От Ошо:
„Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. Чрез смъртта израстваш до истинския живот… а чрез живота само достигаш до смъртта и нищо повече.
Това, което казваме и имаме предвид под живот, е просто едно пътуване към смъртта. Ако можеш да разбереш, че целият ти живот е само едно пътуване и нищо друго, тогава ще се интересуваш по-малко от живота и ще се интересуваш от смъртта. И когато някой започне да се интересува повече от смъртта, той може да навлезе в самите дълбини на живота. Иначе, ще остава винаги на повърхността.
Ала ние изобщо не се интересуваме от смъртта. По-скоро, бягаме от фактите; непрекъснато избягваме фактите. Смъртта е тук и във всеки момент ние умираме. Смъртта не е нещо далечно; тя е тук и сега. Ние умираме. Но докато умираме продължаваме да се интересуваме от живота. Този интерес към живота, този прекален интерес към живота, е просто едно бягство, само страх. Смъртта е тук, дълбоко отвътре – развиваща се.
Смени ударението: пренасочи вниманието. Ако започнеш да се интересуваш от смъртта, твоят живот ще се разкрие за първи път пред тебе, защото в момента, в който престанеш да се притесняваш от смъртта, си постигнал живот, който не може да умре.
В момента, в който си познал смъртта, си познал този живот, който е вечен…
Затова всъщност всичко, което е известно като медитация, е доброволна смърт, задълбочаване навътре, падане навътре, потапяне навътре, отдалечаване от повърхността към дълбините….
Когато казваме за някой, че е светски човек, това означава, че той по-скоро се интересува повече от живота, отколкото от смъртта. По-скоро, че той се интересува изключително от живота и изобщо не се интересува от смъртта. Светският човек е този, за когото смъртта настъпва накрая. И когато тя дойде, той е в безсъзнание.
Религиозен е този, който умира всеки момент. Смъртта не идва накрая; тя е самият процес на живота. Религиозен е този, който повече се занимава със смъртта, отколкото с живота, защото чувства, че това, което е познал като живот, ще му бъде отнето.
То изчезва; във всеки момент го губиш. Животът е като пясък в пясъчен часовник. Във всеки момент пясъкът изчезва и ти не можеш да направиш нищо. Процесът е естествен. Нищо не може да се направи; това е необратимо.“
- Ошо, от книгата „Медитация – изкуството на екстаза“
