По Божий образ и подобие

Когато говоря за вярата като източник на вътрешна сила, която ни помага да се справим с най-голямата болка в живота ни, нямам предвид вярване. Вярванията са заимствани от това, което са ни казали другите хора. Религиозната вяра е изградена от подобни вярвания, но духовната вяра е нещо различно. Тя е самата основа на духовна ни интелигентност и оформя нашия мироглед за живота в резултат взаимодействието на личния опит и критичното мислене върху скритите взаимовръзки в Голямата картина на живота. Като такава тя е вътрешно достояние, а не външна доктрина, която трябва да бъде сляпо следвана.

Вероятно най-добре това го е казал К.Г.Юнг, създателят на аналитичната психология. В интервю пред BBC на въпроса дали вярва в Бог, той отговаря:

„Не, не вярвам… Аз знам.“

Симон Вейл, с чийто цитат започва книгата на Дийпак Чопра „Как да познаем Бога“, пише:

Когато става въпрос за божествени неща, вярата е безполезна. Само убедеността може да бъде от полза. Нищо друго освен убедеността, не е достойно за Бога“.

Но, ако вярата е начинът, чрез който изграждаме съзнателната част от връзката с това, което наричаме Бог, какво всъщност е Богът? По-долу са отговорите на няколко човека, които силно са повлияли със своите възгледи върху големи групи хора и чиято вяра не е вярване, а продукт на техния личен опит и преживявания.

„Това дълбоко емоционално убеждение за присъствието на висша разумна сила, която се разкрива в неспособността да се схване с ума Вселената, оформя моята идея за Бог.“Айнщайн

Според мен Бог е тук-и-сега. Всичко, което виждаш е Бог. Бог не е нещо отвъдно, Бог е нещо вътрешно…Всичко е свързано с всичко останало, ти съществуваш в едно взаимнообвързано семейство… Животът е заедност и тази заедност е Бог.“ Ошо

Бог е името, посредством което обозначавам всички неща, които пресичат житейският ми път неочаквано, жестоко и напълно безсмислено, всички неща, които променят плановате и намеренията ми, и пренасочват живота ми в коренно противоположна посока.“ К.Г.Юнг

Става ясно, че Бог е психологическо понятие, с което се опитваме да назоваваме реалността, която вярваме, че стои зад видимия материален свят и която, по-директно или не, влияе върху отговора на въпроса за смисъла на човешкия живот и нашето място във Вселената. Че нашата вяра в Бога не е нищо друго освен сборът от вярвания, които се отнасят до съдържанието на невидимите закони, които управляват човешкия живот. Затова значимият въпрос с вярата не е дали я има или я няма, а за какво се отнася. Дори и атеистите имат свои вярвания за това как е устроен светът и в този смисъл те имат своята вяра също.

Тъй като понятието за Бог е въпрос на сложна вътрешна система от допускания за това как е устроен светъта и как изглежда Голямата картина, то представлява един много личен отговор на въпроса за смисъла на човешкия живот. Намираме този отговор въз основа на това къде виждаме своето Малко място в Голямата картина и кои са правилните действия, за да го намерим и изпълним със съдържание. Това е един интимен диалог между Частта и Цялото и как те двете могат да живеят в синхрон, вътрешно здраве и благополучие. Вярата в Бога е особено важна част от живота на един специален вид хора, които не се задоволяват с малките мащаби, близките хоризонти и измамните видимости на материалния свят и искат да свържат себе си с Голямото, Цялото, Вечното, Скритото Под Повърхността.

От това, че Бог е система от вярвания (някои за кратко я наричат с думата вяра), произтича едно важно следствие. И то е, че думата Бог не съвпада с реалността, за която се предполага, че стои зад тази дума. С други думи, „Бог е“ , т. е. „Голямата картина за сътворението на света и мястото на човека в него“ съществува обективно и безотносително на това, какви понятия и вярвания ние, хората, й приписваме. Така, както думата „маса“ не съвпада с реалността маса, защото има стотици видове маси – квадратни, кръгли и прочие, на един крак, на три крака, на четири…, стъклени, дървени, пластмасови…, високи или ниски, с покривки или без покривки и така нататък и така нататък… така и има стотици видове Бог.

Бог на християните, Бог на мюсюлманите, Бог на юдеите, Бог на прабългарите, Бог на скандинавските народи. Има Бог с голяма буква, бог с малка буква; има Бог, който има син на земята, но има и такъв, който няма син на земята; има такъв, който е вън от нас и ни следи дали живеем богоугодно, има и такъв, който е вътре в нас и чака да бъде преживян и открит лично; има Бог, който прилича много на баща ни и ни гледа строго и друг, който прилича на милата ни баба, в прегръдките на която винаги сме намирали утеха и безусловна обич. Има Бог, който много обича хората да се избиват помежду си и в негова чест са се провели доста войни през различните векове, а и сега продължават. Има и такъв, който е толкова миролюбив, че ако все пак в живота трябва да има някакви битки, те са само вътрешни и се отнасят до вътрешните ни врагове – Егото, мързела, алчността, омразата, злобата и завистта … Понякога Бог е един, друг път той има много лица и те, например,  си пият безгрижно божествените напитки в планината Олимп. Има Бог, който няма име, има и Бог, който има име – или много имена. Има Моят Бог, но има и Твоят Бог, Неговия Бог и така нататък. Така че, за разлика от масата, понятието Бог изглежда доста по-сложно и противоречиво, така че не сме сигурни дали ще можем да си постелим покривката върху него, за да се нахраним,  или, вместо това ще трябва да се скрием, за да ни отмине гръмотевичния му гняв.

Въпреки тази многообразност и сложност на понятието за Бога, въпреки изтърканата му употреба през вековете или злоупотреба с името му, то е думата, с която обозначаваме своята вяра в Невидимото и като такава тя стои в основата на най-важните решения в живота ни. Според това кои са нашите ценности и кои са правилата, в които вярваме, че е подчинен човешкия живот, ние избираме по кой път да поемем, когато се намираме на най-важните кръстопътища в живота ни. Така излиза, че е много важно да сме осъзнати от какво е изградена тази много лична и интимна система от вярвания за „Голямата картина за сътворението на света и мястото на човека в него“, която за по-кратко ще наричам Бог.

Проблемът е, че подобно на огромната част от душевния ни  апарат, и тази част от психичното е потънала в полусенките на несъзнаваното и не съвсем ясната артикулация на основанията да направим един или друг избор в живота си. Затова осъзнатото задаване на въпроса „В какво всъщност вярвам? Какво е моето място във Вселената и кои са законите, които я управляват?“ е средството да извадим на светло тази най-важна наша част. И да я преразгледаме, ако нещо от нея не ни помага да усетим силата, вдъхновението и любовта, които са отличителните черти на жизнеспособните системи на вярвания за Бога.

Ние сътворяваме всеки път Бог, когато си зададем въпроси като:

Какъв е смисълът на моя живот? Има ли сила, която стои зад видимия материален свят и чиито закони са различни от научните или социалните закони? Вярвам ли, че има ли живот след смъртта и ако вярвам, какъв е смисълът на това да пребиваваме в човешко тяло и след това да го напускаме? Кои са тези невидими закони, които придават смисъл на пребиваването в човешко тяло?

С отговарянето на тези въпроси, вече сме сътворили своя Бог. И защото това ще бъде Бог, който ние сме сътворили, няма нужда да му се кланяме. Достатъчно е да го пуснем в себе си и да го преживеем. Това аз разбирам под израза, че „Всички ние сме създадени по Божий образ и подобие“. Да сме творци, така както Той е върховният Творец, и всекидневно да сътворяваме себе си с изборите, които правим.

А тези избори се определят от нашите вярвания – същите, от които е изградена нашата вяра в Бога. Така стигаме отново в началото. Но поне вече сме осъзнати за вярванията, които ни карат да вземаме едно или друго решение. А съзнанието, казват, е истински важното.