„Въпреки всичко, което като че ли се опитват да ни внушат популярните напоследък книги от типа „Помогни си сам“, нашето емоционално и духовно пътешествие е по необходимост бавен процес – понякога дори агонизиращо бавен.
Така е, защото гледната точка на интелекта, макар и обикновено полезна, не винаги е достатъчна. Негласната обединяваща теза на повечето книги за самопомощ гласи, че просто трябва да идентифицираме онова, което блокира пътя ни, а после интелектът ще ни помогне да го обработим и премахнем. За съжаление обаче израстването на човека никога не се е базирало единствено и само на интелекта. Задачата ни в този живот е да почувстваме и преживеем истината чак с костите си – а за този специален дар трябва да се чака по-дълго…
Никак не е случайно, че централните метафори на две от нашите водещи духовни традиции подчертават продължителната агония на чакането, предшестващо спасението и присветлението. Преди просветлението Буда е принуден да чака под дървото и да си спомни десет хиляди болезнени прераждания, а Исус Христос трябва да изтърпи предателството в Гетсиманската градина, да увисне на кръста, а след това да чака още цели три дена, докато се прероди. Тези два примера са ярки метафори за умението да не се предаваш и да чакаш правилно дори и в страданието, което на пръв поглед изглежда безкрайно – защото усилието си заслужава. Когато ни боли ние се изкушаваме да се поддадем на объркването, изкушаваме се да се предадем и да действаме под импулса на страха или желанието, които автоматично се пораждат у нас. Но както ни помня оцелелият от холокоста психолог Виктор Франкъл: „Онова, което иска да дари светлина, трябва да се научи да понася горенето“.“
Д. Гордън, „Съзнателно сънуване“
Единият от конфликтите между съзнателната ни нагласа и по-дълбоката ни душевна природа, е по отношение на представата за това колко бързо трябва да стават промените в живота ни. Когато имаме идея какво да направим и въпреки нашия план и вложени усилия не се получава, егото ни се чувства измамено, но душата знае – духовният процес на пробуждане има друга логика. Често тя преминава първо през процесите на разграждане и освобождаване от илюзии, фалшиви претенции, гордост, привързаност и др. стратегии на Егото за получаване на удовлетворение, а това е болезнено и нелеко.
Вчера Камен е публикувал коментар, в който е сложил линк към едно клипче от youtube с една будистка монахиня. Тя разказва за диалог, на който е станала свидетел между Далай Лама и един човек, който го пита кой е най-бързият и лесен път към просветлението, а Далай Лама започва да плаче в отговор. Защото такъв няма! Всички искаме нещата да стават бързо и лесно, но, когато става въпрос за душевни процеси, логиката е друга.
Един от основните уроци на тръгналия по пътя на вътрешната трансформация човек е да овладее нетърпението. Ако тази публикация идва сега при вас, проверете дали това не е урокът, който учите в момента.
Камелия
