Основното за принципа на синхроничността е, че по едно и също време се случват неща вътре в нас и вън от нас, които имат връзка помежду си. Синхроничността е израз на съвпадение във времето на съдържания с еднаква смислова стойност, но с различна проява – психична и материална. Както казват юнгианските аналитици, няма ясна граница между материята и духа:
„Всъщност съзнанието прави конфликта между вътрешно и външно, като проецира едното като материално реално и другото като психологически реално, защото ние наистина не знаем разликата между материална реалност и психика. Погледнато обективно, ние се срещаме с нещо неизвестно, което понякога се появява като материя, понякога като психика, а как са свързани, все още не знаем. И алхимиците не са знаели. Това е тайната на живота, която се проявява едновременно психологически и материално. Ако я опишем отвън с един екстравертен статистически подход, се проявява като материя, а ако походим към нея отвътре, се проявява това, което наричаме несъзнавано. „
Мари Луиз фон Франц, „Алхимията – символика и психология“, с. 161
Започвам тази публикация с понятието за синхроничността, защото виждам отчетлива връзка между техническите проблеми със сайта ми напоследък – външното, и липсата на публикации от моя страна – вътрешното. Дължа подобно споделяне на тези читатели на сайта, които ми казват, че се разпознават в споделеното от мен и чакат с нетърпение следващите статии. Но статии нямаше – вече цял месец. Вместо това имаше проблеми с техническата поддръжка на сайта. Първо с формата за регистрация за получаване на последните публикации в сайта ми, а след това и с разбъркване на най-вътрешната част от сайта – кодовете, в резултат на хакерски опити. В продължение на седмици компютърният специалист, който поддържа сайта, се опитваше да се справи с проблема и това беше причината за няколко дена достъпът да бъде забранен изцяло.
И, докато проблемът във външен план наближава окончателното си решение, все още не е ясно как ще бъде решен проблемът с липсата на публикации от моя страна. Защото по същото време докато докато течаха техническите проблеми, аз имах проблем и с писането на статии. Имах чувството, че главата ме също е „хакната“ от сили, които са извън моя контрол, и всеки път, когато сядах да пиша, се чувствах блокирана и крайно непродуктивна. А това е мъчително преживяване – искаш да направиш нещо и не можеш, усещаш семето, което иска да излезе на бял свят чрез теб, но не може да пробие твърдата почва.
Към творческото безсилие се добавяше и липсата на разбиране защо това ми се случва. Една вечер, доста измъчена от безплодните усилия да дам живот на статия, която отдавна зрееше в мен (а в сайта има десетки такива – чернови, които приличат на разхвърляни строителни площадки), попаднах на откъс от книгата на Мари Луиз фон Франц „Котката“, който почти ме разплака. В него се обясняваше смисъла на често повтарящия се мотив във вълшебните приказки, който е свързан с безплодието в кралското семейство и магическото зачеване на дете.
„Преди да се роди герой, често има период на безплодие или трудно забременяване. Така започват стотици вълшебни приказки… изречението в приказката, че царицата не може да има деца, винаги довежда до специалното дете герой. Какво означава това психологически? Защо има такова дълго безплодие преди да се роди детето-герой?“ с. 32
Отговорът на Мари Луиз фон Франц ми донесе утеха. Сега го споделям и тук, знаейки че ще донесе същото за хората в подобно на моето положение – които искат да се свържат с творческата енергия в живота си, но не получават съдействието на несъзнаваното. Творчеството, в дадения случай, се отнася до всички аспекти в живота ни – дом, работа, семейство – и най-вече създаването на самия себе си, а творческият поглед към липсата на творческа енергия е, че безплодността – тези различни форми на застой и чувството, че нищо не се случва, че човек не може да направи нищо по въпроса – има своето специално място в процеса.
„Най-общо в началото е този период на депресия, на празнота, на застой, и колкото по-дълго трае, можете да пресметнете, толкова по-огромно количество енергия се натрупва в несъзнаваното. За да се случи нещо важно, е необходим период, когато в съзнанието не става нищо. Забелязала съм това, когато пиша статия. Ако си помисля: „Това е интересно“ и я напиша, се получава повърхностен брътвеж. Но когато първо изпадна в депресия и дълго време не мога да направя нищо, колкото по-дълго трае, по-сигурно е, че ще се появи нещо по-добро. Затова не вярвам на това, което пиша, ако не съм изпаднала в депресия преди това. Знам, че това е нещо евтино, което не идва отвътре, така да се каже; за да е нещо добро, първо трябва да изпаднете в продължително униние. То може да приеме форма на депресия, или просто на живот, в който нищо не се случва. Животът си върви, човекът си яде закуската, върши си работата, няма интересни сънища и е пълна скука. Празнота. Нищо няма.“
Мари Луиз фон Франц, „Котката – приказка за избавлението на женското начало“, с. 32
Изглежда че цената, която плащаме, за да се свържем с нещата, идващи от по-дълбокото, се нарича депресия – чувството за застой, празнота и безсилието да направим това, което искаме. Тя е черната валута, която разменяме срещу спускане на жизнената ни енергия към по-дълбоките пластове на несъзнаваното. Тя е зимата в живота ни и условието за последващото обновление. Тя отваря дупката на празнота в живота ни, в която – невидимо за очите ни – започва да се стича живата вода, която по-късно ще избликне в нови форми на творчество. Защото това е същността на творчеството – от най-малкото и всекидневното до по-голямото – че то идва от източник, който е отвъд ума ни и, съответно, не подлежи на контрола на съзнателната ни нагласа. И, колкото и да не ни се иска – този източник е същият, ама съвсем същият, който ни праща и депресиите.
„Виждате ли, несъзнаваното не може да произведе нищо под команда. В него протича един дълъг процес, то като че ли събира и балансира силите си. Ако си представим психиката като саморегулираща се система, изглежда, че всички енергии трябва да бъдат на точното място, за да се появи нещо ново.“ С. 33
В моя блокаж аз нямах властта да напиша това, което искам, въпреки че имах много идеи и много добре знаех как се пишат изречения. И, макар че все още не знам какво ще последва в областта на писането, знам, че нещо вътре в мен самата – в моето себесътворяване, вече се е случило. Една част от мен самата вече не е същата и, ако несъзнаваното реши да си даде благословията, ще мога да я споделя и в статии. Това, обаче, е Божа работа. Вече знам това и с костите си. Така че – ако няма публикации в сайта най-вероятно е, защото копая кладенчето с „живата вода“. Ако тя бликне за мен, ще стигне и до вас.
Тази публикация е от „игрите на синхроничност“. Ако сега идва при вас, вероятно е, за да ви каже, че зад безплодността в живота ни стои скритото зреене на плода в най-дълбоките недра на психиката ни. И, както казва Мари Луиз: „колкото по-дълго трае, можете да пресметнете, толкова по-огромно количество енергия се натрупва в несъзнаваното. За да се случи нещо важно, е необходим период, когато в съзнанието не става нищо“. Най-голямото зреене е в тъмната нощ на душата ни – и тя понякога е твърде дълга… доста повече от написването на една статия. Така че – бъдете търпеливи!
Камелия
