„Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.“
Елиф Шафак, „Любов“
Ето една книга, която препоръчвам на всеки, който се интересува от темата за любовта.
В нея се преплитат две различни сюжетни линии – едната е за приятелството между странстващия дервиш Шамс от Тебриз и средновековния духовник, мистик и поет Руми. Другата е за любовта между жена на средна възраст, домакиня с три деца и рецензент към литературна агенция, и автора на романа, с чиято редакция тя се е заела. Едната сюжетна линия представя духовната любов, а другата – земната, но само за да ни покаже, че тези двете, всъщност, не са различни.
Книгата започва с историята на Ела (главната героиня), която си мисли за любовта като за сладко чувство, което идва, стои за кратко, а след това си отива. И тъй като не вярва в трайността на това чувство, тя стои в брака си с мъж, към който се чувства отчуждена и дори не осъзнава колко дълбоко е нещастна. Постепенно започва бавно да проумява, че животът й е всичко, което си е представяла, че иска, но липсва най-важното – любовта. Трансформацията, през която тя преминава, е същата, през която преминава и суфи-мистикът Руми в приятелството си с дервиша Шамс. И двамата се отварят за любовта – Руми започва да пише стихове и от мюсюлмански книжник и прововедник се превръща в един от най-големите духовни поети за любовта, а тя… ще разберете, след като прочетете книгата :). Тук само ще представя съвсем последния текст, с който завършва тази забележителна книга:
„Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна… Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.“
Това е правило номер четиридесет – последното от правилата за Любовта на суфизма, които в книгата идват през устата на странстващия дервиш Шамс от Тебриз. Този път обаче то е изречено от Ела, домакинята, майката, литературният критик.
Ако усещате, че имате нужда от тласък, за да поканите енергията на любовта в живота си, може би това е вашата книга. За мен най-важното за нея е написано най-отзад:
„Това не е притча за суфизма и исляма.
Това е книга за свободата да търсиш своя Бог…
…Това не е любовен роман.
Това е книга за любовта.“
Камелия Хаджийска
