„Веднъж някакъв крал отишъл при мъдрия Бахаудин Накшбанди и седнал, наблюдавайки събранието на учениците му. След това, когато започнали вечерята, кралят казал:
-О, учителю на вечността! Забелязах, че по време на занятията учениците ти седят в полукръг около теб, точно както и моите придворни. Дали в това няма някакъв знак?
Бахаудин отвърнал:
-О, повелителю на света! Кажи ми бързо как седят твоите придворни и аз ще мога да ти отговоря дали търсачите седят в същия ред.
-В първия кръг седят тези, към които аз изпитвам особено благоразположение, – затова те са и най-близо. По-назад седят важните и могъщите хора на кралството и посланиците. Най-накрая седят най-незначителните.
– В такъв случай – казал Бахаудин, – ние с теб делим хората по различни признаци. Тези, които седят най-близо до мен, са глухи. Така те могат да чуват. Средната група се състои от невежи, така че те да могат да се съсредоточат върху Учението. Най-далеч седят просветлените, за които близостта от такъв род не е важна.“
