Човешката психика е изключително сложно нещо. По-голямата част причините за това, което се случва в живота ни, се намира извън зоната, осветена от съзнаваната ни нагласа. Затова психологическото знание е много ценно и е причината да поискам да споделя сега един цитат от Морган Скот Пек Хората, където той обяснява скритите причини за саморазрушителното поведение на своите пациенти.
В него той пише за млад мъж, който има блестящи данни да направи кариера, но винаги преди да стигне до най-високата мениджърска позиция, прави някакъв необичаен гаф и се проваля. Както и за млада и красива жена, която се привлича от неподходящи партньори, и, въпреки явните знаци, че това ще бъде поредният неуспех, тя отново влиза във връзка с тях.
„Много хора, които започват терапия, страдат от мазохизъм. Под мазохизъм нямам предвид, че извличат сексуално удоволствие от физическата болка, а просто, че по някакъв странен начин са хронически саморазрушителни…
Хората, които следват подобни хронични саморазрушителни модели на поведение, често са жертви на евтината прошка. Те често казват: „О, детството ми не беше идеално, но родителите ми направиха всичко, което им беше по силите.“…(Но) на някакво подсъзнателно ниво те казват: „Виждаш ли как ме изпортиха родителите ми!“ (защото обикновено са родителите). Ако това е кокалът, който глозгат, най-силният им мотив е да покажат на света как тези негодници са ги изпортили…. А единственият начин да променят това, е да простят, истински да простят на родителите си, което е трудна, много трудна работа.“
Морган Скот Пек, Изкуството да бъде бог 2
Повтарянето на грешките въпреки съзнателната ни нагласа, винаги е знак, че в подсъзнанието е налична противоположна по знак и по-силна като мотивация несъзнавана нагласа. Неспособността да простим на родителите е също там – в подсъзнанието. Там се намира и осъзнаването, че ние проявяваме същото това качество, за което не можем да простим на родителите си. Затова, да можем да го видим, означава много. Дава ни шанса да разберем „отвътре“ преживяването на това, което осъждаме, както и възможността да се освободим от претенциите си за морално превъзходство.
Разбираемо е защо прошката се случва толкова трудно – пътят към нея минава през осъзнаването на сянката. В този смисъл саморазрушителните импулси в сърцевината си са средство за разчистване на терена за най-висшата форма на любов и свързаност, както с другите хора, така и със самите себе себе си.
