Когато говоря за вярата като източник на вътрешна сила, която ни помага да се справим с най-голямата болка в живота ни, нямам предвид религиозната вяра. Имам пред вид духовната интелигентност, която произтича от вътрешно знание, а не от вярването в правила, наложени от външна доктрина, които да бъдат следвани.
Вероятно най-добре това го е казал К.Г.Юнг, създателят на аналитичната психология. В интервю пред BBC на въпроса дали вярва в Бог, той отговаря: „Не, не вярвам… Аз знам.“
Симон Вейл, с чийто цитат започва книгата на Дийпак Чопра „Как да познаем Бога„, също пише, че „Когато става въпрос за божествени неща, вярата е безполезна. Само убедеността може да бъде от полза. Нищо друго освен убедеността, не е достойно за Бога“.
Но какво всъщност е Богът? По-долу са отговорите на няколко човека, които силно са повлияли със своите възгледи върху големи групи хора и чиято вяра не е сляпо вярване в религиозни доктрини и правила.
Айнщайн: „Това дълбоко емоционално убеждение за присъствието на висша разумна сила, която се разкрива в неспособността да се схване с ума Вселената, оформя моята идея за Бог.“
Ошо: „Според мен Бог е тук-и-сега. Всичко, което виждаш е Бог. Бог не е нещо отвъдно, Бог е нещо вътрешно… Всичко е свързано с всичко останало, ти съществуваш в едно взаимнообвързано семейство… Животът е заедност и тази заедност е Бог.“
Юнг: „Бог е името, посредством което обозначавам всички неща, които пресичат житейския ми път неочаквано, жестоко и напълно безсмислено, всички неща, които променят плановете и намеренията ми, и пренасочват живота ми в коренно противоположна посока.“
Става ясно, че Бог е психологическо понятие, с което назоваваме реалността, за която вярваме, че стои зад видимия материален свят. Тази реалност отговаря на въпроса за смисъла на човешкия живот и нашето място във Вселената. Тя е изградена от различните индивидуални вярвания за невидимите закони, които управляват човешкия живот и които ни служат като ориентир във вземането на важните решения в живота. В този смисъл тя е особено важна за тези хора, които не се задоволяват с малките мащаби, близките хоризонти и измамните видимости на материалния свят.
От това, че понятието за Бог е сбор от лични вярвания, произтича едно важно следствие – то не съвпада с реалността, която стои зад тази дума. Тази реалност съществува обективно и безотносително на това, което й приписваме.
Има бог на християните, на мюсюлманите, на юдеите, на прабългарите, на скандинавските народи…
Има Бог с голяма буква и бог с малка буква.
Има Бог, който се е въплътил чрез сина си на Земята, и друг, който стои високо на небето и ни наблюдава какво правим.
Има Бог, който прилича много на баща ни и ни гледа строго, и друг, който прилича на милата ни баба, в прегръдките на която винаги сме намирали утеха.
Има Бог, който е силно честолюбив и в негова чест са се водили (и все още се водят) свещени войни, и една негова противоположност, която смята, че ако има битка, тя е вътрешна – с егото, мързела, алчността, омразата, злобата, завистта…
Има Бог, който няма име, има и Бог, който има много имена.
Има Моят Бог, Твоят Бог, Неговият Бог…
Въпреки сложността на понятието за бога, неговата изтъркана употреба и многократна злоупотреба, то все още продължава да е думата, с която обозначаваме своята вяра в невидимото и законите, които регулират връзката ни с него. В този смисъл вярата в бога е сложна система от „мета-правила„, които ни помагат да вземаме най-важните решения в живота. Именно тази система от вярвания е предмет на психотерапията, чиято цел е да помага човек критически да изследва своите вярвания и да ги обновява, ако са остарели и не му помагат да се справя с предизвикателствата, през които преминава.
И така, ние сътворяваме всеки път Бог, когато си зададем въпроси като: „Вярвам ли, че има живот след смъртта? Ако вярвам, какъв е смисълът на това да се раждам в човешко тяло и след това да го напускам? Кои са тези невидими закони, които придават смисъл на пребиваването в човешко тяло и произтичащото от това страдание?„
Отговорите на тези въпроси сътворяват нашия бог и понеже той е наше лично творение, няма нужда да му се кланяме. Единственото, което е необходимо, е да живеем в синхрон с тях и да въплътяваме вярванията, които те съдържат.
За мен това е истинският смисъл на израза, че „всички ние сме създадени по Божий образ и подобие„.
Камелия Хаджийска
