За ревността

И за болестта на „пиедесталистите“

„Моят партньор е много ревнив и сякаш ме прави по-важна, отколкото съм аз.“

Това е въпрос, отправен към Ошо. Ето как отговаря той:

“Не ревнив, той си мисли, че е малоценен. Ти използваш погрешна дума. Той си мисли, че ти си богиня, а той е нищожество. Така ли е? (тя клати утвърдително с глава). Тогава това не е ревност!

Това също е начин да се манипулират хората – като ги направиш много важни. Това е вид стратегия, едно много паразитно заобикаляне. Когато поставиш някого много нависоко, ти имаш властта върху този човек, защото в твоя власт е както да го задържиш на трона, така и да го смъкнеш от него. Ако някой – например, твоят партньор, те сложи много нависоко на пиедестал, ти си мислиш, че той те прави много силна. Но той също става силен, защото само той може да те държи на тоя пиедестал, никой друг. И той знае това – че ти зависиш от него, в противен случай ти няма да си на пиедестала; ти ще бъдеш обикновена жена. Той те е направил богиня! Така че това е една много фина стратегия той да има контрол върху теб.

Като е зависим от теб, той те прави зависима от него…

Но жената има нужда да бъде равна – нито по-ниско, нито по-високо – и този мъж не е готов за това, защото да направиш другия равен означава, че няма да може да го контролираш повече. Не може да контролираш равния на теб. По-ниско или по-високо – и двете могат да бъдат контролирани, но равният човек е свободен; равният човек е равен.

“Така че слез от пиедестала. Просто му кажи, че ти си човешко същество, а не богиня. Какво правиш сега? – ти вероятно се преструваш, че си богиня, и по този начин му съдействаш. Не му  съдействай! Просто му кажи „Аз съм обикновена жена и ти си обикновен мъж. Аз не искам да бъда почитана като богиня. Аз имам всички видове желания като всяка друга жена. Аз съм просто обикновена.“ Слез сама от пиедестала вместо той да те изхвърли оттам; просто слез. Ще се почувстваш добре и той също се усети, че му пада товар от плещите…

Ти би искала да бъдеш живо човешко същество. Така че ти се опитваш да направиш две противоположни неща. Ако искаш да си пълнокръвна жена, истинска жена, слез от пиедестала. Всички пиедестали са някаква форма на болест, която аз наричам „пиедесталисти“.

…Бъди естествена и истинска и каквото и да стане, трябва да бъде прието. Ако те напусне, това си е негова работа. Ако остане с теб, ще бъдеш по-свободна; той също ще бъде по-свободен… Кажи му: „Аз съм просто обикновена жена. Аз не искам никакво друго отношение.“ Това е най-голямото уважение, което можем да покажем един на друг като човешки същества! Това ще помогне.“

Към целия текст – Osho, Don’t Just Do Something, Sit There, Talk #1

Ревността според мен е много неща и по-горното е само един аспект. Той обаче е много важен, защото разкрива и другата страна на монетата, а именно, че ако партньорът ни е ревнив, това не е само негова отговорност. Това е и наша отговорност. Тя е такава, не защото съзнателно правим нещо, за да го караме да ревнува, а защото подсъзнателно сме привлекли към себе си именно ревнив човек – такъв, който да може отговаря на нуждата ни  да получаваме отвън потвърждения за това колко сме специални. Също така и защото подсъзнателно му съдействаме – най-малкото като продължаваме да стоим във връзка, в която към нас се отнасят по подобен начин.

Опитът ми сочи, че хората продължават да стоят в подобни връзки толкова дълго, колкото продължава нуждата им да получават потвърждения за своята специалност от външния свят. Рецептата за лечение на ревнивите партньори, която Ошо тук дава, е проста – да поискаме да влезем във връзка с друго човешко същество като равни, основавайки своето равенство на това, че сме като всичи други човешки същества – т.е. да приемем своята обикновеност, да сме в хармония с този базисен факт за собствената си природа. След това става лесно. Дори и да не отправим подобно послание към нашия партньор, нещата ще се наредят от само себе си .

Камелия Хаджийска