Продължавам с превода си на статията на Лиз Грийн за психологичната динамика на любовните триъгълници. Този път за хората, които могат да разчитат рождените си карти, има включени и астрологични сигнификатори. Става дума за аспектите между планетата на любовта – Венера, с трудните Сатурн и Хирон. Аспекти, които сочат за наличието на емоционална несигурност в детството.
Както ще стане ясно от текста по-долу, когато сме малки на нас ни е невъзможно да мислим алхимично и да виждаме позитивен смисъл в страданието и отхвърлянето от родителя. След това порастваме, но тъй като раната от дълбоката емоционална несигурност в детството е останала, тя продължава да оказва подмолно влияние върху бъдещите ни интимни партньорства. И, ако не обърнем специално внимание на тази рана и не я излекуваме, в средата на живота ни тя отново излиза на повърхността. По-точно, избухва като бомба със закъснител, вкарвайки ни в драматичен любовен триъгълник. Тогава, или ние, или нашият партньор, си загубваме ума по някой друг и това докосва раната от детството. Изкарва я на повърхността заедно с неизживения живот.
Раната има шанс да бъде излекувана, само ако успеем да погледнем на любовния триъгълник като повод за вглеждане в себе си и да се погрижим за отхвърлените ни късчета душа. В противен случай тя ще продължи да възпроизвежда и бъдещи любовни триъгълници в живота ни…
„Има още едно следствие от семейните триъгълници – потенциалното отчуждение между теб и представителите на твоя собствен пол. Неразрешената едипова битка може да има като резултат загубата на доверие в собствената сексуалност. Ако ситуацията на интензивно съперничество и съревнование се случва с родителя от същия пол, тогава неизбежно ще има ефект върху нашите приятелства и как ние по-късно ще взаимодействаме с хората от нашия пол.
Ако жената има майка, която е непреодолимо конкурираща се и в чиито ръце тя е преживяла болезнено и унизително поражение в детството, увереността в нейната женственост ще бъде подкопана. И, понеже тя няма да има сама на себе си доверие, няма да може да има доверие и на другите жени. Изглежда, че всички те ще имат силата да й отнемат тези, които тя обича.
Това недоверие в собствения пол може да бъде особено остро. Една жена може да има чудесно приятелство с друга жена и след това изведнъж среща наистина прекрасен мъж, те се събират и какво тя прави, за да представи приятелката си на своя приятел? Подводното течение на тревожност и подозрителност може да направят нещата много трудни и дори подсъзнателно тя самата може да подготви почвата за предателството. Тя може подсъзнателно да избере като приятелки жени, които също имат неразрешени конфликти със собствените им майки и които да отиграят неразрешения конфликт с нейната майка.
Същото се отнася и до мъжете. Ако един мъж е преживял ситуация на деструктивно съревнование с баща си, в по-късните взаимоотношения, в които се въвлича, проблемът със съперничеството винаги ще надига глава, защото другите мъже винаги изглеждат потенциални съперници. Той трябва да бъде в готовност за защита във всеки един момент.
Това не е желание за притежание в обичайния смисъл на думата. Неговите корени са по-различни.
Разположения като Венера в аспект със Сатурн или Хирон може да допринесат към тази динамика, не защото те сами по себе си са едипови, а защото отразяват определени несигурности, които може да бъдат усложненени от семейните триъгълници. Марс в аспект със Сатурн или Хирон може също да отразява дълбока сексуална несигурност, която се подчертава от семейните триъгълници и води до чувството за поражение. Тези вериги от аспекти може да доведат до повторението на провала по-късно, или, в опита да се излекува нараняването може да се доказва сексуалната потентност чрез влизането в триъгълници. Няма един-единствен астрологически модел, който да доказва склонността към триъгълници, а по-скоро има различни комбинации, които описват различни образи и отговори на родителите, както и различни начини на реагиране на естествената и неизбежна едипова фаза в детството.
Венера-Сатурн и Венера-Хирон не карат човека да бъде привлечен от триъгълниците, а описват дълбоко и вътрешно присъщо съзнание за човешките ограничения, което – при липса на истинско разбиране за позитивните възможности за тълкуване на подобен опит в детството, може да доведе детето до чувството, че е неадекватно или увредено.
Загубата или отчуждението на любим родител тогава се приписва на собствените ни недостатъци и по-късно в живота човек може да чувства, че не може да задържи партньора си, защото съперникът винаги ще му го отнеме.
Едиповите преживявания често идват с криза в средата на живота, защото планетите, които правят своите цикли по това време – Сатурн, Нептун, Уран, могат да задействат конфигурации, свързани с нерешени проблеми от детството. Те съдържат огромен дял от неизживян живот, който шумно протестира за изразяване под влияние на групата от транзити в средата на живота, така че нерешените семейни триъгълници, които са успели да останат заровени, най-сетне да могат да изскочат на повърхността, заедно с неизживения психичен живот, който носят в себе си. Ако конфликтът е по-мощен, това може да се случи и доста по-рано. Има хора, които преживяват триъгълниците от самото начало на взаимоотношенията си.
Не всички триъгълници имат корени в семейството, а родителските корени на свой ред също може да въвличат нещо по-дълбоко. Ние може да се чудим какво по-дълбоко има от едиповата динамика, но, както Юнг се е изразил веднъж, дори и пенисът е фалически символ. Ако има семеен модел, който не е решен, каквито например са проблемите на Венера, които разглеждахме, има доста голяма вероятност той да избухне в по-късния живот на човека, когато дойдат подходящите транзити. За някои хора това може да е единственият начин, при който някакво лечение или решение е възможно да се случи. Но отвъд родителския проблем е архетипният – защо ние копнеем за любовта на определен родител и какво може да символизира този родител за нашата душа. Това винаги е свързано с нещо, което има нужда да бъде развито в нас самите – нашата собствена съдба.
Ако важни късчета от нас самите остават неразвити, те ще избухнат в средата на живота – особено под влияние на урановата опозиция към собственото му място. И, често, първото място, където ние срещаме тези запушени части у нас самите, е в някой друг.
Това е най-характерният начин, по който психиката чука на вратата и изисква интеграция. Тази нужда човек да стане повече от това, което е, може да започне с внезапно привличане.
Също така, неизживените части от нас самите може да се открият в съперника. Може да изглежда изненадващо, но за нас съперникът може да е по-важен психологически, отколкото човека, за когото се борим. Ако преди това не е имало модел на триъгълници, избухването на такъв триъгълник в средата на живота не подразбира задължително нерешени семейни проблеми. И, ако наистина е така, проблемът трябва да бъде видян в по-широк контекст. „
Лиз Грийн, „Вечният триъгълник“
