публикувано 02.12.2011 от Камелия Хаджийска в Избрани статии
 
 

Архетипът на Разрушителя

С времето се научих да уважавам силите на човешкото подсъзнание като много реални вътрешни природни сили, спрямо които не можем нищо друго да направим, освен да ги опознаем и да намерим адекватни начини да ги изживеем. Това е същото като зимата навън сега – не можем да я спрем. Но можем да изберем да облечем топли дрехи, както и да открием красотата на този сезон, в който целия живот се оттегля към корените… Същото се отнася и до вътрешната зима – когато тя дойде, не можем да я спрем, но можем да открием скрития й смисъл и обогатяващи живота ни преживявания. Защото, както наскоро писах, зимата -т.е. депресията, също е една от архетипните форми, под които душевния живот се развива, съзрява и изразява.

Наименованието, което Керъл Пирсън (авторката на книгата „Да пробудиш героите в теб“ – от където са всички цитати по-долу) избира, за да назове същия този архетип, е Разрушителят. Именно него искам да ви представя сега, защото това е архетипът, който е най-малко желан и най-много мразен, когато дойде в живота ни. Вероятно затова той идва не доброволно, а обикновено под принудата на външни обстоятелства, чиято роля няма как да се обърка – смърт, болест, загуба.  Разбираемо е да сме привлечени от привлекателни архетипи като Владетеля, Магьосника, Твореца, Любовника, но от Разрушителя бягаме… ако може – през глава. Но може ли от зимата да се избяга?

„Разполагаме с толкова много начини да бъдем упоени от своите преживявания – чрез храна, страстно пазаруване, телевизия, алкохол и наркотици – че често ни е страх да се събудим. Рано или късно загуба, страх или болка превръщат пътуването ни в посвещение. Търсенето е активно; чувстваме, че ние го избираме (става въпрос за архетипа на Търсача). Но посвещението, особено под властта на Разрушителя, избира нас.

Преживяването на посвещението може да бъде ускорено от смъртта на дете, любим или родител и внезапното осъзнаване на това, че сме смъртни. То може да бъде ускорено от чувство на безпомощност, откритието, че всичко на което сме се уповавали, за което сме работили или сме се опитвали да изградим в живота си, е унищожено. Това може да бъде сблъсък с несправедливост. Вие сте били добри, дисциплинирани, работили сте здраво и сте обичали, а за отплата сте получили един по зъбите…“

Това е Разрушителят – посвещение! Той е начина да преминем от едно ниво на осъзнаване към друго, по-високо и за да може да се случи това той много услужливо унищожава и разчиства старото. За целта може да използва не само външни събития като смърт и загуба, но и вътрешни – депресия, алкохолизъм и други форми на разрушително или саморазрушително поведение. Промяната, която настъпва в живота ни след като Разрушителят е преминал през психичния ни опит, е толкова голяма, че най-подходящата дума за нея е думата трансформация. След нея не сме същите – събитията, които са отключили действието на този толкова мощен архетип, насилствено са разчистили всичко остаряло, детинско и незряло в нас. Като пожар, който изгаря неща, към които ние сме привързани, върху които сме градили нашата идентичност и ценности, той идва, за да ни покаже кое е истински важното за нас.

„Едно осъзнаване на смъртта може да ни освободи от прекаленото фиксиране върху постиженията, славата и богатството, защото ни призовава да си припомним какво е реално значимото. Независимо дали вярваме в задгробния живот или не, ако не спрем да отричаме реалността на смъртта, тя неизбежно ще ни завладее. Зигмунд Фройд разбира, че Танатос е също толкова мощен в човешкия живот, колкото и Ерос, и, че подобно на Ерос, той не може да бъде отречен… Това, което отричаме в съзнаващия си ум, ще ни завладее… В душата ни е закодирано привличане от смъртта, което е от особено значение за метаморфозата…“

Става ясно, че архетипът на Разрушителя е разчистващ терена именно, защото в сърцевината си той е свързан с осъзнаването или преживяването на смъртта в една или друга форма. Не е задължително това да бъде реална смърт – това може да бъде загуба на любов, загуба на сила да влияем върху външния свят, загуба на вярвания, привързаности и илюзии. Разрушителят изисква от нас промяна, която е свързана със съзряването, а съпротивата срещу съзряването може да е огромна – тя означава да загубим собствената си Невинност, да се изцапаме, да познаем в себе си греха.  Затова често усещаме идването на този архетип като насилие върху нас -като  нещо, което насила изтръгва от нас неща, които поддържат детинска, едностранчива или остаряла нагласа към света.

„Страданието често ни откъсва от привързаностите на Егото. Ние сме привързани към здравето си, богатството, дома, начина си на мислене и хората, които обичаме. Понякога, за да се открием за научаването на нещо ново, трябва да изоставим старото. Можем да го направим с готовност, неохотно или против волята си, но резултатът е все същият.

И, ако резултатът от действието на архетипа на Разрушителя в живота ни е съзряване, промяна на най-дълбоко ниво, метаморфоза, то дарът, който той ни оставя след себе си, е смирение, приемане. Започнах да разпознавам в смирението една от най-зрелите форми на любов, тъй като да приемаме хората и нещата от живота си такива, каквито са,и да уважаваме тяхната уникална съдба, правото им на грешки и несъвършенства,  в същността си не е нищо друго, освен безусловна любов – най-висшата форма на любов. Не случайно, след представянето на архетипа на Разрушителя в книгата на Каръл Пирсън, идва ред на архетипа на Любовника. След Танатос следва Ерос. След като пожарът е унищожил старото и ненужното се отваря място за нещо ново, поражда се нов живот, поражда се любов с друго качество.

Камелия