лекция на Шри Шри Рави Шанкар, юли 1992 г. в Германия
„Мълчанието е езикът на сърцето. Той не се нуждае от превод. Трябва ли да говорим? В действителност сърцето няма нужда от езика. Самата му пулсация ви обединява с цялото Творение. Когато умът бърбори, сърцето не е напълно отворено. Умът критикува или сам себе си, или някой друг. Той се оплаква: ”Лош съм” – или се жалва, че някой друг е лош. Забелязвали ли сте това? По всяко време умът се колебае: ядосва се на себе си, на другите, на миналото, или се безпокои за бъдещето.
Умът не харесва простите неща. Той всичко усложнява. Правейки това, умът не позволява на сърцето да бъде невинно, просто и естествено. Природата на егото е да желае нещо сложно и трудно. Но сърцето е напълно противоположно на ума. Сърцето е просто, естествено и невинно. Вашето сърце няма да намери недостатъци в нищо и никого. То няма да намери недостатък в самото себе си, защото когато сърцето е отворено, то се отваря за безкрайността, за Бога. Ако вашето сърце е напълно отворено, няма да може да намерите недостатъци в никого, защото ще виждате всекиго като част от себе си.
Когато тази способност да бъдеш в себе си, не се използва, когато не я осъзнаваме, тогава нашият ум постоянно се оплаква и е недоволен. Има само две възможности: или хленчите в ума си, или сте благодарни. Между тях няма средно положение. Ние трябва да изберем или едното, или другото. Когато сме благодарни, никакви оплаквания не са възможни. Когато хленчим, не можем да бъдем благодарни. Това е очевидно. Умът хленчи поради това, което има, а също и заради онова, което няма. Много ергени се оплакват, че не са намерили достоен партньор. А мнозина женени се оплакват, че им е било по-добре сами. Работещият човек се оплаква, защото смята че работата му е прекалено тежка, напрегната. Безработният се оплаква, че няма работа. Разбирате ли? Ако е слънчево, умът казва: “О, прекалено пече”. Ако е дъждовно, умът хленчи: ”Леле, как се излива”. Хленчещият ум може да недоволства при всяка ситуация.
Когато Бог създал човека, човекът идвал при Него по всякакъв дребен повод, питал за одобрение, оплаквал Му се за всичко. Човекът се молел Бог да дойде. Ако Бог идвал, той казвал: “Не идвай сега, Ела по-късно. Дошъл си прекалено рано”. Ако Бог не идвал, той се оплаквал: “Аз те виках много пъти, а ти дойде толкова късно”. Бог започнал да се изморява от тези прищевки. Искал да се махне и да се скрие някъде, но това било трудна работа. Той разбрал, че човекът и на луната ще го намери. И тогава Бог срещнал един мъдрец. Мъдрецът Му прошепнал на ухото: “Скрий се в човешкото сърце. Това е мястото, където той никога не поглежда”. От този ден Бог се крие в сърцето на човека. Всеки, който надникне там, вече не се оплаква. Всички оплаквания ще бъдат отстранени. Един човек тук или там всред много милиони достига своето сърце и намира там Бога. А когато човек намери Бог в собственото си сърце, всички оплаквания стихват.
Почитаме миналото. Всички ние хвалим миналото, прославяме миналото. Или прославяме нещо далечно, отдалечено, което не можем да достигнем. Умът се чувства спокойно с идеите и нещата, които са по-отдалечени. Това е много интересно, не е ли така? Когато погледът на човека е насочен далеч в бъдещето или в миналото, тогава не му се удава да осъзнае Бога тук, сега, в настоящето, в собственото си сърце. Мислим си, че след известно време в бъдещето, когато умрем и си отидем, ще срещнем Бог. Не. Бог трябва да бъде осъзнат в нашето сърце още сега. Затова трябва да познаваме езикът на сърцето…
Целта на думите, на всички думи, които използваме при разговор, е да създават тишина и любов в нашите сърца. Ако вашите думи създават безпокойство в умовете на хората, тогава те не изпълняват своята истинска роля. Те се използват неправилно.
Въпрос: Как може да достигнем до тази тишина в сърцето?
Отговор: Бъдете благодарни.
Ако това ви е трудно, тогава правете някакви практики: медитация, дихателни техники, упражнение – това ще ви помогне да успокоите своят ум. Когато хленчите, когато сте нещастни от нещо, вие не можете да изпитвате благодарност, не е ли така? Но вие можете да осъзнаете цялата ситуация и това е първата крачка. Когато умът хленчи, той даже не осъзнава това. Първата крачка е да осъзнаете това. А след това осъзнайте онова, което имате и вашето сърце ще се препълни с благодарност. Тогава ще изчезнат всички оплаквания. Ще станете много простодушни, много естествени, истински любящи и истински свободни.“
