„През последните години направих огромно откритие по отношение на моята чувствителност и ролята й в живота ми. Винаги съм била много чувствителна към околния свят, но едва наскоро се научих да бъда чувствителна и към себе си.
Преди това винаги казвах: „Обидена съм, ядосана съм.“ Бяха нужни много години, за да разбера чувствата си. Сега ми стана ясно, че преживявам нещата първо емоционално и че съм изцяло подвластна на емоцията. Ето защо, когато съм ядосана или наранена, знам, че това е естествената ми реакция и не трябва да виня хората за чувствата си. Вината не е в тях, а в моето преживяване. Това е начинът, по който разшифровам света“.
Шари Аринсон, автор на книгата „Раждане – когато духовното и материалното се слеят“
Отнема не просто години, а много години, докато започнем да разбираме емоциите – чужди и собствени, без осъждане.
Наскоро приятелка ми разказваше за чувствата си на ирационален гняв към човек, който цял живот е обичала дълбоко. Като човек, който вярва в силата на любовта, на нея хич не й беше приятно да изпитва тези негативни чувства, а и не разбираше откъде идват. Докато я слушах, се сетих за подобен опит, през който аз самата съм преминала. Благодарение на него бях разбрала, че гневът беше дошъл, за да ми покаже, че имам нужда от отделяне, за здравословна дистанция и обособяване. Преди да разбира това, обаче, единственото, което усещах е че бях гневна без никаква очевидна причина. Не знаех, че когато обичаме, заедно с мощните сили на привличане се задействат също толкова мощни сили и на отблъскване. Че когато сме твърде силно свързани, се задействат и противоположните сили – центробежните. Ако не знаем това, ще отхвърлим не просто гнева, ще отхвърлим собствените си нужди и правото на психична цялостност.
Ирационалният гняв може да бъде израз и на манипулативно отношение от страна на другия човек – сигнал, че това, което си мислим за него, не отговаря на действителността. В тоя случай също усещаме гняв, но не разбираме защо се гневим на този „добър“ човек – смятаме, че ние сме лошите. Наистина са нужни години, за да започнем да разбираме чувствата си в дълбочина и за хората, чиято водеща функция е чувстването (а не мисленето – това е според типологията на К.Г. Юнг), казаното от Шари Аринсон е още по-вярно. За тях преживяванията са наистина начинът, по който те разшифроват света и това е красиво.
Камелия
