Вече съм писала по тази тема, но сега отново ми се прииска да го припомня. Много хора имат имат тенденцията да се изтощават и объркват, когато се свържат с чуждото нещастие и желанието си да помагат на другите. Това се случва, защото „слагат каруцата пред коня“ и вместо да се запитат доколко проблемът, който тревожи другите, е решен вътре в тях самите, започват да се чувстват виновни за чуждото нещастие и длъжни да направят нещо. А така наречените „служители на светлината“ дори в още по-голяма степен са склонни да проявяват тази нагласа, но обикновено не са осъзнати достатъчно за нея. Това, което осъзнават, е само обезсилващото чувство за вина и тежест.
В подобни случаи решението е да си запитат дали това, което ги разстройва у другите, е решено вътре в тях, и, ако не е – да се заемат с неговото решение, насочвайки вниманието към самите себе си. Едва след това ще могат да помагат на другите по начин, който не поражда изтощение или объркване у тях. Тогава самото им присъствие ще бъде предостатъчно – да има наоколо човек, който въплъщава принципа на решението в себе си, е истинска благословия. Друг път ще се налага да предприемат конкретни действия, но тези действия ще са правилните, тъй като ще се основават на уважението към чуждата съдба и ще са свободни от проекциите на собствените нерешени проблеми.
Накратко, битките на воините на светлината са вътрешни. И най-добре го казва това Памела Крибе:
„На най-дълбоко ниво душите ви искат да поемат отговорността за тъмнината, която са разпространили. Но да поемеш отговорността за своята тъмна страна е по принцип индивидуална работа. Това няма нищо общо с помагането или излекуването на другите. Тя се отнася единствено до вас. Разбира се, в този процес вие ще помагате на другите, но това е вторичен ефект.
Знаете ли, важно е да разберете правилния ред на нещата тук, защото ви е присъща тенденцията да бъдете твърде прилежни в помощта към другите. Ентусиазмът ви да помагате на другите често ви вкарва в капан, защото вашата енергия се преплита с енергията на другите и много често след това се чувствате изтощени и разочаровани. Молим ви, запомнете – да давате повече, отколкото получавате, не е проява на благородство или добродушие – това е просто грешка. Грешката се състои в това, че се смятате донякъде отговорни за ситуацията или състоянието на ума на някой друг. Това не е така. Всеки сам отговаря за своето щастие или нещастие. И това, безспорно, е благословение, защото осигурява на всеки силата да създава и следователно, да променя своята собствена реалност.“
