Какво е Бог?

Когато говоря за вярата като източник на вътрешна сила, която ни помага да се справим с най-голямата болка в живота ни, нямам предвид вярване. Вярванията са заимствани от това, което са ни казали другите хора. Религиозната вяра е изградена именно от подобни вярвания. Духовната вяра обаче е нещо много различно. Тя е самата основа на духовна ни интелигентност, която оформя нашия мироглед за живота, изграден в резултат взаимодействието на личния опит и критичното мислене върху скритите взаимовръзки в Голямата картина на живота. Като такава тя е вътрешно достояние, а не външна доктрина, която трябва да бъде сляпо следвана. Вероятно най-добре това го е казал К.Г.Юнг, създателят на аналитичната психология. Когато в интервю пред BBC го попитали дали вярва в Бог, той отговорил:

„Не, не вярвам… Аз знам.“

Симон Вейл, с чийто цитат започва книгата на Дийпак Чопра  „Как да познаем Бога“, пише:

Когато става въпрос за божествени неща, вярата е безполезна. Само убедеността може да бъде от полза. Нищо друго освен убедеността, не е достойно за Бога“.

И, ако вярата е начинът, чрез който се свързваме с това, което наричаме Бог, какво всъщност е Бога? По-долу са отговорите на няколко човека, които силно са повлияли със своите възгледи върху големи групи хора и чиято вяра не е вярване, а продукт на техния личен опит и преживявания.

Айнщайн:

„Това дълбоко емоционално убеждение за присъствието на висша разумна сила, която се разкрива в неспособността да се схване с ума Вселената, оформя моята идея за Бог.“

Ошо:

Според мен Бог е тук-и-сега. Всичко, което виждаш е Бог. Бог не е нещо отвъдно, Бог е нещо вътрешно…Всичко е свързано с всичко останало, ти съществуваш в едно взаимнообвързано семейство… Животът е заедност и тази заедност е Бог.“

Юнг:

Бог е името, посредством което обозначавам всички неща, които пресичат житейският ми път неочаквано, жестоко и напълно безсмислено, всички неща, които променят плановате и намеренията ми, и пренасочват живота ми в коренно противоположна посока.“

Според вас какво е Бог?