„Не можем да решим проблемите като използваме същия тип мислене, който сме използвали, когато сме ги създали.„
Айнщайн
За първи път попаднах на тази мисъл, когато четох книгата на Стивън Кови „Седемте навика на високоефективните хора„. В нея авторът представя две различни парадигми (вярвания) за това какво стои в основата на успеха в живота – „етиката на личността“ и „етиката на характера„.
Хората, чието мислене е подвластно на етиката на личността, вярват, че можем да постигнем бърз успех, само ако намерим правилния начин за въздействие върху другите. За разлика от тях хората, доминирани от етиката на характера, търсят дълготрайния успех, а той се постига по съвсем различен начин – чрез всекидневно прилагане на вечните ценности в човешкия живот (такива като справедливост, хуманност, отговорност, загриженост и други). Основната теза на тази великолепна книга е, че проблемите в организацията са породени от прилагането на етиката на личността и затова не могат да бъдат решени на нивото на мислене. Необходима е радикална промяна в парадигмата за това какво е успехът и как той се постига. Съответно, тук идва и по-горният цитат от Айнщайн.
Написаното от Кови ми донесе истинско облекчение да разбера, че светът, макар все още бавно и колебливо, вече върви към позитивна промяна, защото вече е притиснат от проблемите, породени от етиката на личността. Той ми донесе и още едно потвърждение, че психичното здраве на организациите е подвластно на същите правила, валидни за психичното здраве на индивидите. Едно такова правило е, че усилията за решаване на проблемите ни трябва да бъдат насочени навътре, към нас самите и нашето собствено мислене, а не навън. Айнщайн е знаел това много добре, а законите на физиката, бизнес-консултирането и психотерапията си приличат.
И така, истинската промяна започва отвътре-навън и тази негова мисъл идва при вас сега, за да ви напомни това.
