Ключът към общуването

„Когато говорим, ключът към общуването не е какво казваме, а нагласата, която стои зад казаното.

И тъй като съществува само един ум, всички ние постоянно общуваме телепатично. Всеки път избираме дали ще се свържем, или ще се отделим, и човекът, с когото говорим, усеща нашия избор независимо от думите ни. Когато изберем да се свържем, отваряме вратата на общуването, защото това е ключът към ваимността. Смисълът в разговора е не да преследваме своята цел, а да открием онова чисто състояние, от което да отправим своето съобщение. Ние не се стремим да се свържем чрез нашите думи; приемаме, че сме свързани с другия, още преди да заговорим. Това разбиране само по себе си е чудо.“

Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“

Ако това е отговорът, който получихте от „Уроците на любовта“, вероятно в момента за вас важното е да осъзнаете нагласата, която стои зад думите ви.

Имам безкрайно много примери – от личния си опит и от работата си с клиенти, в които знам колко много добре можем да излъжем себе си и да повярваме в истинността на думите, които изричаме. Можем да казваме, че даваме на другия свобода, а сърцето ни да се свива при идеята, че той прави неща, които не искаме да прави. Можем да казваме на партньора си, че сме му простили, но дълбоко в сърцето си, скрито от нас самите, да стои още обвинението, гневът или недоверието.

Ако това е посланието, което сега идва при вас, обърнете внимание на чувството, което стои зад думите ви, и изследвайте дали тези двете съвпадат. Защото дълбоката реалност на връзките ни се случва отвъд думите и въпреки думите. Ако в нея липсва „нагласата за свързване“, рано или късно думите, изречени от вас, ще увиснат във въздуха.