Юнг за разликата между него и Фройд

Едно от предизвикателствата, с които Юнг е трябвало да се справя, било да обясни в какво се различава от психоанализата на Фройд. В своите лекции, изнесени пред около двеста лекари в клиниката в Тависток в Лондон през 1935 година и впоследствие публикувани в книгата му „За основите на аналитичната психология“, той дава отговор и на този въпрос.

„Не бих могъл да тръгна от една и съща основа с Фройд, когато той нарича една определена част от несъзнаваното „То“. Защо трябва да му се дава такова странно име? Това е просто несъзнаваното – нещо, което ние не познаваме. Защо трябва да го наричаме То? Разбира се, различието на темпераментите води до различни възгледи.

Не бих могъл да намеря сили да се заинтересувам толкова много от тези сексуални случаи. Естествено е да ги има – това са хората с невротичен полов живот; с тях трябва да се говори за това, докато им омръзне и тази скучна тема да бъде изоставена.

Естествено, имайки предвид своя собствен темперамент, се надявам, че ще приключим с това, колкото може по-бързо. Това е невротична проява и никой разумен, нормален човек не говори дълго за това. Не е естествено да се разпростираме нашироко върху такива работи. Примитивните са много въздържани в това отношение. За половия акт те казват само една дума и тя е „пст“. Сексуалните проблеми за тях са табу, както и за нас, ако сме естествени. Но нещата и местата табу винаги са били много подходящи, за да бъдат превърнати в съд за всевъзможни проекции. Поради това истинският проблем съвсем не е там. Някои хора си създават излишни трудности в сексуалната област, докато истинският им проблем е от съвсем друго естество.“ с.145

Сещам се за филма „Опасен метод: Фройд и Юнг“. Бях силно заинтригувана да го изгледам и заради професионалните си занимания, но не можах. Започвах и не можех да го довърша. Всичко ми изглеждаше толкова брутално различно от моето преживяване чрез текстовете на Юнг за човека Юнг, че не исках да извършвам подобно насилие върху себе си. Цитатът по-горе обяснява защо – „нещата и местата табу винаги са били много подходящи, за да бъдат превърнати в съд за всевъзможни проекции.“ Истинският проблем е на друго място.

Зная, че онова, което казва Фройд, съответства на състоянието на много хора, и приемам, че те имат точно такъв психологически тип, какъвто е описал той. Адлер, който представя съвсем различни възгледи, също има много последователи и аз съм убеден, че много хора притежават психологическия тип, описан от Адлер. От своя страна, аз също имам последователи – не толкова много като Фройд, които, предполагам имат моята психологическа нагласа… но аз имах и пациенти, с които правя Фройдова анализа и следвам всички детайли, описани съвсем вярно от Фройд. В други случаи съм принуден да разглеждам нещата от позицията на Адлер, защото става дума за хора с комплекс за власт. Онези, които могат да се приспособяват и имат успех, притежават вероятно Фройдов тип психология, защото човек в такова положение се стреми към осъществяване на своите желания. Оня пък, който не се радва на успех, няма време да размишлява над каквито и да било желания. Той има само едно желание – да стигне до целта, и затова ще бъде причислен към Адлеровата психология, защото всеки, който дълго време стои на второ място, положително развива комплекс за власт. От този аспект аз нямам комплекс за власт, защото имах достатъчно голям успех и бях в състояние да се приспособя почти във всяко отношение.

Напълно безразлично ми е дали целия свят би отхвърлил моите възгледи… От моя гледна точка би било добре да констатирам, че очевидно има хиляди хора, които има Фройдов психологически тип, и хиляди – с Адлеров тип. Едни търсят изпълнение на желанията, други осъществяване на стремежа към власт, а трети искат да виждат света такъв, какъвто е и оставят всичко на мира.

Ние (тук Юнг има предвид себе си и хората, които са привлечени от неговата анализа) не искаме нищо да променяме. Светът си е добър такъв, какъвто е.” с. 142-143

Всъщност за Юнг светът не е бил добър такъв, какъвто е, защото дълбоко е страдал от войните и съдбата на човечеството. Но поради познанието си за света на архетипите и тъмното лице на Бога, е имал произтичащото от него смирение и търпимост.

За Фройд несъзнаваното е преди всичко съд за събиране на потиснатите съдържания. Той го разглежда от гледна точка на детската стая. За мен то е огромен склад на исторически материал. Признавам, че и аз имам своята детска стая, но тя е малка в сравнение с огромните времепространства, които още от детството са ме интересували много повече от детската стая.

Има много хора като мен – в това отношение съм оптимист. Имаше периоди, в които смятах, че няма друг такъв, страхувах се, че моят начин на мислене е всъщност може би комплекс за власт. После установих, че много хора споделят възгледите ми, и бях изпълнен със задоволство, защото вероятно съм представител на едно малцинство, чиито основни психологически дадености могат да бъдат повече или по-малко сполучливо изразени с моите формулировки. Когато човек работи с анализата на такива хора разбира, че гледните точки на Фройд и Адлер са неприложими към тях, за разлика от моята. Упрекнаха ме за моята наивност. Ако при някой пациент нещата не са ми ясни, аз му давам книги на Фройд и Адлер и го карам да избере с надеждата, че ще стигнем до истинска следа. Но излиза, че сме вървели по погрешен път.

По принцип хората, достигнали определена зрялост, с философска нагласа, успели повече или по-малко в светския живот и не твърде изнервени, споделят моите възгледи…“,

К.Г.Юнг, „За основите на аналитичната психология, с. 144