По-долу е съкратена версия на тази част от книгата на Байрън Кейти „Да обичаш това, което е“, в която тя представя метода си наречен Работата. В нея тя обяснява как да използваме силата на въпросите, за да изследваме истинността на мислите, които ни причиняват страдание. Макар и в силно съкратен вариант, реших да я споделя с вас, защото я намирам за много ценна.
За целта са необходими бял лист хартия и искреното желание да напишете на него своите съждения за „всяка стресова ситуация във вашия живот, минал, настоящ или бъдещ – за човек, който не харесвате или за ситуация с някой, който ви ядосва, плаши или натъжава.“ Много добре е това да бъде човек, на който не сте простили 100 процента. Кейти пише, че това е много силен начин да започне прилагането на Работата, защото, дори ако сме простили 99% процента на някого и е останал само 1 %, прошката все още не се е случила. Именно този 1% е мястото, където сме заседнали в останалите си взаимоотношения, включително в отношението към самите себе си.
Когато сме наясно кой е човекът или ситуацията, източник на стрес в живота ни, можем да започнем да пишем на листа хартия всичко, което си мислим по повод. За целта трябва да използваме шестте въпроса, които този метод ни предлага, и се опитаме да им отговорим колкото се може по-искрено.
„Каня ви“, пише Кейти, „да бъдете осъдителни, груби, детински и дребнави. Пишете със спонтанността на детето, което е тъжно, ядосано, объркано, или уплашено. Не се опитвайте да бъдете мъдри, духовни или мили. Това е време, в което трябва да сте изцяло честни и без цензура за начина, по който се чувствате. Позволете си да изразите чувствата си без страх от последствията или заплахата от наказание“.
Въпросите, които ще ви помогнат да разберете отношението си към дадения човек или събитие, са:
- Кой те ядосва, обърква, натъжава или разочарова и защо? Кое е това в него/нея, което ти не харесваш?
- По какъв начин искаш той/тя да се промени? Какво искаш той/тя да направи?
- Кое е това, което той/тя трябва или не трябва да прави, да бъде, да мисли или да чувства? Какъв съвет би предложил?
- Какво той/тя трябва да направи, за да бъдеш щастлив/а?
- Какво си мислиш за него/нея? Направи списък.
- Какво е това, което ти не искаш да преживееш с този човек отново?
След като сте написали отговорите на тези въпроси, идва времето за изследване на тяхната истинност. А критерият за тази истинност е близостта им до реалността. Затова Кейти подканя да зададем един друг вид въпроси като оставим техните отговори да дойдат спонтанно от сърцето ни, а не от предубедения ум. С тези въпроси изследваме:
- Истина ли е това?
- Можеш ли с абсолютна сигурност да знаеш, че това е истината?
- Как реагираш, какво се случва, когато вярваш на тази мисъл?
- Какъв ще бъдеш, ако я няма тази мисъл?
Тези четири въпроса се прилагат по отношение на всеки един от отговорите на шестте въпроса в началото. А след това идва ред на последната част от Работата – обръщането. То се състои в това да обърнеш всяко от твърденията, които си написал в началото като отговори на шестте въпроса, наопаки, все едно се отнася до теб, а не до другия човек или събитие. Например, ако си писал, че „Иван не ме слуша достатъчно“, сега е моментът да напишете същото, но по отношение на себе си: „Аз не го слушам достатъчно„. След това да потърсите три конкретни и искрени примера, когато това обръщане е вярно във вашия живот. С други думи, можете ли да се сетите за моменти, в които наистина не слушате другия човек?
Друг пример за обръщане на същото твърдение е: „Той ме слуша“ , което се превръща в: „Аз не се вслушвам в себе си достатъчно“. Най-добре е и тези видове обръщане да бъдат подкрепяни с примери от практиката. Става ясно, че този метод е наистина творчески и помага да поемем отговорността за щастието в живота си. Ако направите това, можете доста да се изненадате от истинността при смяната на гледната точка.
Обръщането на въпрос 6 е малко по-различно. Твърдението „Аз не искам никога да…“, става на: „Аз искам да…“, а също и на: „Чакам с нетърпение да…“ Това обръщане се отнася до обхващането на живота в неговата цялост и създаване на възможност за посрещане на тези негови аспекти, които може да ни се случат в живота отново, макар и да не искаме. Ако след като направим това обръщане приемем, че това може да е вярно, това ни отваря към приемането на живота такъв, какъвто е. Също така ни подготвя за неприятните събития по начин, който ни позволява да ги посрещнем по нов начин – като възможност да подложим на проверка нашите вярвания, да се освободим от тяхното влияние в живота ни и да постигнем по-високи степени на вътрешна свобода.
Ако това е отговорът, който „игрите на синхроничност“ ви донесоха, ето още едно уточнение. В случай, че нямате време да си зададете всички тези въпроси за изследване на истинността на мислите си, задайте си един друг въпрос:
„В каква степен начинът, по който мисля, е основната причина да се чувствам така сега? И в каква степен, ако променя това мислене, подлагайки на съмнение нещата, в които вярвам и които са свързани с моя въпрос, начинът, по който се чувствам, ще се промени?“
Може би е дошъл моментът да изследвате своето мислене и доколко то отговаря на реалностите в живота? Това е труден урок, но много основен!
Камелия Хаджийска
