Както обикновено за мен напоследък, когато прочета нещо в economy.bg, го свързвам с нещата, които вече зная в областта на организационната психология. Така се случи и със статията „Как да разпознаете творчески талант?“ С цел да ориентират специалистите по „човешки ресурси“ в откриването на творчески таланти в статията се изброяваха седем различни психологически характеристики, отличаващи творческите хора от нетворческите. След като я прочетох си казах: „ами да, нищо ново под слънцето, но е добре, че за това нещо се говори, за да го знаят повече хора„.
Имах пред вид същото, за което бях писала в статията за Черните овце, а именно че творческите хора са тези, на които компаниите най-много разчитат за иновациите, но същевременно избягват да ги назначават, защото обикновено им създават доста междуличностни проблеми. Проблемите, които идват от това, че тези нестандартни хора не винаги са най-добрите екипни играчи, нито са и най-послушните подчинени. Те имат редица странности, част от които ще видите в списъка по-долу, и които обикновено вървят в комплект с дарбата и нестандартността. Малцина обаче са шефовете, които ще поискат да назначат служител, който постоянно ги кара да усещат неудобното камъче в обувката им на властта, както и да поемат отговорността по тяхното вписване в екипа, за да не загубят от творческия им заряд за сметка на адаптивността и хармонията в екипа.
Истинската причина да поискам да споделя тези седем характеристики според цитираното изследване на BI Norwegian School Business е коментарът на един мъж под статията: „Ау-у, аз явно съм креативен човек! Отговарям на всичките признаци! Досега си мислех, че съм просто един труден за управление и крив човек, но то било признак за креативност!“
Този коментар е причината. Познавам много хора, които отговарят на този психологически портрет за творческата личност, но си мислят, че са криви, чепати и трудни за управление. Или, поради по-голямата си емоционална чувствителност и трудност в общуването, се чувстват непълноценни. Те не знаят, че тези странности всъщност са неизбежната сянка-спътник на творческите личности.
И така, нека все пак да споделя отличителните черти на творческата личност:
1. Асоциативна ориентация. С богато въображение, шеговити, пълни с идеи, смесват реалност с измислица.
2. Автентичност. Съпротивляват се на правилата и законите. Имат бунтарски манталитет и нуждата да правят неща, които никой друг не прави.
3. Мотивация. Винаги вършат нещо, целево и иновативно ориентирани са. Изключително издръжливи и силни при решаване на трудни проблеми.
4. Амбиция. Имат нужда да влияят на другите, търсят внимание и признание.
5. Гъвкавост. Способни са да погледнат от различен ъгъл на нещата и да вземат най-оптималното решение.
6. Емоционална нестабилност. Често изпитват негативни емоции, бързо сменят настроението си и имат ниско самочувствие.
7. Трудно общуват. Не са особено мили и любезни, твърдоглави са и винаги намират грешки и слабости в идеите на други хора.
Искам да направя едно уточнение – може да имате всички тези характеристики и да не сте креативен човек. Същността на творчеството все пак е наличието на талант. Също така, дори да имате заедно с тези странности и таланта, има и още едно нещо – проявата на тези черти може да се случи по позитивен или по негативен начин.
Да вземем богатото въображение, например. Можете да го използвате, за да бягате в своя измислен свят, криейки се от истинските предизвикателства в живота, но можете да направите точно обратното – да положите усилията да въплътите своите странни идеи в материални форми, което е истинското предизвикателство. Или да вземем общуването – може да използвате утвърждаването на своята автентичност, за да се налагате грубо на другите и да не ги зачитате, но можете да я изразите по начин, в който уважението към чуждата гледна точка присъства.
Четенето на подобни списъци, но без да отчитане на сложността на контекста и неизбежните нюанси на практическото им проявление, поражда риск – рискът хората, които се разпознават в написаното в тях, да го използват като оправдание за нежеланието си за промяна или на отказа си да погледнат в очите реалност, от която ще ги заболи. Затова в случая е важно да се знае, че дори тези черти да са част от портрета на творческата личност, истинското предизвикателство е да ги използваме в услуга на Цялото, а не на тясно егоистичните си цели. Това не само е ключът за превключване на употребата им от негативни в позитивни форми на изразяване. Това е и източникът на силата да се справим със своите странности, със своята неприспособимост и различие от средностатистическите норми, които са неизбежната цена, която плащаме за правото на творческа изява и автентичност.
Камелия
