Когато се говори за спонтанно събуждане на кундалини, често пъти става дума за трансперсонални преживявания, които не са търсени преднамерено и които се отключват от фактори, които нямат нищо общо с духовните практики и медитации. Един от тях е силното влюбване.
Познавам няколко човека, чиито паник-атаки са се отключили след като са се влюбили дълбоко в друг човек. След като публикувах последната статия за седемте категории явления, които съпътстват спонтанното събуждане на кундалини от Бони Грийнуел, вече познавам още един. Нейните преживявания на събудената кундалини са различни от симптомите на паник-атаките и така още по-ясно се вижда, че това е духовен опит, отключен спонтанно и непреднамерено от външно събитие. В дадения случай това събитие е любовта. Любовта наистина е трансформиращата сила на Духа, но обикновено не по начина, по който си представяме, че това се случва.
Това беше причината да й предложа да сподели своя опит в сайта ми и за моя радост тя откликна. По-долу ще намерите споделеното от нея под псевдонима Цвете, както и възможността за писане на коментари, ако у вас се породят въпроси или и вие имате подобен опит.
Използвам възможността да информирам и че предстои публикуване на поредната шеста глава от книгата на Ел Колли, която се казва „Какво се случва?“. В нея ще откриете поразителна синхроничност между темата на статията по-долу и тази глава, по-специално частта „Какво общо тук има сексът?“. Благодарности на преводачката Румяна Тодорова, както и на редакторката Петя Стоянова!
„За да се разстроят навиците, са били създавани неочаквани обстоятелства. Единствената възможност да се изправиш пред новата ситуация, е чрез дълбоко себеизследване с тази тотална искреност, която единствена може да промени качеството на човешкото чувство. Тогава от тялото на свой ред се изисква да събира цялата енергия на своето внимание, да се настройва към някакъв порядък, на който то по предназначение трябва да служи. След това преживяването може да следва своя ход към едно друго ниво.“ Гурджиев
Не знам за какви обстоятелства е говорел Гурджиев, но за мен това изцяло важи за събуждането на Кундалини. А тя се събуди в мен преди четири години. С появата на един мъж-моята Душа-близнак. Запознахме се в нета, имахме общи интереси в духовната област. От година вече се интересувах от „невидимия свят“.
Свързахме се на скайп за по-подробен разговор, бяхме чели доста еднакви книги и попаднахме в едно въодушевление от това, че ще можем да коментираме взаимно прочетеното. Писахме си 2-3 часа и това беше. През целия ден след това мислих за него. Усещах го много близък, радвах се, че съм срещнала сродна душа. На другия ден също си разменихме няколко изречения и всеки си пое по задълженията. Но това, което ми се случи малко след това, надмина всякакви представи за близки отношения.
Докато си седях и си мислех за лични неща, започнах да виждам в аурата си моя и неговия силует. Силуетите се прегръщаха и целуваха във въздуха, като едновременно с това се въртяха в кръг. Знаех интуитивно, че е той, макар че не го бях виждала и нямах представа как изглежда. Ставаше ми все по-леко и все по-топло, започнах да дишам тежко, и това състояние продължи около пет минути, може би. Защото понятието време тук нямаше значение. Най-подходящото определение може би е екстаз.
Започнах да се чудя какво става с мен. Бях семейна вече десет години и като повечето жени ми липсваше романтика и нежност в семейния живот, но да си въобразявам такива неща с един непознат, ми се струваше ненормално. Обикалях около компютъра, не смеех да включа скайпа. На следващия ден му написах някакъв поздрав – той не отговори. Напрежението от това, че не знаех какво се случва, растеше. Трябваше да разбера.
По-късно му писах, че искам да проведем важен разговор. Този път се включи и ми писа, че чака. Не се притеснявах да говоря за това, аз съм открит човек, а и предполагах, че ще го приеме, тъй като той също беше от „странните“ хора. Не само че го прие нормално, а ми призна, че също го е усетил и го определи като сливане на души.
Започнахме да обменяме информация кой какво знае по въпроса, и стигнахме до категоричното решение – ние бяхме Души-близнаци. Интуитивно се познахме, а състоянието, в което попаднахме и двамата, го потвърждаваше. Още не знаехме обаче, че Енергията Кундалини е решила да се събуди и у двамата след като се свързахме.
Първоначалната топлина започна да преминава в горещина, гореше цялото ми тяло.Треперех цялата, а най-интересното е, че никой от обкръжението ми не го виждаше. Чакрите ми започнаха да пулсират с огромна сила, сексуалното желание в мен надигаше мощ. Виждах се в съзнанието си като хищник, готов да разкъса всичко по пътя си, но решен да задоволи животинските си страсти. А те бяха насочени само към него – Единственият. Бяхме като два магнита, които се привличат неудържимо. В средата на гърдите ми се отваряше един портал от топлина, толкова мек и успокояващ… Желанието и копнежът за близост един с друг бяха толкова големи, че и двамата, уплашени да не полудеем, прекъснахме всякакъв контакт.
Може би за пръв път в живота си изпитах такъв страх. Мозъкът ми ставаше на пихтия, не можех да мисля, губех здравия си разум. В един момент имах усещане за безвремие и покой, а в следващия се парализирах от паника и безпокойство. Имах натрапчиви мисли, които ме караха да върша неща, които в нормално психическо състояние не бих направила. Мислех за убийство, за самоубийство. После се упреквах за това, че съм способна да мисля за нещо такова. Понякога се махаха бързо, друг път оставаха за по-дълго.
Не можех да спя, не можех да ям, нямах желание да се изкъпя и да си измия зъбите – елементарни неща от ежедневието. Бях тук и не бях тук. Душата ми си беше отишла от тялото ми. Бях като призрак. Чувствах се като в затвор, от който не можех да изляза, а най-тежко ми беше, че шест годишното ми дете усещаше по някакъв начин състоянието ми. В съня си бълнуваше: „Мамо, обичам те! Мамо, обичам те!“. И аз се будех и му отговарях: “ Тук съм, мамо, и аз те обичам!“. Виждах го в аурата си – гледаше ме и ми казваше: „Не ме забравяй! Не ме изоставяй! „
Винаги съм била много привързана към детето си. То е смисълът на моят живот, а сега Душата ми излезе от мен, не го усещах като моето дете, а като чуждо, като дете, което не познавам и не знам какво прави при мен. Реално не беше казано нищо нито от мен, нито от него, но Душите ни знаеха. Трябваше да минат няколко седмици, за да започна да се завръщам към себе си. Никоя нормална логика не може да обясни това.
Оказа се, че да прекъснем връзката със сродната си душа, защото така ни е удобно, не върви пред Вселената. След няколко дни го потърсих и тук за пръв път се блъснах в стена. Каза ми, че между нас не може да има нищо освен приятелство и да го приема, защото така е най-добре за двамата. Така беше. Живеехме в двата противоположни края на страната, бяхме обвързани със семейства, които и двамата не искахме да разбиваме. Бяхме си устроили животи без любов, но подредени според калъпа на обществото. Освен това гледахме на живота с много различни очила. Той искаше едно, аз друго. Връзката ни един с друг щеше да ни погуби, нямахме почти нищо общо.
Ако някой някога ми беше казал, че ще се моля за вниманието и любовта на някого, щях да се смея дълго време. Но се случи. Той беше за мен наркотикът, от който се нуждаех, въздухът, който ми беше нужен, за да живея. Не излизаше от съзнанието ми, дълго време го търсих, исках да знам как е и всеки път се удрях в стена. Беше се затворил в своята си черупка.
Отхвърлянето на любовта ми ме доведе до дълбока депресия. Плачех всеки път, когато можех да си го позволя. Толкова сълзи не съм проливала може би за целия ми живот. Тогава разбрах, че човек може да умре от любов. Аз, която не вярвах в любовта и съдех необмислените постъпки на влюбените хора, сега умирах от любов. Чакрите ми като че ли се бяха успокоили, горещината беше намаляла, но треперенето си остана. Не през цялото време, но на моменти си мислех, че може да съм се разболяла от Паркинсон.
Приятелката, която ме въвеждаше в Пътя, беше до мен. Ако не беше подкрепата й и възможността да общувам с нея, не знам как щях да преживея това.
„Когато една врата се затваря, друга се отваря. Но ние често гледаме толкова дълго и с такова съжаление затворената врата, че не успяваме да видим тази, която се отваря за нас“. Александър Бел
Неизживяната ми любов се трансформира в нещо друго. Започнах да чета, да търся отговори на това, което ми се случи. Чудех се луда ли съм, наказана ли съм, прокълната или благословена. После разбрах, че е всичко това едновременно. След години търсене.
Страданието, което изживявах с течение на месеците и годините, се превърна в обичане и приемане на всичко и всички. Не успях да приема целия свят, но вече не съдя никого. Намирах по нещо добро във всеки човек и заради това добро имах причина да го обичам или да го приема такъв, какъвто е. Преди това страдание очаквах другите да постъпват така, както аз бих постъпила в дадена ситуация, след него приех, че постъпват така, както могат и както им позволява собственото им ниво на развитие. Осъзнах собственото си несъвършенство.
В рамките на следващите 2 години Кундалини се събуждаше с пълната си сила в мен още два пъти и още няколко в по-слаб вариант. Този път обектът беше друг. Един мъж, с когото работехме заедно. При него също имаше реакция, усещах го, странеше от мен, а, ако се случваше да се приближим един към друг, бягаше. Разбирах го – може би му се случваше за пръв път.
Но дали се случва за първи, втори, трети, това не е от голямо значение. Сексуалното желание разкъсва, мозъкът не функционира нормално, човек губи представа за правилно и неправилно. Интересното е, че обстоятелствата не позволяват сексуални контакти. Не се позволи първия път, не се позволи и следващите два пъти с другия мъж, а мъжът ми месец преди първото ми събуждане на Кундалини загуби потентността си. Сексът за мен стана мираж.
Какво облекчение беше за мен да срещна по „неведоми пътища Божии“ един приятел – мъж на 32 години, който ми разказа за неговите преживявания. На четиринадесет годишна възраст видял едно момиче в училище и се влюбил. Тя също се влюбила, но единственото, което предприели, било да се гледат по коридорите на училището, в което учат. Събудила се Кундалини в него, треперел целият, горял. Пращял от енергия, която не знаел как да използва. Знаел само, че е бил влюбен. От невъзможността да сподели любовта си, от копнежа по нея, изпаднал в същата депресия, в която изпаднах и аз. Умирал, а никой не можел да му помогне. Една психоложка все пак успяла да го върне към живота. След седем години.
Осемнадесет години след тази среща той все още я сънува и тя не излиза от съзнанието му. Казвал ми е: „Винаги съм мислил за жените по този начин – Тя и останалите. Винаги Тя е била на първо място.“ Разказа ми случай, когато е бил болен, имал е висока температура. Срещнал я, тя му се усмихнала и той оздравял.
При него все още продължава действието на Кундалини, както и при мен. Изразява се в мощно сексуално привличане към определен обект, както и при мен, но и при двамата тези състояние отминават за няколко дни, а след това сякаш никога не са се случвали. Тъй като и двамата не сме от типа хора, за които креватната гимнастика е нещо нормално поради възпитанието ни в строгия морал, може би това е главното, което ни е опазвало от „разхищаване на енергията“.
Може би за нашите случаи с моя приятел, най-подходящо е обяснението на Учителя Беинса Дуно:
„Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш сродна душа, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция.“
Облекчението, което изпитах, когато го срещнах, беше, че не съм сама на този свят с подобен товар. Пиша тази статия за други, които носят такъв, за да знаят, че не са сами.
автор на статията: Цвете
PS. По-долу са част от моите коментари след тази статия, които впоследствие бяха затворени.
Както се казва, който търси – намира. Случайно попаднах на един отговор за връзката между пробуждането на кундалини и сексуалността, даден от Ganga-Puri Kaliuttamananda-Giri (накратко наричана Guru Swami G). Това е жена – духовен учител, с много приятно излъчване и чувство за хумор, която е постигнала себереализацията, следвайки различни духовни пътеки. Една от тях е Кундалини (т.е. на получаването на шактипат), а друга е на Тантра.
Запитана за това какво да се прави, когато кундалини се прояви на нивото на сексуалната чакра, тя отговаря – нищо не се прави. Вниманието се насочва към по-горните чакри, където е и сърдечната чакра на любовта. След което добавя, че в нашия свят има толкова много потисната енергия и табута на това ниво, че е съвсем нормално пробуждащата се кундалини първоначално да се прояви именно като мощен сексуален импулс. Ще бъде обаче огромна грешка да му се обръща внимание, защото целта на йога – себереализацията, е свързана с освобождаване от обуславянията на ума и еволюция на съзнанието и, в този смисъл, фокусът върху сексуалното удовлетворяване само засилва фиксацията върху тялото, вместо да се освобождава от нея.
Накратко, мястото на пробудената духовна енергия не трябва да се бърка с крайната цел на нейното пробуждане. Това е в синхрон с написаното от Скот Килоби за пробуждането на тялото: “Отпусках се, вглеждах се и се оставях да чувствам в тази област. Виждах картини, понякога идваха думи, и си отиваха, всички от които сякаш бяха свързани с тази област”.
Има и още едно важно знание от Guru Swami G за справяне със събудената кундалини в долните чакри. Отнася се до тантра като философия, напълно неразбрана от съвременния човек, защото е извадено от контекста. А контекстът е постигане на себереализация, когато всичко, свързано със света, се използва като средство за пътуване към Божественото. Или, както тя казва – „тантра не е се отнася до секса, тантра е отвъд секса!“
Тя разказва за кастата на брамините, които практикуват тантра с партньор, който не е нито жена им, нито любовницата, а Недосегаемата. Това е жена, която не могат да докоснат. А целта на тази практика е да работят с обуславянията на ума, за да преминат отвъд тях. В сексуалното желание има много обуславяния – много самскари, които идват от несъзнаваното, за да бъдат разтворени чрез светлината на съзнанието.
В споделеното в историята на Цвете, а и след това на Калатея, има един повтарящ се мотив – обектът на желанието е Недосегаем. Самият Живот тласка човек да тръгне по пътеката на себереализацията, предоставяйки му условията на висшата жреческа каста в Индия – общуване с недосегаемия Любим. Когато обектът на чувствата и желанията ни е Недостъпен, това отваря пространство за алхимиране на сексуалната енергия в енергията на любовта.
Всичко по-горе е мое “резюме” на казаното от Guru Swami G в този клип от youtube.
Камелия Хаджийска
