Според книгата на Памела Крибе „HEART CENTERED LIVING“ – Messages inspired by Christ consciousness, по пътя на предаването като начин на живот има различни блокажи. На езика на тази прекрасна книга, това са три фалшиви бога, три идола, които ни пречат наистина да пуснем контрола и да се отпуснем с доверие в потока на живота, знаейки, че каквото и да се случи, ще се справим.
Тези три фалшиви идола са:
- Бог е авторитет над теб
- Стандартите и идеалите на обществото
- Съжаляване на другите и вървене с тях по пътя на тяхното страдание.
Еднакво важно е тези три фалшиви идола да се познават, но сега аз ще представя само първия от тях, защото се отнася до една от най-важните характеристики на духовността на съвременния човек – да търси Бога вътре, а не вън от себе си. Това е една от основните характеристики на най-високите нива на психично здраве и религиозно самосъзнание и въпреки че много хората споделят точно тази нагласа, от опит знам, че често има разминаване между това, което си мислят и това, което правят.
„Много от вас си мислят, че вече са се освободили от традиционния образ на Бог.
Казвате, че вече не вярвате в един осъдителен и наказващ Бог, който стои високо над вас и пази записки от вашите успехи и падения като училищен надзирател. Казвате, че вярвате в Бога на любовта, който ви прощава винаги и който нежно се грижи за вас и ви подкрепя. В същото време в твърдия и лишен от обич начин, по който вие често се отнасяте към себе си, този стар Бог е твърде много жив! Не казвате ли често на себе си, че сте се провалили, че не сте прави, че трябвало е да имате повече прогрес, независимо дали това е областта на отношенията, работата или духовността? Вие измъчвате себе си с идеи като: аз не живея според божиите очаквания, аз разочаровам своите духовни водачи или висшия си Аз, аз се провалям в мисията си, аз не допринасям с нищо значимо света.“ с.16
Именно последните две изречения са основната причина да поискам да споделя написаното от Памела Крибе за блокажите по пътя към предаването. Те показват скрити клопки, които нашият ум не вижда, и затова зацикляме на едно и също място. Значимото тук е, че когато става дума за предаването като начин на живот, този израз се употребява не като предаване на Бога, който е нещо външно от нас, а на Бога, който е най-вътрешната част от Аза. Става дума за предаване на това, което изплита нишките на Съдбата ни.
„Много от вас, така да се каже, вярвате, че има по-висок ред, на който вие трябва да се подчинявате или да отговаряте.
Дали това е „духовна мисия“, която е определена за вас, или духовна йерархия, която има „поръчение“ за вас, или духовен водач, който ви казва какво да правите или да не правите… във всичките тези случаи вие вярвате в съществуването на по-висок авторитет, в духовно ниво, което е над вас и което вие е по-добре да слушате. Но в момента, в който вие повярвате в авторитет извън вас, който е способен да ви предложи ръководство за това какво трябва да правите в своя живот, вие сте обратно в традиционния Бог. Според този образ има ниво на истина, на което нещата са решени и ясно определени, и всичко, което можете да направите, е да живеете според това или не. Това е фалшив образ.
Със сигурност, когато ти си бил роден, е имало намерения в твоята душа за живота, който е бил на път да дойде. Човек би могъл да нарече това по-висшата цел на този живот, но това не е било създадено от нищо външно спрямо вас. Вие сте този, който е избрал това и това е било родено от вашите собствени желания и намерения. Нещата в твоя живот, които да били „предопределени“ – в смисъла, че е много вероятно да се случат, защото нищо не е строго фиксирано – са били създадени и избрани от вас. Вие можете да се свържете със своята цел в живота или вдъхновение по всяко време като се вслушвате в своите чувства, в гласа на сърцето си, в своите най-дълбоки копнежи. Аз бих ви препоръчал да не слушате твърде много high-strung духовни доктрини за това как трябва да живеете. Вслушвайте се особено към така наречената ниска част от вас: мощните емоции, които се изразяват във вашия всекидневен живот. Чрез тези емоции душата ви се опитва да достигне до вас и да ви каже нещо.“ Памела Крибе, същата книга
И така, Богът не е вън от нас, той е вътре в нас. И, ако наистина вярваме в това, не само ще престанем да се упрекваме, но и ще разберем, че всичко в живота ни е точно така, както трябва да бъде, дори и в момента с ограничения си ум да не го разбираме. Това е основната предпоставка за приемането – на предаването. След това единственото, което ни остава, е да се погрижим за себе си. И, ако открием негативни чувства, открием страх, гняв, болка и прочие… да погледнем на тях като на деца, които имат нужда от нашата безусловна любов и разбиране. Това е прекият път към откриването на бога вътре, а не вън от нас. Според езика на тази книга, става дума за игра между нашия Низш Аз и нашия Висш Аз, между нашето емоционално тяло и нашета ангелска същност, в която двете ни части заедно творят нещо, което до този момент го е нямало – нашия настоящ живот с всичките тези преживявания, през които междувременно преминаваме.
„В образа, който аз обрисувам на ангела и на вътрешното дете, няма място за авторитарната фигура на Бога. „По-високото“ и „по-ниското“ се взаимодопълват в отворени динамично развиващи се взаимоотношения. Ангелът не диктува нищо на детето, нито детето има авторитета да се налага над ангела. Именно в играта между тези двете ти ще откриеш какво е подходящото за теб в този момент.“ Памела Крибе
Става ясно, че подобно послание е в пълен синхрон с посланията за най-високите нива на психично здраве, в които човек е авторитет сам за себе си, ръководейки се от своята най-дълбока вътрешна истина и доверявайки се на своите емоционални реакции. Независимостта, автономността и произхождащата от това сила са най-ценните дарове на духа, потопен в пътешествието на материалното си проявление. В този момент Учителят вече не се търси в някаква външна фигура – самият живот е Учител. Както и доверието в своите собствени реакции:
„Общите насоки за това как да водите духовен живот са почти винаги неадекватни, или поне не са универсални по своята природа. Истината е безформена. Всяко живо същество има своя собствена форма, своя собствен начин да живее Истината. Това е чудото на твоята неповторима духовна същност.
Истинските духовни учители не учат определени „прави“ и „не прави“ или „медитирай по два часа на ден“. Истинският учител знае, че всичко това е, за да намериш сам своята собствена истина в дълбоко общение със самия себе си. Учителите може да посочат какво е било полезно на тях самите в техния собствен път, но те няма да превърнат това в правило или доктрина.
Ако се вгледаш в начина, по който Бог е бил обрисуван в повечето религиозни традиции, това точно това е, което се е случило. Повечето от тях са традиции на страха и злоупотреба на силата. Нуждата от ясни правила и догма и тенденцията към йерархични организации винаги показва, че страхът и властта са включени в действие. Вземи например множеството предсказания и особено спекулативни теории, които напоследък циркулират. Ако ги гледаш без да се консултираш със своите базисни чувства за тях, ти може да се почувстваш много несигурен и ще започнеш да се чудиш „дали правя нещата правилно?“, „ами ако не получа просветление през 2012?“, или „дали състоянието на моите чакри е достатъчно чисто, за да вляза в петото измерение?“ Този вид въпроси са определено не много полезни за твоя вътрешен растеж. Аз те моля: обърни се навътре в себе си. Не се насочвай към движението на планетните или звездите, към промените в климата или преценките на „възнесен учител“, за да определиш своето ниво на живот, воден от сърцето.
Ти си центърът на твоята вселена, ти си критерият и мерилото за твоя собствен свят. Няма Бог извън теб, който да знае по-добре или който да определя нещата за теб… Божиите принципи са в теб и всички същества са една играеща сила, растяща и разгръщаща се по отворени и непредсказуеми начини.“ Памела Крибе
Тази публикация стана доста дълга, но дължината й е правопропорционална на значимостта на темата, която обхваща. Това е темата за това, доколко съдържанието на нашите проекции за Бога, наистина отразява критериите за най-високите нива на психично здраве – автономност, независимост, доверие във вътрешните ни реакции и да не следваме външни авторитети.
Камелия
