Изследвай мислите си

По-долу е съкратена версия на тази част от книгата на Байрън Кейти „Да обичаш това, което е“, в която тя представя метода си наречен Работата и обяснява как да използваме въпросите, за да изследваме истинността на мислите, които ни причиняват страдание. Макар и в толкова кратък вариант, реших да  я споделя с вас, защото я намирам за много ценна.

За целта са необходими бял лист хартия и искреното споделяне с него на своите съждения по повод на „всяка стресова ситуация във вашия живот, минал, настоящ или бъдещ – за човек, който не харесвате или за ситуация с някой, който ви ядосва, плаши или натъжава.“ Много добре е това да бъде човек, на който не сте простили 100 процента. Байрън вярва, че това е много силен начин да започне прилагането на Работата, защото дори ако сме простили 99% процента на някого и е останал само 1 %, прошката все още не се е случила. Именно този 1% е мястото, където сме заседнали в останалите си взаимоотношения, включително в отношението към самите себе си.

Когато сме наясно за човека или ситуацията, която е източник на стрес в живота ни, можем да започнем да пишем на листа хартия всичко, което си мислим по повод на тях като използваме шестте въпроса, които Б.Кейти ни предлага, и се опитаме да им отговорим колкото се може по-искрено.

„Каня ви, пише Кейти, да бъдете осъдителни, груби, детински и дребнави. Пишете със спонтанността на детето, което е тъжно, ядосано, объркано, или уплашено. Не се опитвайте да бъдете мъдри, духовни или мили. Това е време, в което трябва да сте изцяло честни и без цензура за начина, по който се чувствате. Позволете си да изразите чувствата си без страх от последствията или заплахата от наказание“.

А това са въпросите, които ще ви помогнат да разберете отношението си към дадения човек или събитие в живота си.

  • Кой те ядосва, обърква, натъжава или разочарова и защо? Кое е това в него/нея, което ти не харесваш?
  • По какъв начин искаш той/тя да се промени? Какво искаш той/тя да направи?
  • Кое е това, което той/тя трябва или не трябва да прави, да бъде, да мисли или да чувства? Какъв съвет би предложил?
  • Какво той/тя трябва да направи, за да бъдеш щастлив/а?
  • Какво си мислиш за него/нея? Направи списък.
  • Какво е това, което ти не искаш да преживееш с този човек отново?

След като сте написали отговорите на тези въпроси, идва времето за изследване на тяхната истинност като критерият за тази истинност е близостта им до реалността. Затова Кейти ни подканя да зададем следните четири въпроса и да оставим техните отговори да дойдат спонтанно от сърцето ни, а не от предубедения ум. Тя казва – изследвай:

  • Истина ли е това?
  • Можеш ли с абсолютна сигурност да знаеш, че това е истината?
  • Как реагираш, какво се случва, когато вярваш на тази мисъл?
  • Какъв ще бъдеш, ако я няма тази мисъл?

Тези четири въпроса се прилагат по отношение на всеки един от отговорите на шестте въпроса в началото (аз ви предложих по-горе шестте въпроса от коректност при представянето на метода на Б. Кейти, но лично аз го намирам по-лесно приложим като напиша само едно съждение, което причинява вътрешен дискомфорт, и го изследвам с тези въпроси).

След това идва ред на последната част от Работата – обръщането. То се състои в това да обърнеш всяко от твърденията, които си написал в началото като отговори на шестте въпроса, наопаки, т.е. все едно се отнася до теб, а не до другия човек или събитие. Например, ако си писал, че „Иван не ме слуша достатъчно“, сега е моментът да напишете същото, но по отношение на себе си: „Аз не го слушам достатъчно„, и след това да потърсите три конкретни и искрени примера, когато това обръщане е вярно във вашия живот. С други думи, можете ли да се сетите за моменти, в които наистина не слушате другия човек?

Друг пример за обръщане на същото твърдение е „Той ме слуша“ и „Аз не се вслушвам в себе си достатъчно“. Най-добре е и тези видове обръщане да бъдат подкрепяни с примери от практиката. Това наистина е много творчески метод на виждане на реалността в нейната цялост и поемане на отговорността за щастието в живота ни. Ако направите това, можете доста да се изненадате от истинността при смяната на гледната точка.

Обръщането на въпрос 6 е малко по-различно. Вместо „Аз не искам никога да…“, става на „Аз искам да…“, а също и „Чакам с нетърпение да…“ Това обръщане се отнася до обхващането на живота в неговата цялост и създаване на възможност за посрещане на тези негови аспекти, които наистина може да ни се случат в живота отново, макар и да не искаме. Ако след като направим това обръщане приемем, че това може да е вярно, това ни отваря към живота такъв, какъвто е. Също така ни подготвя за неприятните събития по начин, който ни позволява да ги посрещнем, при това с желание, просто защото ни предоставят възможност да изследваме нашите вярвания, да се освобождаваме от тяхното влияние в живота ни и да постигаме по-високи степени на вътрешна свобода.

Ако това е отговорът, който „игрите на синхроничност“ ви донесоха, ето още едно уточнение. В случай, че нямате време да си зададете всички тези въпроси за изследване на истинността на мислите си, задайте си един друг въпрос:

„В каква степен начинът,  по който мисля, е основната причина да се чувствам така сега? И в каква степен, ако променя това мислене като подложа на съмнение нещата, в които вярвам и които са свързани с моя въпрос, начинът, по който се чувствам, ще се промени?“

Може би е дошъл моментът да изследвате своето мислене и доколко то отговаря на реалностите в живота? Това е труден урок, но много основен!