Психиатърът Арън Бек, създателят на когнитивното направление в психотерапията, е изследвал начините, по които хората може да възприемат нещата в погрешна перспектива. Неговото изследване е показало, че нашите чувства зависят в по-голяма степен от начина, по който описваме събитията и ситуациите и по-малко – от реалната интензивност на тези неща. Ето списъкът на начините, по които ние можем да интерпретираме погрешно нещата, които ни се случват.
1.Черно-бяло мислене.
Хората виждат нещата като крайности, без средно положение помежду им – добро или лошо, перфектно или безполезно, успех или провал, морално или неморално, и така нататък. Като правят по този начин, те пропускат да видят, че в реалността нещата рядко са в крайностите, а обикновено са някъде по средата. Друг начин на това изкривяване е „или-или“ мисленето:
“Ако не ме обичаш, значи ме мразиш”
“Или успявам или съм пълен провал”
“Ако объркам тази част, ще изоставя цялото нещо”
2. Пресяване.
То е налице всеки път, когато виждате всички неща, които са погрешни, но не виждате положителните.
“Не мога да видя нищо хубаво в моята ситуация.”
“Аз нямам никакви положителни качества”
“Няма надежда”.
3. Свръх-генерализиране.
Хората често вземат една част от тях самите или от техните обстоятелства и започват да мислят, че тази част представлява цялото или се случва през цялото време. Например,
“Всичко върви наопаки.”
“Всичко, което някога съм направил, е пълен провал”
“Винаги ще бъда неудачник”
4. Четене на мисли.
Това се случва, когато правим заключение без да имаме доказателство за това – правим предположения за това какво другите хора мислят.
“Тя ме пренебрегва нарочно”.
“Те не ме обичаш наистина”.
“Те си мислят, че съм скучен”.
5. Предсказване на бъдещето.
Това е друг начин да се направи заключение – когато възприемаме мислите си за бъдещето сякаш са реалности, а не това, което са – просто предположения.
“Аз ще бъда депресиран завинаги”.
“Аз никога няма да си намеря хубава работа”.
“Нещата може само да се влошат”.
6. Емоционално основаване.
Това е още един начин на правене на заключения, когато си казваш, че понеже се чувстваш по определен начин, това е истинското положение на нещата.
“Аз се чувствам като неудачник, следователно съм такъв”.
“Ако се чувствам ядосан, това значи че някой ми е направил нещо лошо.”
“Понеже се чувствам непривлекателен, значи съм такъв”.
7. Приемане на нещата лично.
Това е друг начин на правене на заключения, когато си мислим, че нещо е директно свързано с нас самите.
“Всеки гледа към мен”.
“Тая критика беше насочена към мен”.
“Вероятно аз съм този, който я накара да се чувства по този начин”.