от лекция на Шри Шри Рави Шанкар, юли 1992 г., Германия
„Има само две възможности: или хленчите в ума си, или сте благодарни. Между тях няма средно положение. Ние трябва да изберем или едното, или другото. Когато сме благодарни, никакви оплаквания не са възможни. Когато хленчим, не можем да бъдем благодарни. Това е очевидно. Умът хленчи поради това, което има, а също и заради онова, което няма. Много ергени се оплакват, че не са намерили достоен партньор. А мнозина женени се оплакват, че им е било по-добре сами. Работещият човек се оплаква, защото смята че работата му е прекалено тежка, напрегната. Безработният се оплаква, че няма работа. Разбирате ли? Ако е слънчево, умът казва: “О, прекалено пече”. Ако е дъждовно, умът хленчи: ”Леле, как се излива”. Хленчещият ум може да недоволства при всяка ситуация.
Когато Бог създал човека, човекът идвал при Него по всякакъв дребен повод, питал за одобрение, оплаквал Му се за всичко. Човекът се молел Бог да дойде. Ако Бог идвал, той казвал: “Не идвай сега, Ела по-късно. Дошъл си прекалено рано”. Ако Бог не идвал, той се оплаквал: “Аз те виках много пъти, а ти дойде толкова късно”. Бог започнал да се изморява от тези прищевки. Искал да се махне и да се скрие някъде, но това било трудна работа. Той разбрал, че човекът и на луната ще го намери. И тогава Бог срещнал един мъдрец. Мъдрецът Му прошепнал на ухото: “Скрий се в човешкото сърце. Това е мястото, където той никога не поглежда”. От този ден Бог се крие в сърцето на човека. Всеки, който надникне там, вече не се оплаква. Всички оплаквания ще бъдат отстранени. Един човек тук или там всред много милиони достига своето сърце и намира там Бога. А когато човек намери Бог в собственото си сърце, всички оплаквания стихват.
Въпрос: Как може да достигнем до тази тишина в сърцето?
Отговор: Бъдете благодарни.
Ако това ви е трудно, тогава правете някакви практики: медитация, дихателни техники, упражнение – това ще ви помогне да успокоите своят ум. Когато хленчите, когато сте нещастни от нещо, вие не можете да изпитвате благодарност, не е ли така? Но вие можете да осъзнаете цялата ситуация и това е първата крачка. Когато умът хленчи, той даже не осъзнава това. Първата крачка е да осъзнаете това. А след това осъзнайте онова, което имате и вашето сърце ще се препълни с благодарност. Тогава ще изчезнат всички оплаквания. Ще станете много простодушни, много естествени, истински любящи и истински свободни.“
Доволството и недоволството са противоположности и, в този смисъл, и двете са необходими, за да обхванат Цялото.
Ако сме твърде доволни, ние спираме да се развиваме. Защо да полагаме усилия, ако това, което имаме, е достатъчно? От друга страна, ако сме постоянно недоволни, радостта от живота ни изчезва и той се изпълва със стрес и напрежение.
Изглежда, че третото, което ги обединява, е чувството за благодарност. За да стигнем до него, единственото, от което се нуждаем, е да бъдем благодарни не само за това, което имаме, но и за това, което нямаме. Когато успеем да видим, че именно благодарение на това, което нямаме, можем да се развиваме, идва и благодарността за „нямането“.
Ако мисълта на този индийски мъдрец стига сега при вас от „игрите на синхроничност„, проверете дали не е време за благодарност – не само за това, което имате, но и за това, което нямате.
