Създателят на когнитивното направление в психотерапията Арън Бек е изследвал начините, по които хората може да възприемат нещата в погрешна перспектива. Ето кои са най-широко разпространените от тях:
1.Черно-бяло мислене.
При този вид когнитивна грешка ние виждаме нещата в крайности – добро или зло, перфектно или безполезно, успех или провал, морално или неморално, и така нататък. Така пропускаме да видим, че нещата в реалния свят обикновено са някъде по средата. Друг начин на това изкривяване е „или-или“ мисленето.
“Ако не ме обичаш, значи ме мразиш.”
“Или успявам или съм пълен провал.”
“Ако объркам тази част, ще изоставя цялото нещо.”
2. Пресяване.
То е налице всеки път, когато виждаме всички неща, които са погрешни, но не виждаме положителните.
“Не мога да видя нищо хубаво в моята ситуация.”
“Аз нямам никакви положителни качества.”
“Няма надежда”.
3. Свръх-генерализиране.
В този случай на изкривяване на възприятието за действителността ние вземаме една част от цялото и започваме да мислим, че тя представлява цялото или се случва през цялото време.
“Всичко върви наопаки.”
“Всичко, което някога съм направил, е пълен провал.”
“Винаги ще бъда неудачник.”
4. Четене на мисли.
Това се случва, когато правим заключение без да имаме реално доказателство, а само предположение.
“Тя ме пренебрегва нарочно.”
“Те не ме обичаш наистина.”
“Те си мислят, че съм скучен”.
5. Предсказване на бъдещето.
Друг начин да направим погрешно заключение е, когато възприемаме мислите си за бъдещето сякаш са реалности, а не предположения за него.
“Аз ще бъда депресиран завинаги.”
“Аз никога няма да си намеря хубава работа.”
“Нещата може само да се влошат.”
6. Емоционално основаване.
При този начин на погрешно правене на заключения ние си казваме, че понеже се чувстваме по определен начин, това е истинското положение на нещата.
“Аз се чувствам като неудачник, следователно съм такъв.”
“Ако се чувствам ядосан, това значи, че някой ми е направил нещо лошо.”
“Понеже се чувствам непривлекателен, значи съм такъв.”
7. Приемане на нещата лично.
То се изразява в мисли, в които ние сме убедени, че дадено нещо е директно свързано с нас самите.
“Всеки гледа към мен.”
“Тая критика беше насочена към мен.”
“Вероятно аз съм този, който я накара да се чувства по този начин.”