Продължавам да представям идеите на Памела Крибе от прекрасната й книга „Живот от сърцето“. В предишната статия темата беше за предаването като начин на живот , а сега ще представя блокажите, които пречат да пуснем контрола и да се отпуснем с доверие в потока на живота.
На езика на тази книга те се наричат три фалшиви идола:
- Бог е авторитет над теб.
- Стандартите и идеалите на обществото.
- Съжаляване на другите и вървене с тях по пътя на тяхното страдание.
Сега ще започна с първия от тях, който е свързан и с една от най-важните характеристики на съвременната духовност и връзката й с високите нива на психично здраве – търсенето на бога вътре, а не вън от себе си. Въпреки че много хора споделят тази нагласа, знам, че често има разминаване между това, което си мислят, и това, което правят.
„Много от вас си мислят, че вече са се освободили от традиционния образ на Бог.
Казвате, че вече не вярвате в един осъдителен и наказващ Бог, който стои високо над вас и пази записки от вашите успехи и падения като училищен надзирател. Казвате, че вярвате в Бога на любовта, който ви прощава винаги и който нежно се грижи за вас и ви подкрепя. В същото време в твърдия и лишен от обич начин, по който вие често се отнасяте към себе си, този стар Бог е твърде много жив! Не казвате ли често на себе си, че сте се провалили, че не сте прави, че трябвало е да имате повече прогрес, независимо дали това е областта на отношенията, работата или духовността? Вие измъчвате себе си с идеи като: аз не живея според божиите очаквания, аз разочаровам своите духовни водачи или висшия си Аз, аз се провалям в мисията си, аз не допринасям с нищо значимо света.“
„HEART CENTERED LIVING“ – Messages inspired by Christ consciousness“, с.16
Именно последните две изречения са причината да поискам да споделя написаното за този блокаж от Памела Крибе. Те описват проблем, на който често се натъквам, а именно, дори да си казваме, че не вярваме в бог, който седи високо на небето, старият суров и осъдителен морал продължава да съществува като вътрешен глас, който не подлагаме на съмнение. С други думи, богът е останал същия, просто си е сменил формата.
„Много от вас, така да се каже, вярвате, че има по-висок ред, на който вие трябва да се подчинявате или да отговаряте.
Дали това е „духовна мисия“, която е определена за вас, или духовна йерархия, която има „поръчение“ за вас, или духовен водач, който ви казва какво да правите или да не правите… във всичките тези случаи вие вярвате в съществуването на по-висок авторитет, в духовно ниво, което е над вас и което вие е по-добре да слушате. Но в момента, в който вие повярвате в авторитет извън вас, който е способен да ви предложи ръководство за това какво трябва да правите в своя живот, вие сте обратно в традиционния Бог. Според този образ има ниво на истина, на което нещата са решени и ясно определени, и всичко, което можете да направите, е да живеете според това или не.
Това е фалшив образ.
Със сигурност, когато ти си бил роден, е имало намерения в твоята душа за живота, който е бил на път да дойде. Човек би могъл да нарече това по-висшата цел на този живот, но това не е било създадено от нищо външно спрямо вас. Вие сте този, който е избрал това и това е било родено от вашите собствени желания и намерения. Нещата в твоя живот, които да били „предопределени“ – в смисъла, че е много вероятно да се случат, защото нищо не е строго фиксирано – са били създадени и избрани от вас. Вие можете да се свържете със своята цел в живота или вдъхновение по всяко време като се вслушвате в своите чувства, в гласа на сърцето си, в своите най-дълбоки копнежи.
Аз бих ви препоръчал да не слушате твърде много high-strung духовни доктрини за това как трябва да живеете. Вслушвайте се особено към така наречената ниска част от вас: мощните емоции, които се изразяват във вашия всекидневен живот. Чрез тези емоции душата ви се опитва да достигне до вас и да ви каже нещо.“ Памела Крибе, същата книга
Езикът, на който пише Памела Крибе, е психологически проникновен. Старият бог живее в ума чрез преценките за добро и зло и продължава да осъжда. Новият бог живее в сърцето и се проявява чрез усилието да разбира емоциите ни без да съди. На езика на психологията това се нарича емоционална и духовна интелигентност. В тази книга връзката между тези две наши части се нарича отношението между нашия ангела (душата) и вътрешното ни дете (емоциите).
„В образа, който аз обрисувам на ангела и на вътрешното дете, няма място за авторитарната фигура на Бога.
„По-високото“ и „по-ниското“ се взаимодопълват в отворени динамично развиващи се взаимоотношения.
Ангелът не диктува нищо на детето, нито детето има авторитета да се налага над ангела. Именно в играта между тези двете ти ще откриеш какво е подходящото за теб в този момент.“
В най-високите нива на психично здраве човек е авторитет сам за себе си – ръководи се от своята вътрешна истина и се доверява на това, което чувства. Водещите ценности са независимост и автономност, вече не търсим външен духовен учител, защото самият живот става учител. Единственото, от което имаме нужда, за да се учим от него, е да имаме повече доверие в себе си.
„Общите насоки за това как да водите духовен живот са почти винаги неадекватни, или поне не са универсални по своята природа. Истината е безформена. Всяко живо същество има своя собствена форма, своя собствен начин да живее Истината.
Това е чудото на твоята неповторима духовна същност.
Истинските духовни учители не учат „прави това“ и „не прави онова“, или „медитирай по два часа на ден“. Истинският учител знае, че всичко това е, за да намериш сам своята собствена истина в дълбоко общение със самия себе си. Учителите може да посочат какво е било полезно на тях самите в техния собствен път, но те няма да превърнат това в правило или доктрина.
Ако се вгледаш в начина, по който Бог е бил обрисуван в повечето религиозни традиции, това точно това е, което се е случило. Повечето от тях са традиции на страха и злоупотреба на силата. Нуждата от ясни правила и догма и тенденцията към йерархични организации винаги показва, че страхът и властта са включени в действие.
Вземи например множеството предсказания и особено спекулативни теории, които напоследък циркулират. Ако ги гледаш без да се консултираш със своите базисни чувства за тях, ти може да се почувстваш много несигурен и ще започнеш да се чудиш „дали правя нещата правилно?“, „ами ако не получа просветление през 2012?“, или „дали състоянието на моите чакри е достатъчно чисто, за да вляза в петото измерение?“ Този вид въпроси са определено не много полезни за твоя вътрешен растеж.
Аз те моля: обърни се навътре в себе си. Не се насочвай към движението на планетите или звездите, към промените в климата или преценките на „възнесен учител“, за да определиш своето ниво на живот, воден от сърцето.
Ти си центърът на твоята вселена, ти си критерият и мерилото за твоя собствен свят. Няма Бог извън теб, който да знае по-добре или който да определя нещата за теб… Божиите принципи са в теб и всички същества са една играеща сила, растяща и разгръщаща се по отворени и непредсказуеми начини.“
Памела Крибе,“HEART CENTERED LIVING“ – Messages inspired by Christ consciousness“
Вероятно за някои хора по-горното ще изглежда като разбиращо се от само себе си. Знам, обаче, че не за всички е така. Затова споделям писмото от жена, която описва как се е случила трансформацията на нейните духовни вярвания. Вярвам, че след нейното споделяне написаното от Памела Крибе ще придобие още по-голям смисъл.
„…в битката ми с живота, страховете, гнева и отхвърлянето, разпиляната ми душа превърна вярата и отношенията с Бог в една агония. Аз превърнах иконите (особено тези в къщи) в Господари на страха, които обслужвах с ритуали за достигане на илюзорен контрол… Наскоро и най-тъмното кътче на стаята беше осветено и страхът, омразата и гнева ми към Бог излязоха с пълна откровеност…
В един момент, страхът ми от небесните сили стана толкова голям, че вече не знаех кои са лошите и кои добрите – страхувах се от всички и за мен те бяха идентични… Наложи ми се да убия илюзорния и фалшив мой Бог, който бях си създала, и с когото взаимоотношенията ми бяха като всичките ми други взаимоотношения в битието… И когато изписах осем страници болка и омраза с умоизключваща честност, и когато бях невъзможно откровена, въпреки тоталната съпротива и страх на ума ми, в мен се случи нещо изумително – една огромна вълна топлина и едно непознато усещане ме заля в областта на слънчевия сплит и после в цялото тяло. След това се случи нещо необикновено – аз пожелах да падна на земята, напълно безсилна, да се слея с всичко. Плаках както никога досега от възторг и безгранична любов към Бога и всичко, което изпитах, не може да се опише с думи. А после нещо ме накара да се изправя и да вдигна поглед към небето…
За първи път в живота си имах такова преживяване, за първи път единственото, от което имах нужда, беше да се просна на земята и да се отпусна в пълно предаване. Беше усещане за предаване, толкова освобождаващо, толкова приютена и успокоена се чувствах, но и много плътна, присъстваща. В този момент знаех, че се сливам със Земята и знаех, без да мисля, че сливането с Бога минава през това падане и през това сливане със Земята. И знаех, без да мисля, че това винаги е било най-голямата ми съпротива и това съм се стремяла да избегна всячески…“
Живеем във времена, когато е необходимо обновяване на нашите духовни вярвания, така че връзката ни с Цялото да е в синхрон с критериите за високи нива на психично здраве. Това е причината да съм привлечена от написаното от Памела Крибе и да поискам да го споделя и тук, в сайта си.
Камелия
Виж следващите два блокажа:
