Приятел ми сподели как се е справил със своята постоянна раздразнителност и избухливост по повод на „тези ужасни шофьори по пътищата, които карат като идиоти“. Изведнъж си дал сметка, че ако той е по-добър шофьор от тях и вижда неща, които те не виждат, ако може да кара по начин, по който те не могат, да се ядосва на това, че другите хора не са толкова добри като него, просто е безумно. И спрял да им се ядосва.
Ако се вгледате в живота си, вероятно ще откриете, че това, което най-много ви ядосва, е нещо, в което вие по един или друг начин сте по-добри. Можете да виждате в това „нещо“ нюанси, които другите хора не виждат. Можете да правите неща, които другите хора не могат да правят. По-съвестни сте, по-внимателни и отговорни. В този случай ядосването наистина не е най-умната реакция. Има и други, по-добри.
Понякога просто трябва да приемем, че реалността не винаги може да отговаря на нашите високи критерии и очаквания към нея. Друг път, да видим по какъв начин можем да направим така, че тя да стане по-добра. В дадения случай става дума да насочваме вниманието си само и единствено към нещата, които са в нашата зона на контрол, а не извън нея. Така вместо да пилеем енергията си за неща, които не можем да променим, я насочваме към откриване на начините, по които можем да я подобрим като помогнем да се развие това, което е било източник на гняв за нас.
Но ако хората не искат да се учат и да се развиват? Ако това е собствения ти Шеф, който е от т.нар. „задници“, които не могат да слушат и не искат да слушат? Може ли нещо да се направи? И какво? Краткият отговор е – може. Но е трудно. Защото когато успеем да го направим, вече няма да сме същите. Ще сме израснали. Ще сме излезли от скамейката на учениците и ще сме станали учители. Ще сме станали „Шеф на Шефа си“, без той да знае за това. Защото в дадения случай става дума не за власт, става дума за влияние. Става дума за лидерство. Ако влиянието беше само въпрос на власт, родителите нямаше да имат проблем с децата си, учителите нямаше да имат проблем с учениците, а мениджърите нямаше да имат проблем с подчинените си. Но те имат. При това понякога доста сериозни.
За успешните примери в това отношение, в които човек може да влияе там, където другите се отказват, има много книги. Основно това са книги в областта на мениджмънта, лидерството и успешните комуникации – такива като книгата за Ключовите разговори, или книгата на Стивън Кови „Седемте навика на високоефективните хора“. За тях пише Джон Максуел в книгата си за „360-градусовия мениджър“, който може да оказва влияние от всяка една позиция в организацията, а в книгите на Робин Шарма те са наречени „лидери без титла“. Аз предпочитам да ги наричам автентични лидери, следвайки определението на Бил Джордж. и на тяхната подкрепа съм посветила още една категория от игрите на синхроничност – уроци за лидерство (в другия ми сайт). Защото лидерството се отнася до всеки човек, дори и той да си мисли, че няма нищо общо с това. Повечето хора не свързват себе си с лидерството, но ако ги попитам дали искат да могат да влияят на другите, те неизбежно казват „да“. Не знаят, че лидерството е просто другата дума да можеш да оказваш влияние.
Ако тази публикация идва при вас на принципа на синхроничността, вижте дали не е, защото се чувствате безсилни да промените дадена житейска ситуация. Ако е така, не се отказвайте! Откажете се от ядосването – то е само знак, че не виждате реално ограниченията на другия човек или житейска ситуация и искате неща, което те не могат да ви дадат. Откажете се от начина, по който досега сте искали да промените тази ситуация. Не се отказвайте обаче от опитването и търсенето на нови решения, на други начини за влияние. Като започнете първо от себе си. Трудните деца, непослушните ученици и своенравните ни колеги и партньори също имат нужда от своите родители, учители, колеги и партньори. При това дори в още по-голяма степен! Просто начинът, по който можем да им повлияем, е доста по-сложен, защото промяната, която търсим, започва отвътре-навън.
Така започваме да се учим за учители. Така ставаме майстори. Така съзряваме. А шофирането по житейските Пътища се превръща в пълно с приключения и предизвикателства пътешествие.
Камелия