„Пребивавал Непроявеният Бог в своя безметежен Абсолют, и ето – ни в клин, ни в ръкав, проявил себе си.
Създал Бог множество души, всяка от които била неотменна част на Него Самия – както множеството страни (лица) на диаманта са неотменна част на самия диамант.
В своята светлина, отразена от душите-лица, той създал удивителен и невероятен свят, в който имало всичко, което можете да си представите – мъж и жена, любов и ненавист, добро и зло…
И направил Бог така, че всяка душа-лице отразявала и възприемала всичко индивидуално, по свой собствен начин, така че рисунъкът на живота никога да не се повтаря. Това гарантирало, че светът никога не може да бъде познат, а стремежът да бъде познат никога да не изчезне.
След като направил това, Бог можел вече безкрайно да преживява себе си в безкрайно количество варианти – както като индивидуалните души-лица, така и като това, което те отразяват- възприемат.
И сега, чрез конкретната душа, четейки тази притча, Бог за минута се позамислил…“
Притча о Боге, цитат от руския сайт www.pro-svet.at.ua
Още по темата: Проявеният Бог.