По-долу е превод на една беседа от Ошо за човешките взаимоотношенията, която коментира този, на пръв поглед парадоксален, въпрос кое е по-добре – да бъдем сами или с някой друг, ако и в двата случая сме нещастни.
Въпросът:
Аз се страхувам от самотата. В момента не съм във взаимоотношение – нещо, което ми харесва и в същото време не ми харесва.
Отговорът от Ошо:
„Времето, когато ти ще си способен да бъдеш сам, ще дойде, но засега все още не е дошло. Така че независимо дали го харесваш или не, ще трябва да бъдеш с някой. Самотата е възможна само когато един човек е наистина зрял, а нищо не може да бъде направено така, че зрелостта да дойде незабавно. Зрелостта идва по малко, на малки стъпки, когато ти живееш с хората и страдаш, но също така и се забавляваш.
След толкова много различен опит във взаимоотношенията един ден изведнъж осъзнаваш, че човек е достатъчен и сам, че няма нужда да зависи от други хора, но тази самота не е вид негативно пространство, а дълбоко удовлетворение, че самотата е красива, че тя е благодат. Но това идва само когато ти си преминал през много адове и чистилища … само тогава.
Не можеш да скочиш направо в рая; пътят към рая минава през ада. Ти трябва да преминеш през ада; това е училище – то те подготвя за рая. Така че недей да бързаш, защото в противен случай ще бъдеш нещастен.
По-добре е да бъдеш във връзка и да бъдеш нещастен, отколкото да бъдеш нещастен и да бъдеш самотен.
Това е единственият избор точно сега: нещастен сам или нещастен с някой друг.
Но когато си нещастен с някой друг е по-добре, защото поне можеш да прехвърлиш отговорността на другия. Когато си абсолютно самотен, на кого да прехвърлиш отговорността? Ти носиш целия товар… и дори няма някой друг да го сподели! Когато си нещастен с някой друг, можеш да намериш причини, обяснения, защото нещастието е там. Когато си сам, няма причина и основание, така че умът се чувства много незает и нещастието изглежда продължаващо, вечно.
Точно сега избери това нещастие от другия вид, който хората наричат взаимоотношение. Това е необходимото зло, през което трябва да преминеш. И един ден ще бъдеш способен да преминеш отвъд него, но този момент още не е дошъл.
Когато той дойде, ти няма да се чувстваш нещастен, ще чувстваш, че си на върха на света. Няма радост, която да се сравни с тази, нито едно взаимоотношение не може да ти донесе тази радост. Взаимоотношенията винаги остават един смесен феномен: няколко момента радост и много повече нещастие. Това е цената, която човек трябва да плати за тези няколко момента радост.
Но ако ти си сам точно сега, дори тези малко моменти няма да бъдат там; ще бъде само нещастие и нещастие и човек се чувства монотонен. Когато си с някого, поне нещастието си сменя цветовете и формите. Сутринта е било едно нещо, а вечерта вече е нещо друго. Цялото нещастие е едно и също (смее се), но се променя! Така че намери някой приятел в нужда. Започни да се оглеждаш!“
Ошо The Sun Behind the Sun behind the Sun, Talk #24
Този коментар може да породи противоречиви чувства и така трябва. Ошо е известен с това, че може да дава противоположни съвети на хората, които го питат. Това е така, защото отчита индивидуалната ситуация на питащия го. Очевидно за този питащ това е правилният отговор. За друг това няма да е така.
Безотносително обаче дали човек избере да остане нещастен във взаимоотношението или да остане нещастен сам, факт е, че именно отношенията ни с другите хора са най-важният инструмент за нашето себепознание и духовно израстване. Или, както Мериън Уилямсън пише в книгата си „Завръщане към любовта„, „взаимоотношенията съществуват, за да ускорят нашето пътуване към Бога„; както и че „ключът, с който отваряме вратата към Божественото, е много прост – той се нарича другите хора„.
Камелия Хаджийска
