„Не можем да решим проблемите, като използваме същия тип мислене, който сме използвали, когато сме ги създали.“
Айнщайн
За първи път попаднах на тази мисъл, когато четох книгата на Стивън Кови за „Седемте навика на високоефективните хора“. Тя илюстрираше този основен принцип в неговото консултиране на организации, при който проблемите във фирмата, породени от мислене в парадигмата на „етиката на личността“ (вярата, че можем да постигнем бърз успех, ако намерим правилния начин за въздействие върху другите), не могат да се решат на това ниво – необходима е друга парадигма – „етиката на характера“, т.е. мислене, основано на вечните ценности в човешкия живот като справедливост, хуманност, отговорност, загриженост и прочие и които са в основата на дълготрайния успех. Когато прочетох това, то ми донесе истинско облекчение, че светът, макар все още бавно и колебливо, все пак ще се ориентира към мисленето в парадигмата на характера, ако иска да си решава проблемите. Най-важното обаче е, че разбрах, че този принцип е валиден за всичко в живота ни, което можем да определим като проблем. Ние се опитваме да решаваме проблемите си, но вместо да насочим усилията си навътре – към нашето мислене, което е породило проблема, ние ги насочваме навън. И се проваляме.
Истинската промяна започва отвътре-навън и това е не само основното послание на Стивън Кови към хората, които искат да водят високоефективен живот, това е основен принцип в решаването на човешките проблеми. Айнщайн го е знаел това много добре – но законите на физиката, бизнес-консултирането и психотерапията си приличат.
Камелия
