Вече съм писала по тази тема, но сега отново ми се прииска да го припомня. Много хора имат имат тенденцията да се изтощават и объркват, когато се свържат с чуждото нещастие и желанието си да помагат на другите. Това се случва, защото „слагат каруцата пред коня“ и, вместо да се запитат доколко проблемът на другите е решен вътре в тях самите, започват да се чувстват виновни за чуждото нещастие и затова длъжни да направят нещо.
Така наречените „служители на светлината“ в още по-голяма степен са склонни да проявяват тази нагласа, но обикновено не са осъзнати за нея. Това, което регистрират, е само обезсилващото чувство за вина и тежест.
В подобни случаи решението е да се запитат дали това, което ги разстройва у другите, е решено вътре в тях самите. Ако не е, да се заемат с неговото решение, насочвайки вниманието навътре към себе си. Едва след това ще могат да помагат на другите по начин, който не поражда изтощение или объркване. Тогава самото им присъствие ще бъде предостатъчно – да има наоколо човек, който въплъщава принципа на решението в себе си, е истинска благословия. Друг път ще се налага да предприемат конкретни действия, но тези действия ще са правилните, тъй като ще се основават на уважението към чуждата съдба и ще са свободни от проекциите на собствените нерешени проблеми.
Накратко, битките на воините на светлината са вътрешни. Особено добре го казва това Памела Крибе:
„На най-дълбоко ниво душите ви искат да поемат отговорността за тъмнината, която са разпространили. Но да поемеш отговорността за своята тъмна страна е по принцип индивидуална работа. Това няма нищо общо с помагането или излекуването на другите. Тя се отнася единствено до вас. Разбира се, в този процес вие ще помагате на другите, но това е вторичен ефект.
Знаете ли, важно е да разберете правилния ред на нещата тук, защото ви е присъща тенденцията да бъдете твърде прилежни в помощта към другите.
Ентусиазмът ви да помагате на другите често ви вкарва в капан, защото вашата енергия се преплита с енергията на другите и много често след това се чувствате изтощени и разочаровани.
Молим ви, запомнете – да давате повече, отколкото получавате, не е проява на благородство или добродушие – това е просто грешка.
Грешката се състои в това, че се смятате донякъде отговорни за ситуацията или състоянието на ума на някой друг. Това не е така. Всеки сам отговаря за своето щастие или нещастие. И това, безспорно, е благословение, защото осигурява на всеки силата да създава и следователно, да променя своята собствена реалност.“
