Евтината прошка

„Мнозина страдат от проблема, който аз наричам „евтината прошка“.

При първото си идване при терапевта заявяват: „Знам, че детството ми не беше идеално, но родителите ми направиха всичко, което им беше по силите, и аз им прощавам.“ Но когато терапевтът ги поопознае, открива, че изобщо не са простили на родителите си. Просто са си внушили, че са го сторили.

При тези хора първата част от терапията се състои в това да изправят родителите си на съд. Това изисква много труд. Изисква подготовка на обвинението, подготовка на защитата, после обжалвания и контраобжалвания, докато накрая се произнесе присъдата. Тъй като този процес е много  трудоемък, повечето хора избират варианта с евтината прошка. Но работата по истинската прошка може да започне само след произнасянето на присъдата „виновен“: „Не, родителите ми не направиха всичко, което им беше по силите. Можеха да се справят по-добре. Те извършиха престъпление спрямо мен.“

Не можеш да простиш на някого за престъпление, което не е извършил. Само след като бъде обявен за виновен, може да има опрощение.“

Морган Скот Пек, „Изкуството да бъдеш Бог“, 2

Обичам „полезните разграничения“. Това винаги много ми е помагало и ми помага, когато попадна в ситуация на объркване. Такъв е и случаят с евтината прошка. Тя е класически случай на объркване – хем си простил, хем не си простил. Затова, ако искаме да оправим нещата и да няма объркване, добре е да ги разделим във времето. Както пише Морган Скот Пек, разделянето става като първо се извърши истинският акт на обвинение, а едва след това се случи помилването и прошката. Едновременно им случване води до половинчатост.

Трудността с акта на обвинението е в това, че много хора не знаят как точно да го направят. Те казват: „Е, добре де – аз обвинявам баща ми, че се е държал с мен по този начин, но какво от това? С това нищо не променям нещата“. Това, което те не знаят е, че актът на обвинението се изразява в това да си позволят дълбоките чувства, които то съдържа, да бъдат преживени докрай. Това са чувствата на гняв, омраза, горчивина, тъга, чувство на отхвърляне, болка, безсилие и обвинителният акт се пише с дълбочината и целостта на цялата им палитра. Тъй като тези чувства не само че силно неприятни, но нарушават и положителната ни самооценка, ние не си позволяваме да ги изпитаме докрай.

Това което най-много помага на прошката е, когато същите тези черти, за които съдим своите родители у нас самите, и в усилието си да се освободим от тях разбираме колко трудно нещо е това. Именно нежеланието да видим неприятната част от истината за нас самите е това, което възпрепятства истинската прошка. Вместо това избираме евтината прошка, а „евтиното излиза по-скъпо“.

Евтината прошка пречи не само да излекуваме травмите от детството си докрай, но и да развием смирението и качеството на безусловната любов, които могат да разцъфтят само върху почвата на искреното познание на себе си и собствените ни човешки несъвършенства. И това е другата разлика между евтината и истинската прошка  – при втората се научаваме да прощаваме и на самите себе си.

Камелия