„Промяната, която търсим, е вътре в сърцата ни. Събитията винаги са следствие. Един ден хората ви обичат, на следващия сте тяхна мишена. Един ден нещата вървят гладко, на следващия ви се струва, че сте пълен неудачник. Винаги ще има поврати в живота. Те са част от човешкия опит. Но ние можем да променим начина, по който ги приемаме. И тази промяна във възгледите ни за нещата е чудо.“
Мериън Уилямсън, „Завръщането към любовта“
Представяте ли си как някой ви обижда, а вие не приемате лично това, което той ви казва, защото виждате вътрешните му причини да се държи така? Или сте направили някаква грешка и самооценката ви е наранена, но вместо това сте доволни, че това се е случило, защото ви позволява да практикувате прошката и любовта към себе си? Или някакво друго мъчително събитие се случва, а вие освен болката изпитвате и признателност към себе си, че можете да го понесете?
Това са все случаи на чудо, защото сред болката, мъката и страха се поражда обич, милост, състрадание и вътрешна сила. И това чудо се случва само защото сме решили да погледнем по друг начин на това, което се случва. А най-дълбоката промяна идва, когато погледнем през очите на безсмъртната си част. Тогава във всички обстоятелства можем да изпитваме приемане и състрадание към себе си, защото вече сме свободни да избираме „по-различната“ реакция.
