Елементът, пише Кен Робинсън, е мястото, където се срещат две неща – (1) да обичаш да правиш нещо и (2) да бъдеш добър в същото това нещо. След това допълва, че те не са достатъчни.
„Да стигнем до Елемента си зависи основно от виждането ни за самите себе си и от събитията в нашия живот. Елементът е и въпрос на нагласа.„
Има хора с дарби, които с удоволствие ги практикуват. Но въпреки това не постигат значим успех, тази дейност остава в периферията на живота им. Така става видно, че условие успехът да дойде не е дарбата, а нещо друго – тази специфична нагласа, за която Кун Робинсън пише като ядрото на Елемента, а аз я наричам страст.
И понеже нещата най-добре се разбират с примери, една една такава история от тази много интересна книга „Елементът“, на Кен Робинсън. Тя е за Джон Уилсън, променил с дейността си живота на милиони хора.
На 12 годишна възраст малкият Джон ослепява поради инцидент в часа по химия. Вместо вода, в съда за експерименти имало течност, която избухва. В резултат на експлозията много от децата са сериозно ранени, стените на класната стая са разрушени, а самият Джон, който бил най-близо и е трябвало да проведе експеримента, загубва зрението си. По всички критерии за късмет и съдба, това бихме могли да го определим като човешка трагедия. Не и според самия Джон Уилсън, който години по-късно в интервю пред лондонския вестник Таймс споделя: „Дори и тогава не приех случилото се като катастрофа„.
Вместо това продължава образованието си в училище за слепи деца, а по-късно завършва и право в Оксфорд. Още тогава започва да се проявява неговото различие – докато учел в Оксфорд, той се движел само с помощта на добрия си слух и на „чувството си за препятствия„, вместо на бастуна за слепи. След като завършване на образованието си той започва работа в Националния институт за слепи.
Тогава започва да се проявява и неговият Елемент.
„През 1946 година той заминава на обиколка на британските територии в Африка и Близкия изток, където открива ширеща се слепота. И, за разлика от инцидента, при който той самият загубва зрението си, болестите, които покосяват хората там, могат да се предотвратят с точното лечение. За Уилсън е едно да приеме собствената си съдба и съвсем друго да позволи да продължава нещо, което може да се оправи относително лесно. Това го предизвиква към действие…“
Въпросното действие е написване на доклад. Това води до сформиране на Британско кралско общество за слепи, което Уилсън оглавява в продължение на повече от 30 години и чиято дейност е впечатляваща.
„През 1950 година заедно със съпругата си живее в колиба в един район на Гана, наричан страната на слепите, защото болест, причинена от хапещи насекоми, водела до загуба на зрението сред 10 процента от населението. Екипът му работи за разработване на превантивно лечение за болестта, позната като речна слепота. Организацията ваксинира с мектазин децата в седем африкански страни, в които болестта е най-силно разпространена и в крайна сметка я изкоренява. В началото на 60-те години на миналия век речната слепота вече е под контрол. Няма да е преувеличено, ако кажем, че поколения африкански деца могат да благодарят на Джон Уилсън за това, че могат да виждат.
Под управлението на Уилсън организацията прави над 3 милиона операции за отстраняване на перде на очите и лекува 12 милиона, за които съществува риск да загубят зрението си. Раздават се и повече от 100 милиона дози витамин А, за да намалят слепотата след децата, и предоставят учебници за слепи на населението на Африка и Азия. Можем да обобщим, че десетки милиони хора виждат благодарение на отдадеността към работата на Джон Уилсън и на решителността му да предотврати предотвратимото… Неговата отдаденост продължава и след като се пенсионира, когато заедно със съпругата му работят към програма на Световната здравна организация за предотвратяване на всички видове болести, които водят до осакатяване.“
За своята дейност Джон Уилсън получава подкрепата на съмишлениците си и голямо признание, като делото му е сравнявано с това на Майка Тереза:
„През 1975 година получава титлата сър, както и международната награда Хелън Келер, международната награда Алберт Швайцер и Световната награда за хуманност.“
Не обичам да преписвам дълги цитати от книги, но този път го направих, защото тази история много ме впечатли и вдъхнови. Едно малко момче загубва зрението си на 12 години и, вместо да се изпълни с огорчение и злоба към несправедливата съдба, прави така, че други хора да могат да виждат. Милиони други хора! И това дело продължава цял живот, до самия му край.
„До смъртта си през 1999 година продължава да участва активно в борбата за предотвратяване на слепотата и всички лечими болести.„
За мен това е духовната интелигентност в действие. Когато имаш силен дух, няма значение какво ти се случва, защото винаги имаш свободата да избереш в какво да го превърнеш. И винаги избираш твоята дарба да е в служба на другите.
Камелия
- Всички цитати са от книгата „Елементът“, автор Кен Робинсън
