„Величието на човека е в това, че никой не може да го спаси. Той трябва сам да се спаси.“
Шестият от “Петдесет скъпоценни камъка на разбирането, носещо радост” в Крия Йога
Има разлика между помощ и спасение. Във взаимозависимата реалност, в която живеем, по един или друг начин няма как да не си помагаме – да се подкрепяме, да се лекуваме, да участваме в обмена на обич в различните й форми. Спасението обаче се отнася до душата на човека. Там се намира и неговото величие.
Често пъти се чувстваме толкова самотни, отчаяни и безсилни не заради нещо друго, а защото помощта, от която имаме нужда, не може да дойде отвън или чрез друг човек. Тя идва от най-дълбоките слоеве на душата ни. Казват, че Исус Христос е Спасителят. Ако тълкуваме този израз по един символен начин, разбираме, че става дума за раждане на христовото съзнание вътре в нас. А то се ражда като стоим разпънати на кръста на вътрешните ни противоречия. Едва след това е възкресението, помощта, която идва отвътре, а не отвън.
Това е публикация от категорията „Мисъл на деня“ в игрите на синхроничност. Ако идва при вас на принципа на случайността, тя е, за да ви напомни за вашето собствено величие. И да ви насочи да го търсите не там, където е светлината на прожекторите и светския успех, а в точно обратната посока – в най-тъмните и безнадеждни мигове от живота ви, когато последното, което ще откриете в себе си, е вашият вътрешен героизъм. Въпреки това той е там. И надарените с духовно зрение учители в Крия йога знаят това много добре.