Нещо от Ошо, което е по темата на предишната статия за тъмната нощ на душата.
„Въпрос към Ошо: Чувствам, че не позволявам на сърцето ми да се отвори. Когато бях много млад, отхвърлях своите родители. Чувствах се добре да бъда малко лошо момче. Сега разбирам, че всичко, което съм си мислел, че е любов, е нищо.
Отговорът на Ошо: Това е добро прозрение.
Да разбереш, че каквото си наричал любов досега, не е било любов, е едно от най-значимите прозрения. Когато то се случи, много неща стават възможни.
Хората продължават да мислят, че те обичат и това става тяхната най-голяма илюзия – и колкото по-скоро те се освободят от илюзиите, толкова по-добре. Любовта е толкова рядко нещо, че не може така лесно да бъде достъпна за всеки. Не, тя не е; тя е нещо толкова рядко, колкото да си Буда – и не по-малко от това.
Този инсайт е добър, но той ще те направи тъжен, много горчив и ще ти донесе мрак. Но не се безпокой, защото от тъмната нощ се ражда утринта. Когато нощта е най-тъмна, утрото е най-близо. Ти ще бъдеш много много мрачен и тъжен, защото каквото и да си си мислел, че е любов, не е, и си живял в мечти и си пропускал реалността.
Когато това прозрение те споходи, ти ставаш много тъжен, почти умрял.
Не се опитвай да избягаш от това състояние. Отпусни се в него, позволи си да бъдеш потопен в неговата тъга и скоро ще излезеш от него изцяло обновен. Аз дори мога да видя в твоя глас, в твоите очи, в самото ти тяло, че огромна тъга има там. Позволи й да бъде там. Човешката нагласа е да не се позволява, да се избяга от нея – да отидеш в хотел, на кино, при приятели и да си говориш глупости, да направиш нещо, с което да си ангажиран така, че да избягаш от това състояние. Но ако избягаш от него, ти отново ще изпуснеш нещо, което е било на път да се случи.
Отпусни се в него.“
Osho, Above All, Don’t Wobble, Talk #14″
За мен става все по-ясно, че ние се разболяваме от неистината, бягайки в своите илюзии и проекции. И лечението започва да се случва, когато започнем да се освобождаваме от тях.
Тайната на това освобождаване е проста – да не се съпротивляваме на болката, която го съпътства. Опиумът на илюзиите е болкоуспокояващо средство, само когато си мислим, че не можем я понесем. Ако обаче сменим нагласата и си кажем, че всъщност можем, отпада нуждата от болкоуспокоителни.
Можем да понесем тъгата от истината. Разбира се, че можем, ако искаме да опознаем зрелите форми на любов.
Камелия
