публикувано 14.02.2014 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Паралакс, кундалини, една книга и една молба

Паралакс

paralax

Научих за думата „паралакс“ от една моя клиентка, която ми я каза по повод способността да се разбере дадено явление цялостно като се погледне от различни ъгли, т.е. гледни точки. Точното определение на този термин в уикипедията е: „Паралакс е термин, който характеризира видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки.“ След това се уточнява, че отчитането на паралакса помага да се повиши обективността в методите на регистрация в различните науки, защото отчита ограничеността на гледната точка на наблюдателя. В астрономията подобно знание помага да се измери разстоянието до звездите. С други думи, за нас като наблюдатели от Земята дори и да изглежда, че дадена звезда се движи, тъй като променя мястото си спрямо останалите звезди на небосклона, всъщност тя не се движи – това, което се движи, е Земята, и това, което се променя, е нейната орбита, т.е. ъгълът, под който наблюдателят вижда звездата при движението на земята. В оптиката паралаксът се отнася до разликата между обектива и визьора. При стрелковите измервателни уреди познанието за паралакса позволява по-точни измервания като за корекция се използват огледалните образи на стрелката, т.е. промяната на ъгъла.

Думата паралакс има своя еквивалент и в психологията, където субективизмът на гледните точки и „изкривяването“ на наблюдението е несъизмеримо по-голямо. Такъв еквивалент в юнгианската аналитична психология е понятието за „амплификация“. Неговата дефиниция в „Критически речник на аналитичната психология на К.Г.Юнг“ го свързва с метода, използван от Юнг, за да повиши обективността при тълкуване на символите ( и в частност – символите в сънищата). „Посредством асоциации той се опитва да установи личния контекст на даден сън, посредством амплификация той го свързва в универсалната образност. Разширяването довежда до използване на митични, исторически и културни сравнения, за да осветли и направи по-пълно метафоричното съдържание на символизма на сънищата. „ с. 26-27

Това е същността на амплификацията – средство за разширяване на гледната точка, която да включи освен личните съдържания, и общочовешките. Тя прави това като разпростира мрежата от асоциативни връзки към дадения символ от личния контекст към общочовешкия, търсейки да открие както това, което се повтаря, така и това, което е уникално специфично. В резултат на това се оформя нещо като ядро, което указва на най-същностното качество на символа, и гравитиращи около него нюанси, които придават „обемност“ в разбирането му. Накратко, цялостта в разбирането се постига като погледнем на дадения символ от различни ъгли и гледни точки.

Понятия като паралакс и амплификация указват на това усилие в науката да се постигне по-голяма обективност и точност в опознаването на даден феномен. И на мен подобен подход определено ми харесва. Доколкото мога се опитвам и аз да го прилагам в усилията си да разбирам явления в психологията и духовността, които ме интересуват. А там определено има както огромно разнообразие от теоретични подходи и гледни точки, така и повторение на едно и също нещо, но с различни думи. Понякога имам чувството, че всички говорят за едно и също нещо – например, къща, но един я описва как изглежда отгоре, друг – отстрани, трети описва задния й двор, но все е къща. Има моменти, в които си казвам, че не искам повече да чета по дадена тема, защото нещата започват много да се повтарят. Тъй като обаче нуждата ми от разширяване на разбирането остава, аз все пак продължавам да чета и така изведнъж попадам на някакъв нов нюанс, който ми е убягвал до този момент, но е важен, защото ми дава ново парче от пъзела на голямата картина. Така продължавам да опознавам различните етажи на „къщата“, попадайки и на „нови стаи“, които до този момент не съм знаела, че съществуват.

Кундалини

blackpanther

Това е причината трудно да пиша статиите от типа „паралакс“. Да огледаш дадена тема от различни ъгли е трудоемка работа. А когато тази тема се нарича „спонтанно събуждане на кундалини“, заинтересуваният изследовател се гмурва в огромно поле от информация, в което изглежда, че Изтокът и Западът са си уговорили среща, за да могат да отговорят на духовните нужди на съвременния човек. Интересно беше да видя, че макар че понятието за кундалини идва от Изтока, всъщност този, който повече има нужда да разбере малко повече за него, е западният човек. А той има такава нужда, защото има неща, които той преживява, но не може да си обясни, и които познаването на феномена на пробудената първична енергия в тялото на човека изведнъж „намества“, защото ги поставя в адекватната обяснителна рамка.

Познанието за енергията кундалини и нейното движение през системата от енергийни канали (нади) и центрове (чакри) във финото тяло на човека съдържа много важна част от пъзела на процесите на духовното пробуждане. Когато започнах да чета многобройната литература по тази тема искрено възкликвах, намирайки обяснение за неща, които до този момент не съм разбирала или не съм виждала връзката им с раздвижената „змия“ в основата на гръбнака ни. В най-голяма степен това се отнасяше до различните преживявания в тялото, т.е. до непсихичния, физическия аспект на процеса. Стигнах до извода, че това, което аз като човек от Запада разбирах под „духовно пробуждане, което се случва на човека без да е съзнателно търсено“, с понятията на Изтока можем да наречем „спонтанно събуждане на кундалини“.

Бях силно впечатлена да открия множество паралели между това, което досега знаех за процесите на духовното пробуждане и трансформация, от една страна, и симптомите на раздвижената в тялото на човека първична енергия, от друга. Така открих, че събудената Кундалини всъщност е навлизането на архетипа на Разрушителя в живота ни, защото Тя е енергията, която прочиства всичко по пътя си, за да влезе божията благодат. Тя е и тъмната нощ на душата ни, която подготвя вътрешното зрение за светлината на новото начало в живота ни.

Симптомите на спонтанно събудената кундалини съвпадат и с дългия и на моменти безкрайно болезнен процес на вътрешна трансформация, който в юнгианската анализа се нарича индивидуация. Нейното движение през системата от чакри в енергийното тяло на човека поражда преживявания, които имат своите съответствия в алхимичните процеси на работа с различните елементи – огъня, водата, въздуха и земята. Целта на събудената кундалини е Себереализацията, наричана още просветление, второ раждане, сатори. Спящата в основата на гръбнака женска шакти-енергия се събужда, за да се срещне и слее със Шива –  мъжката половина на Единния. Това е смисълът на Йога – постигането на този божествен брак. Но това е и крайната цел на индивидуацията, която приключва именно с конюнкцио (съединяване) – последната фаза в този процес, която вътрешно се преживява именно като мистичен брак.

Една книга и една молба
The_Wounded_Angel_-_Hugo_Simberg

Накратко, за да бъде пълен „паралакс- подходът“ към духовните процеси трябва да включи и феноменологията на събудената кундалини. Същевременно, да се познават закономерностите в събуждането на тази първична телесна енергия, само по себе си е „паралакс“ поради тяхната вътрешна комплексност и сложност. Така моят първоначален ентусиазъм скоро се превърна в обезсърчение – как да събера парчетата от пъзел, който е толкова голям, толкова сложен и многоаспектен?

Решението дойде като открих човека, който вече беше направил това, което аз възнамерявах да направя. При това не в няколко статии, а в цяла книга, която с прецизността на „паралакс-подхода“ беше описала този феномен от различни страни. Този автор е Ел Колли, а книгата – „Branded by the Spirit“. В нея тя описва своите лични преживявания от спонтанно събудената кундалини, както и обобщава споделеното от стотиците хора, които са преминавали през процеси, подобни на нейните, в координираната от нея мрежа за Споделена трансформация. Ел Колли спечели моето доверие обаче най-вече с начина, по който пише – идващ от дълбините на лично изстраданата истина, както и с безспорния й талант да дава думи на процеси, които едновременно са сложни и неуловими.

За съжаление Ел Колли умира преди да довърши книгата си. Първите петнадесет глави на книгата й излизат на бял свят благодарение на нейния съпруг и духовен съмишленик – Чарлз Крез, който след смъртта й ги публикува в нейния сайт elcollie.com . По някаква ирония на съдбата този сайт изчезна от интернет-пространството скоро след като започнах да чета там книгата й. И, въпреки че успях да я открия и на друго място, аз искрено съжалявах, че  нейният сайт вече го няма. Предположих, че се дължи на факта, че са изминали вече дванадесет години след смъртта й, а он-лайн ресурсите за помощ на хората, преминаващи през симптомите на спонтанно събудената кундалини – много повече. Нейната книга обаче я има. И тази книга за мен е като „пламък“ – една запалена факла, чийто огън може да стопли и даде светлина най-вече на хората, които от дълго време зъзнат в един от най-напредналите етапи на духовния процес – т.нар. тъмната нощ на душата.

Това беше причината да посветя не малко часове за „пренасяне на останките“ от нейния сайт в страници (на английски), които са посветени на Ел Колли и тук, в espirited.com. Също така това е причината чрез тази статия да инициирам и проект за превеждане на различните глави от книгата й на български език. Вярвам, че споделеното от Ел Колли е истинска духовна храна, защото носи разбиране, а разбирането лекува.

Нагласата ми е, че „Сговорна дружина планина повдига“, и затова си помислих, че ако всеки, който не е професионален преводач, но може и няма нищо напротив да превежда от английски, се включи с превод на една глава (или по-малко, или повече), това, което изглежда като голяма задача за един човек, ще стане възможно с много по-малко усилия. В момента три глави от книгата вече се превеждат, но остават още дванадесет … както и вероятно многократно повече хора, които биха спечелили от прочита на тази книга.

Ако имате желание да се включите към този проект, достатъчно е да ми пишете коя глава или част от книгата й бихте искали да преведете, но преди това проверете дали тя вече се превежда. По предложение на приятел преведох заглавието на нейната книга „Белязана от духа“. Смятам, че то най-точно отразява духа на тази книга, носеща дълбоките белези от страданието, през което Ел Колли е преминавала.

Ще бъда много благодарна, ако се намерят хора, които да откликнат на молбата ми. В дадения случай знанието не просто е сила. Там, където неразбирането поражда объркване и страх, разбирането носи лечение и утеха.

Камелия