Защото тя е старата психология на колективното несъзнавано
По-долу споделям цитат от „Последните лекции“ на Юнг, в който той говори за възгледите си за астрологията. Макар да е коментирал темата многократно и на други места, тук отношението му е предадено сякаш най-непосредствено и директно. Форматът на тези лекции е бил диалог с около четиридесет души в Психологическия клуб в Цюрих. Годината е 1958 – само две години преди смъртта му, а сред участниците, които му задават въпроси, са Мари-Луиз фон Франц и Джеймс Хилман.
Споделям този откъс заради неговия отчетлив емоционален заряд. Юнг описва астрологията с епитети като „смайващо просто“, „наистина удивително“, „огромен шок“, „поразително значение“ и „изключително интересно“. Вероятно това се дължи на факта, че откъсът се намира в самия край на книгата, а според една от участничките: „Юнг, както обикновено, започна сухо, но след това се оживи и след час и половина, с лице, зачервено от въодушевление, приключи срещата.“
От текста ще разберете, че този гений в познаването на душата е изучавал астрологията, защото е „искал да разбере какво всъщност стои зад това“. Изследването го довежда до убеждението, че астрологията всъщност е формата, под която психологията е съществувала в Античността – като знание за закономерностите на обективната (надиндивидуалната) психика.
И така:
„Може би и на вас се е случвало някой умел астролог спокойно да ви разкаже целия ви живот по хороскопа. И това се оказва вярно. То не би било възможно, ако всичко не беше предзададено и ако не беше в синхроничност с положението на звездите. Това е смайващо просто.
Ако човек го е видял няколко пъти, се убеждава. Затова питам съвсем без свян и притеснение своите пациенти: „Носите ли си хороскопа?“ И тогава те се изчервяват и казват: „Да, по една случайност.“ Понякога си мислят, че съм от онези предубедени глупаци, които естествено смятат подобно нещо за невероятна глупост. Не, то често ми отваря очите. Наистина е удивително. И понякога много неприятно.
Някога имах един асистент, който по-късно се самоуби. Преди години […] В астрологията има такава една система. По онова време изчислявах хороскопите сам, защото исках да разбера какво всъщност стои зад това. Видях, че той имаше един символ – има символи за всеки градус на зодиака, от асцендента, от неговата рождена точка, – един кон, който пасе, без да подозира каквото и да било, но към него се промъква тигър. Тълкуванието, което беше налично и съществуваше отдавна, гласеше: „Човек, който ще си отиде преждевременно чрез самоубийство. Преждевременно.“ Така и стана. Минах през огромен шок, когато го открих. По онова време изобщо още не съзирах защо това би трябвало да се случи. Но после то наистина се случи. Такива неща оставят силно впечатление, дори когато някой път не излизат верни. Но те ти дават цял един ракурс, една интересна гледна точка.
Така ми се случи например през 1911 година, когато се запознах с тези неща, защото тогава се занимавах със символно-исторически проучвания. Тогава видях какво поразително значение е имала астрологията в Античността. Тя е упражнявала огромно влияние. Исках първо да разбера нещо за нея, преди да си съставя преценка.
Тогава ми попадна една книжка от 1595 или 1596 година от един стар другар. Той е бил професор по медицина във Вюрцбург, господин Гоклениус, в края на XVI век. Написал е един приятен компендиум, нещо като справочник за лекарите от онова време, за диагностика, а именно [чрез] хироскопия — линиите на ръката. Но имаше и още нещо, какво беше там? Да, преди всичко един трактат за астрологията от медицинска гледна точка. Изключително интересно!
В него могат да се намерят първите индивидуални хороскопи и съвсем забавни въпроси, да кажем за психологическата връзка между убиеца и убития, и как тя се изразява астрологически. Интересното е, че те са в корелация: двамата имат сродни положения. Освен това там прочетох как той с категоричност пише: Mars in medio coeli semper significat casum ab alto —„Марс в средата на небето винаги означава падане от високо надолу.“ И около две седмици по-късно ми попадна хороскопът на германския кайзер, съставен от някого. Той имаше Марс [in medio coeli], което означава, че е войнствен владетел, а не „цар на мира“, както го наричаха. Който има Марс горе, според древната традиция е войнствена натура. И тогава [се постави въпросът]: Как може германският император, за бога, да падне надолу?“ По онова време човек изобщо не е можел да си представи такова нещо.
Но ето на, три години по-късно това се случва. Тогава си казах: „Да му се не види, явно има нещо в тази работа.“ След това започнах сериозно да се занимавам с нея и видях, че това е старата психология. Това е старата психология, която се основава на обективно-психичното. Обективно-психичното се държи точно така: аз имам една определена природа, една определена особеност, и тя се състои от фини, неизмерими качества.
Това е приблизително като да дадете на един отличен дегустатор на вина някакво особено вино, за което вие знаете откъде произхожда, а този познавач може да ви каже: „Това е еди-кой си сорт, това е еди-коя си местност, това трябва да е от еди-кой си лозов масив.“ Това е възможно. По същия начин човек е белязан от момента на своето раждане, от мястото, от страната, от средата, от целия кайрос, от самия миг на времето. И това се изразява в хороскопа. Затова още в хороскопа могат да се открият определени заложби, които по-късно в живота могат да изиграят много важна роля.
Астрологията достига своя най-голям разцвет именно в нашето време, не в Средновековието. Там тя е била едва в началото. В нашето време астрологията е в своя пик. Но ако отворите: „Дори през 1722 година еди-кой си дворцов съветник е накарал да се състави хороскоп за децата му.“ Старият глупак! Какво суеверие! А тези наивници, които пишат подобни неща, нямат представа, че истинската астрологична литература съществува едва днес.
Научна астрология има всъщност едва в нашето време. Никога досега не са се правили толкова много хороскопи, колкото в нашето време. В Англия познавам професор по философия, който водеше уводен курс по астрология в един английски университет. Voilà, такава е ситуацията. В Швейцария сме малко изостанали. И бих искал да го отбележа: малко изостанали сме.
Не искам тук да правя апология на хороскопите. Но това, че подобно нещо е възможно и че има своята оправданост, е единствено поради факта, че съществува обективна психика.
Психиката не е произвол или случайност, а една точно определена функционална даденост, която при всички хора, като цяло, е една и съща, както при физиологичните и анатомичните особености. Така както всеки човек има гръдноключичносисовиден мускул, така има и определен архетип. И както тялото се състои от различни органи, така и психиката се състои от различни архетипи, от вродени форми. Това не са вродени представи, а форми на психичното протичане. Те са инстинктивни форми. Инстинктът не е просто една динамика, която върши нещо, инстинктът е специфичен и затова има своя специфична форма… “
– К.Г.Юнг, „Последните лекции (1958)“, с. 210-215
В последното най-директно се вижда първопричината за интереса на Юнг към астрологията – планетите, знаците и домовете на хороскопа, както и всичко останало в него, в същността си са просто описание на архетипите – съдържанията на обективната психика на човека. Именно чрез астрологията, и най-вече чрез книгите на Лиз Грийн – дипломиран юнгиански аналитик и един от основателите на психологическото направление в нея – аз самата разбрах в най-голяма степен какво всъщност представлява понятието за архетип в неговата психология.
#image_title
Основната теза на Юнг е проста: древните хора не са „измислили“ астрологията, наблюдавайки небесните тела – те са проектирали върху тях съдържанията на колективното несъзнавано, т.е. те са възприемали тези вътрешни съдържания чрез проекция. С други думи, планетите не са само плътни тела, летящи в космоса, а архетипи, облечени в митологични образи. Марс, например, е архетипът на агресията и действието, Венера – на любовта и ероса. Хороскопът в своята същност е „карта“ на психичната структура на индивида, проектирана върху небесната сфера.
Именно благодарение на аналитичната психология на Юнг астрологията получава шанса си да се превърне в наука – чрез разпознаване на символния език, чрез който говорят архетипите. Защото да разбираме астрологията означава да можем да тълкуваме нейните символи, а всички знаем колко централно е понятието „символ“ в аналитичната психология. На упрека, че астрологията е „ненаучна“, може да се отговори, че когато става дума за тълкуване на символи, научният подход е друг – разбиране на смисъла, с който е натоварен символът.
Друго такова понятие е понятието за синхроничност, което също лежи в основата на тълкуване на астрологичната символика. Показателен пример е планетата Уран – открита през 1781 г., в разгара на Американската и в навечерието на Френската революция, в епоха на научен пробив и радикално скъсване с традицията. Астрологията приписва на Уран точно тези качества: революция, внезапна промяна, освобождаване, бунт срещу установеното. Не планетата е „причинила“ събитията – но откритието ѝ и духът на епохата са едно синхронистично цяло.∗
Същият обяснителен принцип – синхроничността – Юнг прилага и в много по-голям мащаб, а именно към цели исторически епохи. Книгата му „Еон“ почива изцяло на астрологично допускане, че „еонът на Рибите представлява синхронистичното явление, съпътстващо две хилядното развитие на християнския дух„, както и че историческите спекулации за епохите винаги са били повлияни от астрологически представи. Символът на Риби – две риби, плуващи в противоположни посоки – той свързва с дуалността Христос–Антихрист. Преходът от епохата на Рибите към епохата на Водолея, в който се намираме, е времето на „втората риба“. В това е изключително трудно и същевременно дълбоко благословено време, ние интегрираме своята „сянка“ и поемаме своето индивидуално парче от отговорност за състоянието, в което се намира човечеството.
Юнг активно е използвал астрологията и като диагностичен инструмент. В писмо до индийския астролог Б. В. Раман той пише:
„В случаи на трудна психологическа диагноза, аз обикновено си изкарвам хороскоп, за да получа по-нататъшна гледна точка от напълно различен ъгъл. Трябва да кажа, че много често откривам, че астрологичните данни хвърлят светлина върху определени точки, които иначе биха останали неясни.“
– C. G. Jung: Letters, Vol. I (1906–1950), р. 475
В моя опит това е точно така. Без астрологията нямаше да получа отговори за неща, които не мога да разбера по друг начин – нито за себе си, нито за хората, с които общувам. И тя не просто е източник на проясняващо и утешаващо знание. Без астрологията не бих могла да развия толерантността към индивидуалните различия и ограничения на човека, която в момента имам.
Разбира се, много още може да се добави – например, че хороскопът е съвършената мандала, или че четирите елемента (Огън, Земя, Въздух, Вода) са античните еквиваленти на четирите психични функции (интуиция, усещане, мислене и чувство). Но вярвам, че и това е достатъчно, за да се разбере откъде произтича силното привличане на Юнг към тази древна психология на обективната психика (колективното несъзнавано) – човекът е микрокосмос, съдържащ вътре в себе си всичко, което можем да открием и в макрокосмоса – в единния свят, Unus Mundus, където всички сме свързани.
Камелия
∗ В труда си „Синхроничност: Акаузален свързващ принцип“ Юнг описва астрологичен експеримент с 483 семейни двойки (общо 966 хороскопа), в който изследва дали традиционните аспекти за брак (като Слънце в съвпад с Луна) се появяват по-често при семейни двойки.
