публикувано 28.05.2017 от Камелия Хаджийска в Невероятната Лиз Грийн
 
 

Разцепената анима/анимус като източник на раздвоена лоялност в любовните триъгълници

Ето още малко знание от Лиз Грийн за скритата психична динамика на любовните триъгълници  – превод на още една част от статията й за „Вечният триъгълник“ (The Eternal Triangle, by Liz Greene).

Предишната статия представи гледната точка на психоанализата на Фройд, според която причината за любовните триъгълници са нерешените Едипови битки за спечелване на единия родител и съревнование с другия. Този път Лиз Грийн навлиза още по-надълбоко в разкриването на архетипните основи на взаимоотношенията между тримата – Предател, Предаден и Инструмент на предателството, като добавя и приноса на аналитичната психология на К.Г.Юнг. Според юнгианската анализа, триъгълните отношения в живота ни се дължат на специфично разцепване на „анимата“ и „анимуса“, което представлява съвместяване на две противоположни съдържания в един и същи образ – образът на вътрешната жена в душата на мъжа се нарича анима, а образът на вътрешния мъж в душата на жената – анимус. 

Ако искаме да разберем природата на човешкото влюбване и привличането между половете, понятията за анима и анимус са от основно значение, защото се отнасят до образите, които стоят в основата на нашите проекции. Влюбването ни в даден човек е толкова по-силно, колкото по-големи са „кукичките“, които човекът, в когото сме се влюбили, е предоставил за нашите несъзнавани проекции. Разцепването в анима или анимус се случва, когато вродените първични образи на мъжа и жената в собствената ни психика съдържат вътрешно противоречие. Ние реализираме тяхната проекция като се идентифицираме с едната част от образа (например на всеотдаен, дълбоко обвързан със своя партньор, индивид) и проектираме втората част от образа върху партньора си, (например, нашият партньор се държи като независим, центриран върху себе си и собствените си нужди индивид). С други думи, преживяваме вътрешното си противоречие като нещо външно – като конфликт между нас и партньора ни. Разминаването между това, което искаме от връзката си с него, и това, което получаваме от тази връзка, може да доведе до огромен стрес и разочарование, защото е невъзможно да намерим подобно решение по един външен начин, а именно като накараме партньора ни да се промени. Същевременно последното нещо, което в подобен случай може да ни хрумне, е да погледнем вътре в себе си и да разберем, че нашият партньор въплъщава неизживяни части от собствената ни психика.

„Можем да открием, че възлюбения ни родител притежава и качества, които не са толкова прекрасни… Тези две противоположни страни имат склонността имат тенденцията по-късно в живота да се проявяват като двама човека – Предаденият  и Инструментът на предателството. Това е, което Юнг нарича „разцепена анима“, или женският еквивалент – „разцепен анимус“. Юнг е бил доста зает с психичната динамика на този модел, защото той самият е страдал от него. Въпреки че неговите дефиниции са някак си ригидни и имат нужда от по-голяма гъвкавост при интерпретацията, те са полезни при разбирането ни защо се нуждаем от триъгълници и защо и трите точки са скришно взаимозаменяеми.  Всичките трима човека са предразположени да страдат от една и съща неразрешена родителска динамика.

Вътрешното разцепване изглежда особено силно и предразполагащо към натрапливи триъгълници, когато очевидно несъвместими противоположности се съдържат в един и същ любим родител. Има родители, при които опозициите не са ужасно противоположни, но при някои родители това е много крайно. Подобни родители са очарователни и упражняват огромна сексуална харизма, защото са толкова неуловими. Родителят е прекрасен и любим, но също така и много нараняващ, жесток, безчувствен, поглъщащ или, с други думи – несмилаем. Много трудно за човешката психика е да приеме такива крайности в един и същи пакет, така че индивидът има нужда от двама човека, чрез които да преживява амбивалентните си чувства. Единият от тях трябва да играе Венера, а другият ще трябва да се заеме с това да бъде Плутон или Сатурн, или Марс или Уран.

Родителските образи, които изпращат толкова крайно противоположни послания, може да допринесат към изобилието от триъгълници в живота на възрастния човек. Ние се обвързваме с някой и след време този човек започва да заема образа на едната страна на родителя ни. След няколко години живот заедно ние започваме да казваме на своите приятели, „Моят партньор е толкова притежаващ, аз просто искам да имам някакво пространство да дишам“, и ето, че намираме Венера в 10-ти дом или в четвърти в квадратура с Плутон. Или можем да кажем, „Моят партньор е толкова ограничаващ и консервативен, аз просто трябва да бъда свободен да бъда себе си“, и ето, че откриваме Венера в 10-ти дом с Луна в опозиция на Сатурн. Чувстваме, че не се забавляваме достатъчно с прекрасното, еротично, забавно отношение, което сме се надявали да открием в партньорството. Тогава ние оправдаваме любовника, който играе ролята на Венера. Това разцепване се отиграва навън, но на практика отразява две противоположни качества, които ние не сме приели в отношението си към родителя.

Разбира се, подобни разцепвания, свързани с родителите, на най-дълбоко ниво се отнасят до противоположните качества, които не са разрешени в нас самите. Всички триъгълници, включително и тези, които се пораждат от семейното наследство, в крайна сметка са свързани с нашия собствен неизживян психичен живот.  Ако станем способни да помирим своите собствени противоположности, ние ще позволим на нашите родители също да бъдат противоречиви. Няма нищо изключително в това родителят да има едновременно чаровна, обичлива Венерина страна и сдържана Сатурнова страна или изискваща Плутонова страна. Човешките същества имат множество лица и те може едновременно да ни обичат и да ни нараняват. Но можем да открием, че ни е трудно да толерираме тези противоречия в собствените ни родители, ако те не са се справили със собствените си противоречия.  В такъв случай ние нямаме помощ за това как да се научим да интегрираме собствените си противоречия. И, някои от тях, в астрологични понятия, са просто твърде екстремни, за да можем да се справим с тях в ранния си живот. Под това аз имам пред вид конфигурации, които свързват Венера или Луната със Сатурн или Хирон – тези конфигурации изискват мъдрост, която само времето и опитът може да създадат. Или конфигурации към външните планети – нещо, което също е доста невъзможно за едно малко дете да интегрира на лично ниво.“             Лиз Грийн

И така, когато сме малки, нямаме никакви вътрешни ресурси да се справим с вътрешната конфликтност в отношенията ни нашия родител или с противоположните желания вътре в нас самите. Подобно нещо изисква висока степен на съзнателност, способност за оттегляне на проекциите и за символно, а не конкретно мислене, а това означава ниво на зрелост, което дори и по-голямата част от възрастните хора нямат. Единствено самопознанието и познанието за това как функционира човешката психика дава възможност и надежда да излезем от порочния кръг на повтарящите се триъгълни взаимоотношения в живота ни, в които нито една от страните не е изцяло щастлива.

Също така, когато говорим за анима и анимус, добре е да знаем, че говорим за за архетипи, т.е. за вродени принципи в психичния апарат на човека. В този смисъл, дори и на пръв поглед да изглежда, че опитът от общуването с родителите ни е определящ за това към какъв тип хора ще бъдем привличани (включително дали ще страдаме от подобно разцепване или не), в действителност решаващата роля е на собствената ни характерова предразположеност. В това е една от значимите разлики между Юнг и Фройд – различното им разбиране за формиращите влияния на родителското влияние в ранното ни детство.

Макар и да изглежда безспорно, че характерът и житейският опит на родителите са важни за развиващото се дете, родителите също изобщо не са „родителите“, а само техните образи, те са представи, които изникват от свързването на родителските особености с индивидуалното предразположение у детето.(Юнг, CW 5, para. 505).

Езикът на психологическото направление в астрологията е отлично средство за описване на архетипната природа на човешката психика, защото описва причините за случващото се в живота ни на нивото на душата. Тя е практическото приложение на „теорията на жълъда“, както Джеймс Хилман нарича този трети мистериозен фактор, който е отвъд социалното и генетичното ни обуславяне и който е истински решаващият за това как ще се развие съдбата ни. Ако добавим към това и думите на Новалис, че съдба и характер са две имена за едно и също нещо, желанието ни да държим родителите си отговорни за собствените ни проблеми и склонност към любовни триъгълници, съвсем отпада. Дори биографиите ни да разкриват формиращото влияние на родителските модели върху по-късното ни развитие, в действителност решаващата роля е на семето, на жълъда. На едно по-дълбоко ниво филтърът, чрез който ще се привличаме от нашите партньори, е израз на душевна предразположеност, а не на биографична обусловеност.

И така, конфликтите в собствената ни душа могат да бъдат решени по един единствен начин – чрез оттегляне на проекциите и разбиране, че това, което търсим в партньора си, се намира вътре, а не вън от нас. Едва след това можем да открием и третото решение – едно място, където конфликтът изчезва, защото е решен на нивото на душата, т.е. на символно ниво. Подобно нещо изисква жертва на желания, свързани с конкретното, външното, материалното. Това е причината Лиз Грийн толкова много настоява на огромната роля на триъгълниците като агенти на духовната ни трансформация, но повече за това – в следващите публикации:).

Камелия Хаджийска