За хората, поели по пътя на индивидуацията, чувството за самота е неизбежно. Ако те разбират психологическия смисъл на подобно нелеко преживяване, ще може да го използват в истинското му предназначение, а именно като средство за отделяне и диференциация между тях и външния свят. Като път към свободата, развитие на емоционалната независимост и зрелите форми на свързване с другите хора.
В своята „Автобиография“ Юнг пише, че самотата не произтича от липсата на връзки с хората край нас. Тя идва, когато не можем да споделим с близките си хора преживяванията, през които преминаваме, и нещата, които най-дълбоко ни вълнуват. Намирам това за много точно, то съответства и на моя опит. Въпреки че съм се чувствала обичана от хората край мен, това, което ме е карало да се чувствам самотна, е било чувството ми за различие, както и липсата ми на разбиране на това, през което преминавам.
„Като дете се чувствах самотен, както съм и днес, защото разбирах и подозирах за съществуването на неща, които останалите вероятно не знаят, и за които повечето нехаят. Но самотата не възниква, защото хората не са край теб, а по-скоро от това, че с тях не можеш да споделяш важните за теб неща или пък мисли, които са истинни, но неуместни за другите. „
Карл Густав Юнг, „Автобиография“ с. 352
Преживяванията на самота при Юнг достигат връхната си точка в периода на неговия „сблъсък с несъзнаваното“. Тогава, под принудата на вътрешната необходимост да не изневерява на себе си, той се осмелява открито да изрази своето несъгласие с Фройд, знаейки, че след това ще изпадне в социална изолация.
„Вследствие на моето решение и заниманията ми с неща, които нито аз, нито другите можеха да разберат, изпаднах в пълна изолация. Това осъзнах твърде скоро – с никого не можех да споделя мислите, които носех в себе си, тъй като щяха да бъдат разбрани погрешно. Изживявах болезнено противоречието между вътрешния и външния свят. Тогава все още не можех да схвана взаимодействието между тези два свята, което днес вече разбирам. Виждах само непримиримото противоречие между външното и вътрешното.“ (с.188)
Юнг успява да преодолее изолацията, в която изпада, като полага огромен труд да разбере своите преживявания от срещата с колективното несъзнавано, и след това и да сподели разбраното в създадената от него аналитична психология.
„От самото начало обаче ми беше ясно, че бих намерил връзката с външния свят и хората едва тогава, когато се постараех убедително да покажа, че съдържанията на психичните преживявания са „действителни“, и то не само като мои лични преживявания, а като колективни, които могат да се повторят и у други хора. Опитах се да докажа това в по-късната си научна работа, но засега правех всичко възможно, за да обясня на околните новия начин на виждане на нещата. Знаех, че без това съм обречен на абсолютна самота.“ (с.188)
В това е парадоксът – самотата, ако е правилно използвана, помага още по-дълбоко да се свързваме с другите хора. Това е така, защото истинската цел на индивидуацията е да обогати общността и да прокара нови пътища в еволюцията на човечеството. В началото на този нелек път обаче е дългото пребиваване в пустинята на самотата и битката с вътрешните демони. Завръщането при хората и споделянето на даровете от откритото идват най-накрая.
„Но самотата не е непременно в противовес на общността, защото никой не е така чувствителен към нея, както самотният. Общността процъфтява единствено там, където всеки индивид запазва своята индивидуалност и не се идентифицира с другия.“ (с.352)
Добре е това да се знае от хората, които страдат от чувство за изолация и самота. Причината за това не е защото те не са достатъчно емпатични и чувствителни (точно обратното – по правило тези хора са силно емпатични). Причината е, за да се научат да стоят на собствените си крака, дори и когато другите хора (общността) не ги подкрепят и дори отхвърлят. Знанието, че това е цената, която плащат, за да вървят по неутъпкани пътища, може да бъде за тях този източник на подкрепа. Нормално е първоначално да не разбират това, през което преминават – точно така се проявява творческата енергия на несъзнаваното. Рано или късно ще успеят да я канализират и да служат на неговото обновяване. Тогава ще дойде и наградата да се свързват с другите хора по един много по-дълбок и свободен начин.
Това е публикация от „игрите на синхроничност“. Ако в този момент преживявате чувство на самота, изолация, неразбиране и отчужденост от външния свят и другите хора, обърнете посоката на погледа навътре и започнете с изграждането на най-важната връзка – връзката със самия себе си. И нека това да ви е утехата – след като опознаете себе си с разбиране и без осъждане, ще дойде прилив на творческа енергия и смелост, които ще ви изненадат!
Камелия Хаджийска
