По-долу е отговорът, който Ошо дава на човек, споделящ, че страда невероятно много от самота и питащ: „Какво мога да направя за това?“ Тъй като той е относително дълъг, съм го превела със съкращения. За да прочетете целия текст на английски, съм сложила линк към него в края на публикацията. Както обикновено за Ошо, и този път той дава нов поглед към решаване на човешките проблеми, който е радикален, отива до самите корени на проблема.
„Тъмнината на самотата не може да бъде преборвана директно.
Това е нещо много основно за всеки човек да разбере, че има няколко фундаментални неща, които не могат да бъдат променени. Това е едно от тези основни неща: ти не не можеш да се бориш с тъмнината директно, със страха от изолация директно. Причината е, че всичките тези неща не съществуват; те са просто липсата на нещо, точно така както тъмнината е липсата на светлина.
Какво би направил, ако искаш стаята да не бъде тъмна? Ти не правиш нищо с тъмнината – или правиш? Ти не можеш да я изблъскаш. Няма начин да направиш нещо така, че тъмнината да изчезне. Ти трябва да направиш нещо със светлината. А това променя цялата ситуация; и това е едно от основните неща, които аз наричам фундаменти. Ти дори не докосваш тъмнината; ти дори не мислиш за нея. Няма смисъл; тя не съществува, тя просто е отсъствие…
Ти може да се бориш с тъмнината цял живот и да не успееш. А само една малка свещ е достатъчна, за да я разсее. Ти трябва да работиш за светлината, защото тя е позитивна, екзистенциална; тя съществува сама за себе си. И веднъж след като светлината дойде, всичко, което е било нейната липса, автоматически изчезва.
Самотността е подобна на тъмнината. Ти не познаваш своята самота. Ти не си преживял своята самота и нейната красота, нейната невероятна сила, нейната мощ. В речниците самотността и самотата (loneliness and aloneness) са синоними, но съществуванието не следва твоите речници… Самотността е липса. Защото ти не познаваш своята самота, има страх и ти се чувстваш самотен, така че искаш да се прикрепиш към нещо, към някой, към някакво взаимоотношение, просто, за да поддържаш илюзията, че не си сам. Но ти си сам – и затова идва болката.
От една страна ти се привързваш към нещо, което не е реално, което е просто временна уговорка – взаимоотношение, приятелство. И докато си във взаимоотношение ти можеш да създадеш малко илюзия, за да забравиш своята самотност. Но това е проблема – че въпреки, че може да забравиш своята самотност за момент, просто в следващия момент ти разбираш, че взаимоотношението или приятелството не е нещо постоянно. Вчера ти не си познавал този мъж или жена, вие сте били непознати. Днес сте приятели. Кой знае какво ще бъде утре? Утре вие можете да бъдете непознати отново, затова и болката.
Илюзията може да ти даде известно успокоение, но не може да създаде реалността така че целия страх да изчезне. Тя представлява страха. Така че на повърхността ти се чувстваш добре – поне се опитваш да се чувстваш добре. Ти се преструваш, че се чувстваш добре спрямо самия себе си – колко хубаво е това взаимоотношение, колко прекрасен е този мъж или тази жена. Но под илюзията – а илюзията е толкова тънка, че може да видиш какво стои отзад – е болката в сърцето, защото сърцето знае перфектно, че утре нещата може да не са същите. И те не са същите.
Целият ти жизнен опит подкрепя това – че нещата постоянно се променят. Нищо не остава стабилно; не може да се опитваш да се прикрепиш към нещо в един променящ се свят. Ти си искал да направиш от приятелството нещо постоянно, но твоето желание е срещу закона за промяната, и този закон няма намерение да направи изключения. То просто си върши своята работа. Той ще промени всичко.
И, вероятно, в една по-далечна перспектива ти ще разбереш един ден, че това е било добре, че той не е слушал теб, че съществуванието не се е безпокояло особено много за теб и си е правило това, което е искало да направи… а не според твоето желание. Може да отнеме известно време, за да разбереш. Ти искаш този твой приятел да ти е приятел завинаги, но утре той се превръща в твой враг, или просто изчезва и не е повече с теб. Някой друг запълва дупката, който е много по-добро същество и тогава, изведнъж, ти разбираш, че е било за добре, че другият е изчезнал; иначе щеше да си бил заседнал с него.
Но въпреки това урокът никога не отива толкова надълбоко, че ти да спреш да искаш постоянство. Ти ще искаш трайност с този мъж, с тази жена: „Този път това няма да се промени!“. Ти не си наистина научил урока, че промяната е самата тъкан на живота. Ти трябва да го разбереш и да живееш с това. Ни си създавай илюзии; те няма да ти помогнат. А всеки си измисля илюзии за различни неща…
(следва дълъг абзац, в който Ошо говори за религията и вярата в Бога като средство за справяне със самотата, който продължава така)
Трудно е за интелигентен човек да не се съмнява. Може да има милиони хора, които следват определена система от вярвания, но ти никога не можеш да си сигурен, че те не са самотни, че те са с теб. Господ е бил само средство, но всички средства са се провалили. Той е бил средство – ако няма нищо друго, поне Бог е с теб. Той е с теб навсякъде. В тъмната нощ на душата, той е с теб. Не се безпокой.
Това е било добро за детското състояние на човечеството да бъде заблудено с този концепт, но ти не може да бъдеш заблуден. Ти нямаш никакво доказателство за неговото съществувание, освен своето желание той да бъде там. Но твоето желание не е доказателството. Бог е само желанието на един детински ум. Но човекът вече порасна, и Бог стана безсмислен. Хипотезата вече е охлабила своята хватка.
Това, което се опитвам да кажа, е че всяко усилие което е било насочено към избягване на самотата се е провалило, и ще се провали, защото е против базисните неща за живота. Това, което е необходимо не е нещо, в което ти ще забравиш за своята самотност. Това, което е необходимо е ти да станеш осъзнат за своята самота, което е реалността. И е толкова хубаво да го преживееш, да го почувстваш, защото това е твоята свобода от тълпата, от другият. Той е твоята свобода от страхът да бъдеш сам.
Просто самата дума самотност незабавно ти напомня, че тя е като рана: нещо е необходимо, за да бъде запълнено. Има дупка и тя боли: нещо има нужда да бъде запълнено. Самотата, самата дума самота, не носи същото значение като на рана, на дупка, която има нужда да бъде запълнена.
Самотата просто означава завършеност. Ти си цял, няма нужда някой друг да те запълва.
Така че опитай се да намериш своя най-вътрешен център, там, където ти си винаги сам, където винаги си бил сам. В живота, в смъртта – където и да си, ти ще бъдеш сам. Но това е толкова пълно, това не е празно, то е толкова пълно и толкова завършено и толкова преливащо с всички сокове на живота, с всички красоти и благословии на съществуванието, че веднъж след като си вкусил своята самота, болката в сърцето ще изчезне. Вместо това нов ритъм на изключителна сладост, спокойствие, радост, блаженство, ще бъде там. Това не означава, че човекът, който е центриран в своята самота, който е завършен в себе си, не може да създава приятелства. Всъщност, само той може да създава приятелства, защото сега това вече не е нужда, а просто споделяне. Той има толкова много, той може да споделя.
(следва абзац за двата вида приятелство – на просяка и на този, който дава без да очаква нищо в замяна, който просто споделя своето вътрешно изобилие и преливане)
Така че, аз няма да ти кажа какво да правиш с твоята самотност. Забрави за самотността си. Забрави самотността, забрави за тъмнината, забрави за болката. Търси своята самота.
Те са просто липсата на самота.
Преживяването на самотата ще ги разпръсне незабавно. И методът е същият: просто наблюдавай своя ум, бъди буден. Стани все повече и повече осъзнат, така че накрая да бъдеш само осъзнат за себе си. Това е моментът, в който ти ставаш осъзнат за самотата.
Ще бъдеш изненадан, че различните религии са дали различни имена на крайното състояние на реализация. Трите религии, които са създадени извън Индия нямат никакви имена за това, защото те никога не са отишли достатъчно надалече в търсенето на човекът за себе си (oneself). Те са останали детински, незрели – прилепени за Бог, към молитвата, към спасител. Може да разбереш какво имам предвид: те са винаги зависими, някой друг ще дойде, за да ги спаси. Те не са зрели. Юдаизмът, християнството, ислямът – те не са зрели изобщо и вероятно това е причината те са повлияли огромната част от света, защото повечето от хората в света не са зрели. Те имат някаква прилика.
Но в Индия трите религии имат три различни имена за това крайно състояние. И аз ги знам тях заради самотата. Това е една от думите, която е избрана от Джайнизма за крайното състояние на съществуване – kaivalya, самота. По същия начин както Будизмът е избрал нирвана, не-аз (no-selfness), а Хиндуизмът е избрал мокша – свободата, Джайнизмът е избрал абсолютната самота. Всичките тези три думи са прекрасни. Те са три различни аспекта на една и съща реалност. Може да я наречеш освобождение, свобода; може да го наречеш отричане от себе си (selflessness), небитие (nothingness) – просто различни указатели към това крайно преживяване, за което нито едно име е достатъчно удовлетворително.
Но винаги търси, когато срещаш някакъв проблем, дали това е негативно нещо или позитивно нещо. Ако е негативно нещо, тогава не се бори с него; не се тревожи за него изобщо. Просто потърси позитивната му форма, и ще бъдеш на правилната врата.
Повечето от хората пропускат, защото започват да се борят директно с негативната врата. Няма врата; има само тъмнина, има само липса. И колкото повече се борят, толкова повече се провалят, и толкова повече стават мрачни, песимистични… и накрая започват да мислят, че животът няма смисъл, че той просто е мъчение. Но тяхната грешка е, че те просто са влезли през погрешната врата.
Така че, преди да започнеш да решаваш проблема, просто го разгледай: дали той е липсата на нещо.
Всичките ти проблеми са липсата на нещо.
И веднъж след като си намерил на какво те са липса, просто се насочи към позитивното, и в момента в който ти намериш позитивното, светлината – тъмнината я няма.“ Ошо
Това е доста дълъг цитат, но темите, които той осветлява, са взаимосвързани и затова поисках да го споделя в неговата цялост. Както става ясно, темата за самотата в дадения случай е само поводът да стигнем до по-дълбокото, до връзката с Бога и нуждата ни да имаме поне Него в този вечно променящ се и толкова несигурен свят. Най-ценното за мен обаче е, че дава нов поглед към проблемите в живота ни като посочва коя е „вратата“, зад която се намират ресурсите за справяне с тях (а точно това е целта на всяка една психотерапия – да търси ресурсите). За мен този начин на виждане на проблема е много творчески – помага ни да изследваме каква липса въплъщава проблемът и коя е позитивната му форма, в която да търсим решението. Ако успеем да намерим отговора на този въпрос, значи сме намерили отговорът на въпроса „Как?“ А това е много важен отговор!
Камелия Хаджийска
За да прочетете целия откъс на английски последвайте този линк: Loneliness, by Osho
