Творчество и депресия – юнгианската перспектива

Основното за принципа на синхроничността е, че по едно и също време се случват неща вътре и вън от нас, които имат връзка помежду си. Синхроничността е израз на съвпадение във времето на съдържания с еднаква смислова стойност, но с различна проява – психична и материална. Както казват юнгианските аналитици, няма ясна граница между материята и духа:

Всъщност съзнанието прави конфликта между вътрешно и външно, като проецира едното като материално реално и другото като психологически реално, защото ние наистина не знаем разликата между материална реалност и психика. Погледнато обективно, ние се срещаме с нещо неизвестно, което понякога се появява като материя, понякога като психика, а как са свързани, все още не знаем. И алхимиците не са знаели. Това е тайната на живота, която се проявява едновременно психологически и материално. Ако я опишем отвън с един екстравертен статистически подход, се проявява като материя, а ако походим към нея отвътре, се проявява това, което наричаме несъзнавано. „

Мари Луиз фон Франц, „Алхимията – символика и психология“, с. 161

Започвам тази публикация с понятието за синхроничността, защото виждам връзка между техническите проблеми със сайта ми напоследък – външното, и липсата на публикации от моя страна – вътрешното. Дължа подобно споделяне на тези читатели на сайта, които ми казват, че се разпознават в споделеното от мен и чакат с нетърпение следващите статии. Но статии нямаше вече цял месец. Вместо това имаше проблеми с техническата поддръжка на сайта. Първо с формата за регистрация за получаване на последните публикации в сайта ми, а след това и с разбъркване на най-вътрешната част от сайта – кодовете, в резултат на хакерски опити. В продължение на седмици компютърният специалист, който поддържа сайта, се опитваше да се справи с проблема и това беше причината за няколко дни достъпът  да бъде забранен изцяло.

И, докато проблемът във външен план наближава окончателното си решение, все още не е ясно как ще бъде решен проблемът с липсата на публикации от моя страна. Защото по същото време докато течаха техническите проблеми, аз имах проблем и с писането. Имах чувството, че главата ме също е „хакната“ от сили, които са извън моя контрол, и всеки път, когато сядах да пиша, се чувствах блокирана и крайно непродуктивна. А това е много мъчително преживяване – искаш да направиш нещо и не можеш, усещаш семето, което иска да излезе на бял свят чрез теб, но не може да пробие твърдата почва. В добавка, не разбираш защо това ти се случва.

Една вечер, измъчена от безплодните усилия да дам живот на статия, която отдавна зрееше в мен (а в сайта има десетки такива – чернови, които приличат на разхвърляни строителни площадки),  попаднах на откъс от книгата „Котката“ на Мари Луиз фон Франц , който почти ме разплака. В него се обясняваше смисъла на често повтарящия се мотив във вълшебните приказки, който е свързан с безплодието в кралското семейство и магическото зачеване на дете.

„Преди да се роди герой, често има период на безплодие или трудно забременяване. Така започват стотици вълшебни приказки… изречението в приказката, че царицата не може да има деца, винаги довежда до специалното дете герой. Какво означава това психологически? Защо има такова дълго безплодие преди да се роди детето-герой?“ с. 32

Отговорът на Мари Луиз фон Франц ми донесе утеха. Сега го споделям и тук, знаейки че ще донесе същото на хората като мен – които искат да проявят творческата енергия в живота си, но не получават съдействието на несъзнаваното.

А творчеството може да се отнася до всички аспекти в живота ни, които са важни за нас – дом, работа, семейство. Тук е и вътрешната психологическа работа за себепознание и себесътворяване чрез изборите, които правим в живота си. Именно затова е важно да се знае, че безплодността (тези различни форми на застой и чувството, че нищо не се случва, че човек не може да направи нищо по въпроса) има своето много специално място в процеса.

„Най-общо в началото е този период на депресия, на празнота, на застой, и колкото по-дълго трае, можете да пресметнете, толкова по-огромно количество енергия се натрупва в несъзнаваното. За да се случи нещо важно, е необходим период, когато в съзнанието не става нищо.

Забелязала съм това, когато пиша статия. Ако си помисля: „Това е интересно“ и я напиша, се получава повърхностен брътвеж. Но когато първо изпадна в депресия и дълго време не мога да направя нищо, колкото по-дълго трае, по-сигурно е, че ще се появи нещо по-добро. Затова не вярвам на това, което пиша, ако не съм изпаднала в депресия преди това. Знам, че това е нещо евтино, което не идва отвътре, така да се каже; за да е нещо добро, първо трябва да изпаднете в продължително униние. То може да приеме форма на депресия, или просто на живот, в който нищо не се случва. Животът си върви, човекът си яде закуската, върши си работата, няма интересни сънища и е пълна скука. Празнота. Нищо няма.“

Мари Луиз фон Франц, „Котката – приказка за избавлението на женското начало“, с. 32

Изглежда, че това е цената, която плащаме, за да се свържем с нещата, идващи от по-дълбокото – чувството на застой, празнота и безсилие да направим това, което искаме. Това е черната валута, с която купуваме спускането на жизнената ни енергия към по-дълбоките пластове на несъзнаваното. Тя е зимата в живота ни и условието за последващото обновление. Тя отваря дупка на празнота в живота ни, в която започва невидимо за очите ни да се стича живата вода, която по-късно ще избликне в нови форми.

Защото истинското творчество не идва от ума ни, а от източник, който е отвъд него и затова не подлежи на контрола на съзнателната ни нагласа. И, колкото и да не ни се иска – този източник е същият, ама съвсем същият, който ни праща и депресиите.

„Виждате ли, несъзнаваното не може да произведе нищо под команда. В него протича един дълъг процес, то като че ли събира и балансира силите си. Ако си представим психиката като саморегулираща се система, изглежда, че всички енергии трябва да бъдат на точното място, за да се появи нещо ново.“ С. 33

В моя творчески блокаж аз нямах властта да напиша това, което искам, въпреки че имах ясна идея и много добре знаех как се пишат изречения. И, макар че все още не знам какво ще последва в областта на писането, знам, че нещо вътре в мен самата – в моето себесътворяване, вече се е случило. Една част от мен самата вече не е същата и, ако несъзнаваното реши да си даде благословията, ще мога да я споделя и в статии. Това, обаче, е Божа работа. Вече знам това и с костите си. Така че – ако няма публикации в сайта, най-вероятно е, защото копая кладенчето с „живата вода„. Ако тя бликне за мен, ще стигне и до вас.

Засега остава само това споделяне – че зад безплодността в живота ни стои скритото зреене на плода в най-дълбоките недра на психиката ни. И, както казва Мари Луиз:колкото по-дълго трае, можете да пресметнете, толкова по-огромно количество енергия се натрупва в несъзнаваното. За да се случи нещо важно, е необходим период, когато в съзнанието не става нищо“.

Най-голямото зреене е в периода на тъмната нощ на душата ни , а тя по правило е дълга – много, много дълга. Така че – ако минавате през нея, бъдете търпеливи със себе си. Преди да се роди нещо ново, първо се преминава през разрушението.

Камелия