Да се предадеш (на англ. – to surrender) като начин на живот е способността да пуснем контрола и да се доверим на скритата мъдрост на живота. Постигането на просветление също се описва с думата „предаване„, указвайки на тази повратна точка, когато след дълги години на борба и усилия духовно търсещият капитулира и в този момент на отчаяние идва пробивът, върху него се излива божията благодат.
Понякога си мисля, че пътят към духовните ни корени не е нищо друго освен поредица от малки стъпки на предаване. За някои това се случва с последната крачка преди пропадането в бездната (както е при Екхарт Толе), за други то е постепенно пускане на контрола.
То е нарастващото осъзнаване, че някаква сила отвъд его-волята и его-ума движи живота ни и, въпреки малките „вариации в темата„, ние можем само да я следваме. Подобно на Исус Христос, който не е могъл да отклони горчивата чаша, така и ние пием това, което животът ни поднася, дори и да сме си поръчали други напитки. Ако сме късметлии, идва момент, в който с доверие се пускаме по течението на живота, разбирайки, че именно това е преживяването, което сме търсили през цялото време.
Осъзнатото практикуване на „предаването като начин на живот“ е едно от основните послания от книгата на Памела Крибе – „HEART CENTERED LIVING“ – Messages inspired by Christ consciousness. Ето подбрани цитати от нея по тази тема:
„Егото асоциира предаването с криза. Егото живее в постоянно редуване на контрола и кризата.
Често в моменти на истинска криза в живота ви сте поканени да видите съкровището, което се крие вътре в него. Винаги има позитивен елемент в кризата, който ви приканва да се доближите до сърцето си. По този начин животът винаги ви придвижва все по-близо до себе си, до вашето вътрешно знание и мъдрост, дори когато живеете под диктата на егото. Затова винаги ще има ситуации в живота ви, които ще ви предизвикват да се предадете – рано или късно.
Животът винаги ви дава възможности да изберете предаването като начин на живот…
Предаването и непредсказуемостта насаждат чувство на страх у теб. Да се предадеш ти свързваш с това да се откажеш, без да знаеш какво да правиш, да бъдеш превзет от емоционални сътресения или криза. Това обаче е много ограничена концепция за предаването.
Това е концепция родена от страха, от его-ориентираното съзнание. Има много по-позитивен възглед в предаването, който подчертава начина на живот, начина да бъдеш, в който ти живееш в доверие без нуждата от контрол, сила или манипулация.
Вие знаете това. Всички вие знаете тези безценни моменти на предаване след криза, скъпоценни моменти на яснота и съзнателност, в които осъзнавате, че сте носени от потока на невидим божествен дъх. Разбирате, че този божествен поток на живота иска най-доброто за вас, и че вие можете да разчитате на него, дори и ако той не ви носи това, което вие очаквате.
Това, за което всички вие копнеете, е да живеете постоянно в синхрон с това по-високо съзнание; да го интегрирате в своя всекидневен живот без да сте насила тласкани към него от дълбока криза или отчаяние…
Всички вие сте едни изхабени воини. Дошли сте от далечен път. Понякога се чувствате много стари и изтощени вътре в себе си, но по-точното е да се каже, че вие сте изморени от старото… (затова) търсите начин да бъдете, в който няма усилия – който е вдъхновяващ и същевременно лек и плавен. Ключът тук е в това, че вие не се изпразвате в своите взаимоотношения, работа или други цели, докато не рухнете или някаква криза не ви принуди да се предадете. Направете още една стъпка напред, или по-точно една стъпка назад, и се насочете към начин на живот, който е винаги белязан от пускането, доверието и предаването.
Да се предадеш означава: да не се бориш, да не се съпротивляваш, а да се носиш с потока на живота, доверявайки се, че животът ще ти даде точно това, от което имаш нужда. Довери се, че твоите нужди се знаят и ще бъдат посрещнати. Приеми това, което е в твоя живот, точно сега и присъствай в него.“
Part I – Surrendering to your soul’s passion, 15-22 стр.
