„Величието на човека е в това, че никой не може да го спаси. Той трябва сам да се спаси.“

Това е шестият от “Петдесет скъпоценни камъка на разбирането, носещо радост” в Крия Йога. Много го харесвам, защото има огромна разлика между помагането и спасяването. Във взаимозависимата реалност, в която живеем, няма как да не си помагаме – да се подкрепяме, да се лекуваме, да участваме в обмена на обич и грижа в различните й форми.

Спасението обаче се отнася до душата на човека. То е лично дело и затова там се намира и неговото величие.