(Surrender as a lifestyle)
Да се предадеш (на англ. – to surrender) е едно от основните послания, отправяно от различни духовни учители към хората, тръгнали по пътя към Дома. В сърцевината си то е способността да пуснем контрола и да се доверим на скритата мъдрост на сила, По-голяма от нашата индивидуална воля. Често пъти постигането на просветление също се описва с думата „предаване“, указвайки на тази повратна точка, в която след дълги години на борба и усилия, духовно търсещият се отказва да продължава да прави каквото и да е и, в този момент на отчаяние и безсилие, Божията благодат се изсипва върху него и го дарява с преживяване, в което той разбира лично и без всякакво съмнение, че всички ние сме свързани, че всичко е Едно и че това Едно е Бог.
Понякога си мисля, че пътят към бога не е нищо друго освен поредица от малки стъпки на предаване. За някои това се случва с последната крачка преди пропадането в бездната (както е при Екхарт Толе), за други (което е по-честият вариант) то е постепенно пускане на контрола – осъзнаване, че някаква сила отвъд ума ни движи живота ни и въпреки малките „вариации в темата“, ние можем само да я следваме. Подобно на Исус Христос, който не е могъл да отклони горчивата чаша, така и ние пием от живота това, което той ни поднася, дори и да сме си поръчали други напитки. Ако сме късметлии, в живота ни идва момент, в който се пускаме по течението на живота с доверие и без страх – разбирайки впоследствие, че именно това е нещото, което сме търсили през цялото време.
Да се предадем в най-честия случай е резултат от криза, т.е. спорадичен акт, в който сме били принудени да признаем, че его-желанията ни не могат да бъдат постигнати въпреки огромните усилия, които сме полагали до този момент. Ако обаче сме приели насериозно духовните си търсения и желанието да се свържем със себе си на най-дълбокото възможно ниво – там, където е душата ни, това предаване може да се случи и съвсем осъзнато – като стане начин на живот. Защото предаването, всъщност, е предаване не на някой друг, а на самите себе си – на нашето по-висше Аз, на съзидателната духовна сила, от която е дошъл животът ни.
Именно това е едно от основните послания от книгата на Памела Крибе – „HEART CENTERED LIVING“ – Messages inspired by Christ consciousness. Въпреки че тя все още не е преведена от английски, моето желание да го споделя е голямо, тъй като отразява нещо много важно за всеки човек, който е изкушен от възстановяване на здравата връзка с Бога в себе си.
„Егото асоциира предаването с криза. Егото живее в постоянно редуване на контрола и кризата.
Често, в моменти на истинска криза в живота ви, сте поканени да видите съкровището, което се крие вътре в него. Винаги има позитивен елемент в кризата, който ви приканва да се доближите до сърцето си. По този начин животът винаги ви придвижва все по-близо до себе си, до вашето вътрешно знание и мъдрост, дори когато живеете под диктата на егото. Затова винаги ще има ситуации в живота ви, които ще ви предизвикват да се предадете – рано или късно. Животът винаги ви дава възможности да изберете предаването като начин на живот.“ с. 15
Става ясно, че дилемата е между начин на живот, основан на контрола, и начин на живот, основан на предаването. В дадения случай това е дилемата кой ще води парада – егото или душата. Както вече стана ясно от предишни публикации, за да се случи творчеството на Земята, и двете са необходими – по-важното е кой ще е водещият. Ако в сърцевината си Егото е набор от защитни реакции, помагащи ни да се справим със страха за нашето оцеляване, то в сърцевината си Душата е нашата вечна и неумираща същност, която е избрала да се потопи в играта на дуалност, за да може да твори – наравно с Бога. Затова желанията на егото и душата са различни. Да изберем предаването като начин на живот, означава да изберем, че ще се доверим на творческата сила на Духа в живота ни. Да направим това ни помага освобождаването от негативните асоциации, които думата „да се предадеш“ поражда:
„Предаването и непредсказуемостта насаждат чувство на страх у теб. Да се предадеш ти свързваш с това да се откажеш, без да знаеш какво да правиш, да бъдеш превзет от емоционални сътресения или криза. Това обаче е много ограничена концепция за предаването.
Това е концепция родена от страха, от его-ориентираното съзнание. Има много по-позитивен възглед в предаването, който подчертава начина на живот, начина да бъдеш, в който ти живееш в доверие без нуждата от контрол, сила или манипулация.
Вие знаете това. Всички вие знаете тези безценни моменти на предаване след криза, скъпоценни моменти на яснота и съзнателност, в които осъзнавате, че сте носени от потока на невидим божествен дъх. Разбирате, че този божествен поток на живота иска най-доброто за вас, и че вие можете да разчитате на него дори и ако той не ви носи това, което вие очаквате. Това, което всички вие копнеете, е да живеете в синхрон с това по-високо съзнание постоянно; да интегрирате този начин да бъдете в своя всекидневен живот, без да сте насила тласкани към него от дълбока криза или отчаяние. Всички вие копнеете за предаването като начин на живот.“ с. 21, същата книга
Хората, пробудени за духовното измерение в живота си, вероятно копнеят именно за това, защото идеята за „предаването като начин на живот“ не е нищо друго, освен тоталното доверие, че Животът ще ни предложи точно това, от което се нуждаем. Това е доверието, което обичаното от майка си дете има, че майка му ще откликне на неговите нужди. Това е доверието, което хората, гледащи на себе си като създадени по Божий образ и подобие, имат към живота, от който са дошли, и който носят в себе си. Ключовата дума тук е доверие – и отпускане без страх.
И това особено силно се отнася до този вид хора, които по-отдавна са тръгнали по пътя на проявлението в дуалния свят – т.нар. служители на светлината, и затова са по-готови да се откажат от игрите на власт и съпътстващото предаване на контрола:
„Всички вие сте едни изхабени воини. Дошли сте от далечен път. Понякога се чувствате много стари и изтощени вътре в себе си, но по-точното е да се каже, че вие сте изморени от старото… (затова) търсите начин да бъдете, в който няма усилия – който е вдъхновяващ и същевременно лек и плавен. Ключът тук е в това, че вие не се изпразвате в своите взаимоотношения, работа или други цели, докато не рухнете или някаква криза не ви принуди да се предадете. Направете още една стъпка напред, или по-точно една стъпка назад, и се насочете към начин на живот, който е винаги белязан от пускането, доверието и предаването. Да се предадеш означава: да не се бориш, да не се съпротивляваш, а да се носиш с потока на живота, доверявайки се, че животът ще ти даде точно това, от което имаш нужда. Довери се, че твоите нужди се знаят и ще бъдат посрещнати. Приеми това, което е в твоя живот, точно сега и присъствай в него.“
Part I – Surrendering to your soul’s passion 22 стр.
Ако тази публикация сега идва при вас, в точно този момент, носена от потока на живота в безкрайното поле от информация, вижте дали не е, за да ви напомни, че може би е време за отпускане – с доверие. Нашият живот е дошъл от източник, който различен от нашата съзнателна човешка воля. Въпреки това е дошъл и доказателството за това е, че ни има. Ако е така, значи е време да се отпуснем в ръцете на същия този Източник и да видим накъде той ще ни отведе. Дори това да не е много приятен опит, важното е да не се страхуваме, че ще се справим. „Всичко ще бъде наред“ е „песничката“, която животът ни пее, за да се отпуснем с доверие по вълните на неговото течение… и да се наслаждаваме на опита, който идва с това – с лекота и игривост.
Камелия
