от Джон Л. Пейн

„Около тази тема съществуват много догадки и недоразумения. Когато повечето от вас говорят за духовен партньор, вие смятате, че това е човек, в когото ще се влюбите и ще заживеете заедно щастливо до края на дните си. Може дори да чувствате, че сякаш този единствен и много специален човек е бил ваш възлюбен в много, много животи и просто очаквате появяването му и в този ви живот.

… Вие сте същества, стремящи се към растеж. Затова много от вас се объркват, когато срещнат човека на мечтите си, влюбите се щастливо, обявите „Тази душа е моят духовен партньор” и след няколко години трябва да се събирате парченце по парченце, когато връзката се разпадне или човекът, когото обичате, се окаже с проблем или особеност на характера, които не ви интересуват. Все пак това е бил ваш духовен партньор, а вие имате много такива!

Навлизането ви във всеки живот е момент, когато се споразумявате с много различни души, може би около 20 на брой. Вие се споразумявате какво ще си предложите един другиму. Тези души могат да станат ваши деца, вашият най-добър приятел, съпруга, съпруг, най-злият ви враг, началник, бизнес партньор, дори учителят ви, който ви окуражава с толкова любов и търпение… Възможностите са много. Все пак, вие като личност имате свободна воля, вие създавате пътя, който може да ви отведе в различна посока и това е причината да се налага да се споразумявате с толкова много души. Вселената работи на принципа на вибрацията.

Нека дадем един пример: Джо е една наистина прекрасна душа. Все пак, Джо в продължение на няколко живота се бори с безсилието във физическия свят. Борбата му го е довела до пристъпи на насилие и дори пристрастеност към алкохола. Мери, от друга страна, от известно време има проблем със самооценката си, като винаги предпочита да е на второ място и доброволно се отказва от възможностите си. Джо и Мери координират живота си и планират вероятността да се срещнат, да се влюбят и заедно да работят по индивидуалните си задачи. Във връзката си с алкохолик Мери ще се научи, че трябва да започне да прави избори, които ще се отразят на самооценката й. Джо, от своя страна, иска да се научи, че не може да притежава или контролира никого, защото силата трябва да идва отвътре.

В процеса на живота си Мери открива, че често е подложена на изпитания, а изучаваното в колежа е предизвикателство към нейните идеи и ценности. Вместо да се предаде, както е правила в толкова предишни животи, тя се справя сама и придобива самочувствие. В този момент вибрацията й се променя и затова Джо повече не й е нужен. Възможно е тя все пак да срещне Джо, но най-вероятно това ще е мимолетна среща, в която тя ще сподели с него какво е научила. Тя би могла да стане съветник в център за реабилитация на алкохолици, например, но Мери повече няма нужда от интимна връзка с Джо. На този етап и Джо, и Мери установяват нови вибрации, за да могат да се свържат с другите си вероятни духовни партньори.

Когато погледнете назад към живота си, ще видите, че много хора са ви оказали влияние. Всички тези хора са ваши духовни партньори и независимо дали го съзнават или не на личностно ниво, те ви обичат с цялото си сърце, защото работите заедно за една цел и тази цел е любовта…

• „Родителите и децата ни наши духовни партньори ли са и членове ли са на нашето Духовно Семейство?”

Те са ваши духовни партньори не само защото ги познавате, а и защото сте избрали да работите с тях по специфичните цели за постигане на растеж. Никое раждане не е случайно, защото всички души влизат в този свят по споразумение и с двамата си родители, дори двамата родители да не присъстват по време на детството им. Вашите родители, братя и сестри може да са членове на Духовното ви Семейство, но това се случва изключително рядко. Нормално един или може би двама членове на биологичното ви семейство са и от Духовното ви Семейство, но останалите основно са членове на вашата Група, Клан, Нация или Голяма Нация.

За създаването на физическо семейство по-младите и неопитни души обикновено се обединяват в екип с души, с които са много близко свързани. Тези души често разменят ролите си в различните си животи, като понякога са в ролята на детето, друг път – в ролята на родителя, веднъж са женският партньор, а друг път – мъжкият. Познанството между душите помага на отделната душа да напредва по-бързо. Когато душите за пръв път влязат във физическия свят, той им се струва едно истински враждебно място. Те са объркани и предпазливи с физическото си тяло и са много податливи на биологичния импулс за оцеляване. Те често се изправят пред избора между борбата и бягството. Вселената се отнася с любов и подкрепа и затова създава усещане за сигурност, когато сте обградени от познати души. Все пак, както всичко във Вселената, това е само общият случай. Това не е твърдо и устойчиво правило, защото другите души могат и влизат в този тип договорености.

Много от по-старите души избират да се родят в семейства, където познават добре само един от членовете, който вероятно е от тяхната Духовна Група или Клан и не им е толкова близък, както един член от Духовното Семейство. Те правят този избор, защото по-старите души са истински загрижени за самонаблюдението, повече от всичко друго. Те може би се подготвят да обучават или да станат водачи в една или друга област и преживяването да се чувстват като „открояващо се различие” ще ги поведе към самоизследване. Вместо да бъдат впримчени във функции като „дълг” и „семейство”, тези души често биват възприемани от останалите членове на биологичното си семейство като „черната овца” или като някакви странни ексцентрици. Въпреки че тези обстоятелства могат да доведат до трудни лични предизвикателства, уроците почти винаги са вътрешни, а не външни. Това означава, че ще се набляга на самоприемането. Самоприемането е неразделна част от развитието на душата. Ако трябва да оприличим земното изживяване на обучението, развиването на самоприемане е равностойно на учене за докторат. Веднъж постигнали самоприемане, вече сте на път към дома!

• „Защо толкова много от нас непрестанно търсим „единствената истинска любов”, надявайки се да открием духовния си партньор?”

Това, което търсите, е приемане. Вие вярвате, че тази „единствената истинска любов” ще ви приеме безусловно. Търсенето ви на този човек всъщност е търсене на самоприемане. Всяка връзка съществува, за да ви даде възможност да се опознаете. Чрез самоопознаването можете да се научите да приемате себе си и да се обичате.

Единствената истинска любов е любовта към самия себе си, друга любов не съществува.

Най-голямата от всички тайни, открити от Христос и Буда, а и много други, била тайната на влюбването в самия себе си. Когато обичате себе си, вие сте в състояние на приемане, пълно приемане. Когато приемате, вие преставате да се съпротивлявате на света и всичко в него. Преставайки да се съпротивлявате, позволявате на всичко да е такова, каквото е. Позволявайки на всичко да е такова, каквото е, Бог може да работи чрез вас. В този момент можете да кажете „Аз и Отeц едно сме”, защото ще бъдете едно с източника на целия живот. Вие ще бъдете едно с любовта!“