прочетете книгата:) Тук само ще представя съвсем последния текст, с който завършва тази забележителна книга:

„Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна… Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата
.“

Това е правило номер четиридесет – последното от правилата за Любовта на суфизма, които в книгата идват най-вече през устата на странстващия дервиш Шамс от Тебриз. Този път обаче то е изречено от Ела, главната героиня, домакинята, майката, литературния критик.

Ако усещате, че имате нужда от тласък, за да се свържете отново с енергията на любовта в живота си, може би това е вашата книга. В интернет има достатъчно коментари за нея, има и едно доста вдъхновяващо видео-клипче на ТЕД (със субтитри и на български), където можете лично да се запознаете с авторката на книгата. Те също може да ви помогнат да решите дали да се заемете с четенето на тази книга. Вероятно най-важното за нея е това, което пише най-отзад:

„Това не е притча за суфизма и исляма.

Това е книга за свободата да търсиш своя Бог…

…Това не е любовен роман.

Това е книга за любовта.“

Камелия