Обичам начина, по който синхроничността в живота работи. Прилича ми на игра на криеница, в която трябва да изтълкуваме поредното послание, което животът ни изпраща, за да знаем накъде да поемем. След последната публикация за тъмната нощ на душата, при мен пристигна ето този текст от Ошо (by Osho – reality check ). С удоволствие го споделям – като още една подкрепа по Пътя за духовно търсещия човек.
„Въпрос към Ошо: Чувствам, че не позволявам на сърцето ми да се отвори. Когато бях много млад отхвърлях своите родители. Чувствах се добре да бъда малко лошо момче. Сега разбирам, че всичко, което съм си мислел, че е любов, е нищо.
Отговорът на Ошо: Това е добро прозрение.
Да разбереш, че каквото си наричал любов досега не е било любов, е едно от най-значимите прозрения. Когато то се случи, много неща стават възможни.
Хората продължават да мислят, че те обичат и това става тяхната най-голяма илюзия – и колкото по-скоро те се освободят от илюзиите, толкова по-добре. Любовта е толкова рядко нещо, че не може така лесно да бъде достъпна за всеки. Не, тя не е; тя е нещо толкова рядко, колкото да си Буда – и не по-малко от това.
Този инсайт е добър, но той ще те направи тъжен, много навъсен и ще ти донесе мрак. Но не се безпокой, защото от тъмната нощ се ражда утринта. Когато нощта е най-тъмна, утрото е най-близо. Ти ще бъдеш много много мрачен и тъжен, защото каквото и да си си мислел, че е любов, не е, и си живял в мечти и си пропускал реалността. Когато това прозрение те споходи, ти ставаш много тъжен, почти умрял.
Не се опитвай да избягаш от това състояние. Отпусни се в него, позволи си да бъдеш потопен в неговата тъга и скоро ще излезеш от него съвсем обновен. Аз дори мога да видя в твоя глас, в твоите очи, в самото ти тяло, че огромна тъга има там. Позволи й. Човешката нагласа е да не се позволява, да се избяга от нея – да отидеш в хотел, на кино, при приятели и да си говориш глупости, да направиш нещо, с което да си ангажиран така, че да избягаш от това състояние. Но, ако избягаш от него, ти отново ще изпуснеш нещо, което е било на път да се случи.
Отпусни се в него.
Osho, Above All, Don’t Wobble, Talk #14″
Ако това е посланието, което идва при вас чрез Ошо, значи е време за отпускане, но едно по-специално отпускане – резултат от приемането на тъмното, болезненото лице на реалността. За мен все по-ясно става, че ние се разболяваме от неистина, бягайки в своите илюзии и проекции. И се излекуваме, когато се освободим от тях. Тайната на освобождаването е проста – да не се страхуваме от болката и от тъмнината, която я съпътства. Опиумът на илюзиите е необходимо болкоуспокояващо средство, но само когато си мислим, че не можем да понесем това, което животът ни поднася. Когато обаче сменим нагласата и си кажем, че всъщност можем, тогава отпада и нуждата от болкоуспокоителни. Можем да понесем тъгата от истината. Разбира се, че можем.
Камелия Хаджийска