Лиз Грийн, „Изкуството да откраднеш огън“ :
„Аз смятам, че осъзнаването, което на теория е така привлекателно за психологически ориентираните, нерядко създава по-голямо страдание отпреди, дори и то да е от различен порядък.
Много съветници и лекари го откриват едва след като самите те дълго време са провеждали терапия и от години са работили с клиенти… Отначало ние вярваме, че ще просветлим хората. Имаме чудесна визия за подреден космос и изпитваме дълбока вяра в човешката еволюция, а дадем ли този слънчев огън на хората, предполагаме, че с него животът им ще стане по-добър. Мнозина се обучават за терапевти с тази реформистка представа в ума си. Допускаме, че човек е в състояние да изцери всичко, да лекува всичко, да промени всичко…
(Но) когато кой да е индивид стане по-осъзнат, той изгубва лукса да обвинява всички други. Това е изключително болезнено, защото липсва какво и да е подходящо място навън, където човек би могъл да изхвърли психичния си боклук.
Съзнателността означава приемане на проекциите, което е равносилно на съвместяване на привидно неразрешими вътрешни конфликти.
Степента на страдание, което това причинява, може да е много голяма и някои хора усещат, че представлява лоша замяна.“
