„В своята работа често виждам хора, борещи се безуспешно да превъзмогнат това, което те вярват, че е тяхната човешка слабост. Но при по-голямата част от тях това, което те вярват, че са техните слабости, се оказват сферите на най-голямата им духовна сила.„
Майкъл Тамура, „Отговорът си ти“, с.66
За да обясни как се проявява на практика този парадоксален принцип, Майкъл Тамура, който има дарбата да чете енергийно човешката душа и да вижда нейната цел в живота, разказва за случаи от своята лечителска практика. Ето някои от тях:
- Жена, която многократно се проваля в своите бракове. Виждайки със своите сетива целта на тази жена в този живот, Тамура разбира, че нейното най-голямо умение е лекуването на човешките взаимоотношения, но това не се случва, защото тя е напълно неосъзната за тази своя дарба. Вместо това тя се опитва да накара брака си да проработи, женейки се за хора, които би трябвало да бъдат нейни пациенти и ученици, а не нейни партньори в живота.
- Друга жена, чиято основна цел Тамура вижда да излезе на голямата сцена на живота и говори на големи групи от хора. „Въпреки това, несъзнавайки целта на своята съзидателна сила, тя я е съсредоточила върху опитите си да обича и да направи един човек щастлив. Въпреки добрите си намерения, нейната енергия го съкрушава и тя го отблъсква от себе си.„
- Мъж, чийто основен потенциал е дарът на независимостта и да помага на другите хора да бъдат свободни. Вместо това той е постоянно критикуван от хората за непокорния си характер и упрекван, че не трябва да живее сам, че е бунтар и антисоциален.
Това са три примера със съдби на хора, чиято слабост е израз на тяхната неосъзната духовна сила и цел на живота. Серията провали в брака на първата жена са негативният израз на нейната сила да помага на хората с проблеми във взаимоотношенията. Огромната съзидателност на втората жена е насочена към това да направи щастлив само един човек и поражда обратното на това, което тя иска от него. Мъжът, който носи огъня на свободата, е самотен и отхвърлен. Проблемът на тези хора се свежда до едно единствено нещо – тяхната сила не е превърната в съзнание и затова се проявява в своята негативна форма.
„Можете да бъдете високо еволюирала душа, но докато напълно не се въплътите в сегашното си тяло, сте повече като тинейджър, който знае всичко, но все още не го е изживял. Знаете теорията, но не сте я изпробвали в действителност.
Виждам много души, които са еволюирали души с висока степен на просветление и се борят да изживяват своето духовно знание в човешките взаимоотношения… За повечето хора, търсещи духовно израстване, тяхното душевно съзнание е по-развито от това на тяло-ума им.
Добрите новини в този случай обаче са, че тъй като вече имате осъзнаването и умението, развити в духа, просто трябва да се научите да ги вплитате в своето тяло„. с. 65
Това е едно интересно обръщане на популярната гледна точка, според която трябва да се стремим към духовно развитие като все повече се освобождаваме от доминирането на ума и тялото. Но както казва Тамура, много същности нямат проблем с духовното си развитие, техният истински проблем е да въплътят своето духовно знание в човешки форми. Голямата трудност за тях е в човешкото, а не в духовното.
В примера с мъжа, чиято най-голяма сила е свободата, това изглежда така:
„Един от трудните уроци за този млад мъж като душа и водач е да изучи човечността на страха и нуждата на хората от комфорт и сигурност и да разбере, че дори той да се е отърсил от тези страхове и нужди, тези около него не са. Ако той се научи да подхожда към тези човешки черти с по-голямо разбиране и превърне своята любов към свободата в приложим инструмент за обучение, за да вдъхновява повишена осъзнатост във всички, тогава той ще може да продължи с духовните си цели.“ с. 67
Харесва ми тази промяна на гледната точка, тя е много творческа и като такава носи решения.
„Едно от предизвикателствата пред пълното въплъщаване като човешко същество е да се научите да ги използвате правилно в своите човешки взаимоотношения. А първото човешко взаимоотношение, с което трябва да се научите да се справяте, е това с вашето собствено тяло. Избягването на човешките слабости и опитите да извисите тялото, като отричате неговите ограничения, в крайна сметка няма да проработи…
За да се въплътите напълно като човешко същество, първо потърсете това, което вече знаете и имате в себе си, и практикувайте това, което откриете в живота си, вместо да се оглеждате за това, което не знаете или нямате“. с. 68
Оказва се, че основното предизвикателство пред голяма част от духовно търсещите не е одухотворяването, а „очовечаването„. Вероятно голяма част от хората трябва да извървят обратния процес – на одухотворяването. Но ако грубостта и несъвършенството на света ви нараняват много повече, отколкото сте готови да си признаете, вероятно съветите на Майкъл Тамура по-горе се отнасят до вас и четенето на неговата книга може да ви даде голяма подкрепа. А, ако нямате време за четене, просто запомнете това – вие сте тук, на Земята, заради очовечаването.
Казват, че единствено в света на хората може да се роди любов, каквато няма дори и в света на боговете. Тук сме дошли, за да родим тази любов. Правим това, като преминаваме през противоположното на това, към което сме се устремили. Земята е свят на дуалност. Докато не обединим противоположностите в себе си, ще преживяваме своето отхвърленото Аз чрез отхвърляне от света и от другите хора. Затова първата стъпка е да видим онова, което възприемаме като своя слабост и го почетем дълбоко. То е нашият най-важен учител по човечност. Едва когато го приемем, алхимията ще се случи и нашата най-голяма слабост ще се превърне в най-голямата ни сила.
И така, това е въпросът: „къде е моята най-голяма слабост и на какво тя ме учи?“
Камелия