За този специален дар трябва да се почака по-дълго

„Въпреки всичко, което като че ли се опитват да ни внушат популярните напоследък книги от типа „Помогни си сам“, нашето емоционално и духовно пътешествие е по необходимост бавен процес – понякога дори агонизиращо бавен.

Така е, защото гледната точка на интелекта, макар и обикновено полезна, не винаги е достатъчна. Негласната обединяваща теза на повечето книги за самопомощ гласи, че просто трябва да идентифицираме онова, което блокира пътя ни, а после интелектът ще ни помогне да го обработим и премахнем. За съжаление обаче израстването на човека никога не се е базирало единствено и само на интелекта. Задачата ни в този живот е да почувстваме и преживеем истината чак с костите си – а за този специален дар трябва да се чака по-дълго…

Никак не е случайно, че централните метафори на две от нашите водещи духовни традиции подчертават продължителната агония на чакането, предшестващо спасението и присветлението. Преди просветлението Буда е принуден да чака под дървото и да си спомни десет хиляди болезнени прераждания, а Исус Христос трябва да изтърпи предателството в Гетсиманската градина, да увисне на кръста, а след това да чака още цели три дена, докато се прероди. Тези два примера са ярки метафори за умението да не се предаваш и да чакаш правилно дори и в страданието, което на пръв поглед изглежда безкрайно – защото усилието си заслужава. Когато ни боли, ние се изкушаваме да се поддадем на объркването, изкушаваме се да се предадем и да действаме под импулса на страха или желанието, които автоматично се пораждат у нас. Но както ни помня оцелелият от холокоста психолог Виктор Франкъл: „Онова, което иска да дари светлина, трябва да се научи да понася горенето“.“

Д. Гордън, „Съзнателно сънуване

Един от основните източници на вътрешни конфликти, които идват от погрешна нагласа на съзнанието, са прекалените очаквания към его-ума и его-волята за осъществяване на промените в живота ни. Но егото, т.е. земната ни самоличност, е изключително малка част от целостта на човешката психика. Именно това има предвид Дейвид Гордън, когато описва една от най-основните характеристики на процесите на духовна трансформация – агонията от безсилието и чакането. В своята прекрасна книга той представя тези процеси като преход от „его-стратегиите за получаване на удовлетворение“ към „стратегии, подчинени на душата“ (виж „Десетте урока на осъзнаването„). Урокът за овладяване на нетърпението е един от основните в този преход.

Ако тази публикация идва сега при вас, проверете дали това не е урокът, който учите в момента.